Елиф Шафак (45 г.) е една от най-известните турски писателки и интелектуалки. За романа си "Копелето на Истанбул" (2006 г.), описващ геноцида над арменците, срещу нея са повдигнати две обвинения, които обаче впоследствие са снети. Това интервю е взето от Ванеса Котерел от "Дойче веле".

---------

Вие сте родена в Турция, но живеете в Лондон. Образът на Турция се промени в съзнанието на много европейци в негативен план вследствие на последните политически събития. Има ли Турция и друга страна, която ние не забелязваме?

- Турция не се състои единствено от Ердоган и елита на неговата "Партия на справедливостта и развитието" (ПСР). Гражданското общество в Турция е разединено и многообразно - за разлика от сегашното правителство. Разбира се, че е важно да не спираме с критиките. Турското правителство трябва да бъде критикувано за нарушенията на човешките права и за ограничаването на свободата на мненията и на пресата. Но ние трябва да правим разлика между правителство и народ. Хората в Турция имат нужда от нашата подкрепа и ние трябва да ги окуражаваме да не се отвръщат от Европа. Най-голямата грешка, която може да направи Европа, е да обърне гръб на Турция. От това няма да спечели никой. Не бих искала моята родина да се отрече от основните европейски ценности като плурализъм, демокрация, свобода на мненията и върховенство на закона.

Как виждате бъдещето на Турция с това правителство?

- Сегашната ситуация е много потискаща. Много либерали и демократи са деморализирани и се чувстват изоставени сами. Правителството на ПСР говори за партньорство с Русия, Китай и други недемократични страни. Не искам Турция да има такова бъдеще. Настанаха тежки времена и за журналистите, писателите и поетите. Над 140 журналисти се намират в затвора. Правителството се разправя брутално с интелектуалците. Гледам особено песимистично на турската политика и турските политици. Но когато разговарям с хората и преди всичко с хората от младото поколение - жени, кюрди, алевити, арменци и евреи - се изпълвам с надежда. В Турция има удивително многообразие от хора, на които почти никой не обръща внимание.

Европейците се концентрират главно върху нередностите в Турция. Може ли Европа да научи нещо от развитието в Турция?

- От една страна Турция е много важна страна от геополитическа и стратегическа гледна точка. Но ние действително можем да научим много от Турция. Дълго време страната се развиваше като либерална демокрация. Сега Турция е страна, в която популизмът, национализмът, религиозността и авторитаризмът са в настъпление. Подобно развитие наблюдаваме и в Европа, но в други мащаби. Ние трябва да се поучим от турския опит и да разберем, че този път не води доникъде. Ако започнем да се делим в национални и етнически категории, от това ще спечели само статуквото. Ако например сте полски писател, Полша ще бъде ваш приоритет. Но в същото време и Европа е ваш приоритет. Ние можем да имаме много национални принадлежности. Затова е по-добре да изоставим в политиката този курс на национална идентичност.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).