Еди Редмейн се утвърди на сцената през последните години с филми като „Другата Болейн”, „Моята седмица с Мерилин” и „Клетниците”. След изпълнението си  в „Теорията на всичко” обаче, където се превъплъти в гениалния Стивън Хокинг, той се превърна в световна звезда. Носител е на „Златен глобус” и  „Оскар”. На 10 ноември се състоя премиерата на филма „Фантастични животни и къде да ги намерим“, в който Редмейн влезе в ролята на Нют Скамандър. Представяме ви интервюто с актьора, дадено в Лондон на Юлия Калантарова от lenta.ru.

-------

Казват, че сте били на прослушване за роля във филмите за Хари Потър. Може ли да се каже, че мечтата Ви се е сбъднала?

- За да бъда честен – в детството си бях обсебен от магии. В центъра на Лондон, в подземните лабиринти на метростанцията „Charing Cross“ има съвършено приказен магазин, казва се "Deyvenports". Като атмосфера много напомня за филмите за Хари Потър – даже самото място е някак тайнствено, почти нереално. В магазина се продава всичко, свързано с магиите, и аз много харесвах да съм там. Дори пътувах с баба до Шотландия и там постоянно търсехме такива „приказни“ неща. Затова, когато получих ролята на Нют Скамандър, моята 95-годишна баба много се зарадва, щастлива е. Тя ми каза, че винаги е вярвала, че един ден ще играя магьосник. Така че имам сериозно обучение по магии. И след това, вече като студент, се явих на прослушване за младия Волдемор, но това беше пълен провал. В търсене на правилния актьор из цяла Англия на кастинга присъстваха 7 асистент-режисьори. Не успях да прочета дори две строфи и ме помолиха да спра. Ясно е, че не бях готов. Както виждате, сега вече се научих да играя задоволително и всичко мина много добре.

Режисьорът Дейвид Йейтс заяви, че много ревностно се отнасяте към детайлите, професор Хокинг при Вас се получи особено реалистичен. Над образа на Нют Скамандър отново ли така работихте?

- Е, все пак в „Теорията на всичко“ трябваше да играя човек, болен от ALS, което не е шега. Но като цяло много обичам процеса на подготовка за ролята, бих казал, че това е любимата част от актьорската професия. Иронията е, че 99% от цялата работа е загуба на време. По отношение на тази роля най-ценна и изчерпателна информация за моя персонаж получих от Джоан Роулинг. Но също така, за да се справя по-уверено с моите вълшебни подопечени, по молба на режисьора посетих няколко резервата и се срещнах с хората, които познават навиците на различните животни. Понякога в метрото, когато хората започнат да се вторачват в мен, се хващам, че сам си говоря с някой герой.

Все още с метрото ли пътувате?

- По принцип, да. Как иначе ще се придвижа в Лондон? Особено в пиков час. С колата ще пътувам няколко часа повече. Много обичам да карам велосипед, но наскоро ми го откраднаха – точно пред къщата ми.

Да се върнем към филма. Навярно новият Хари Потър е голяма отговорност? Необходимо е да се създаде съвършено нов имидж.

- За да бъда честен - ние сме се отдалечили много от филмите за Хари Потър, защото идеята на филма е съвсем друга и моят герой силно се отличава от досегашния образ на Хари Потър. Нют Скамандър, разбира се, е такъв аутсайдер, както и останалите четири основни герои. Това, което ми харесва, е, че в него няма нищо героическо, той просто е в плен на работата си. Срещата му с другите герои му помага да открие други свои качества и да изрази себе си.

Каквито и да са тези симпатични вълшебни същества, това е една алегория.  Кого олицетворяват те в реалния живот? 

- Бих казал, че те отразяват нашето отношение към природата. Роулинг затова е гениална, защото успява лесно и ясно да изразява глобалните явления. В конкретния случай това са угнетените и сегрегираните -  много актуални проблеми на нашето време, а магията в тази история представлява нашият страх пред непознатото.

Наскоро се върнахте от отпуск, който взехте след раждането на дъщеря си. Какъв баща ще излезе от вас? Вероятно ще си дадете малка пауза?

- Това бяха незабравими месеци, първата толкова дълга почивка след няколко години интензивна работа. Айрис се роди скоро след като завършиха снимките на „Момичето от Дания“ и ние се отправихме на пътешествие. И да – като баща се опитвам да участвам във всичко. Когато летяхме от Ню Йорк и се оказахме с бебе в затворено помещение - чувстваш се некомфортно. А тя не просто плачеше, тя викаше с пълен глас. Но не се оказа нищо фатално, летяхме с почти целия актьорски състав, а нашата Айрис се оказа център на вниманието – всички искаха да я подържат. Такова беше чувството, когато нашето малко момиче се появи в голямото семейство. Ние със съпругата ми Хана се спогледахме и си казахме: „Хей, животът е прекрасен!“ 

Със съкращения

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Има читател и читател, както и писател, и писател.”

Иван Теофилов, български поет, роден на 24 март преди 88 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.