Амос Оз (77) е един от най-популярните израелски писатели, наричан е еврейският Толстой. Автор е на 29 книги (художествена и нехудожествена литература), преведи на 37 езика. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература. Оз даде интервю за „Ню Йорк таймс“.

-------

Кои са любимите ви писатели?

- Вижте, нямам етажерка с любими автори. Те идват и си отиват. Някои идват по-често от други: Чехов, Сервантес, Фокнър, Агнон, Бренер, Изхар, Алтерматн, Биалик, Амихай, Лампедуза, Кафка, Борхес, понякога Томас Ман, понякога Елза Моранте и Наталия Гинзбург. 

 Какво ви вълнува най-много в литературната работа?

- Краткият отговор е, че когато литературната работа внезапно направи много фамилиарното нефамилиарно за мен, или обратното, аз бивам много развълнуван – до сълзи, до смях, до гняв или благодарност, както и до много други най-различни чувства на възторг. 

 Какъв читател бяхте като дете? Кои детски книги и автори ви бяха любими? 

- Чета всичко. Наистина всичко. Чета дори упътването на електрическия сешоар, романи, поезия, която може да ми предложи музиката на езика си. Чета вестници и списания от всякакъв вид, реклами, политически манифести, мръсни списания, комикси. Абсолютно всичко. 

 Ако трябваше да назовете заглавието на една книга, която ви е направила това, което сте днес, коя би била тя?

- Почти всяка добра книга ме е променила поне малко. Но нямаше да имам куража да изпратя нищо на редактор, ако не бях чел “Winesburg, Ohio” на Шерууд Андерсън и “In the Prime of Her Life” на Агнон, както и разказите на М. Бердижевски. “Winesburg, Ohio” ме научи, че понякога колкото по-провинциален е един разказ, толкова по-универсален може да стане. Писах за тези ранни литературни епифании в „История за любов и мрак“. 

 С кой писател, жив или мъртъв, бихте искали най-много да се срещнете и какво бихте искали да научите от него?

- С удоволствие бих прекарал половин час с Антон Чехов. Бих му купил питие. Не бих обсъждал литературни неща с него, нито бих правил интервю или искал съвети. Просто искам да си поговорим за хората. Дори бих поклюкарствал с него. Обичам уникалнната мизантропия и състрадание на Чехов. 

 Кои книги са на нощното ви шкафче?

- Преди няколко седмици моят обичан приятел и колега – израелският писател А. Б. Йехошуа изгуби жена си заради болест. Ривка Йехошуа беше водещ психоаналитик. Преди 30 години Йехошуа публикува “Пет сезона” – чудесен роман за деликатен мъж, изгубил жена си в разцвета на живота им. “Пет сезона” описва първата година от живота на главния герой като вдовец. Препрочитам го сега със сълзи и адмирации. 

 Кажете някои от големите книги, които наскоро сте прочели?

- Чета "Целувките на Ленин" – забавна, болезнена и изгрива книга на китайския писател Йън Лианке. Това не е просто политическа пародия, а изследване на глупостта и злото. Препрочетох биографията на Давид Бен Гурион от Анита Шапира и преоткрих величието на бащата на Израел, който още в началото на 30-те години прогнозира възхода на палестинския национализъм и отговора на ционизма, заради което организира поредица от срещи с палестинските лидери в търсене на формула за компромис между две легитимни национални движения, борещи се за една и съща ивица земя. 

Кои жанрове обичате да четете? И кои избягвате? 

- Напоследък развих огромна страст към добре написани мемоари и биографии, независимо дали са на хора на изкуството, държавници или провалени ексцентрици: “Сталин” от Симон Себаг Монтефиоре, “Кафка” от Райнер Щах, “Николай Гогол” от Набоков.

Имате ли любим литературен герой или героиня? А антигерой?

- Дон Кихот. Героят и антигероят на първия модерен роман, който е и първият постмодерен роман и първият деконструктивен роман. Гените на Дон Кихот могат да бъдат намерени в хиляди и хиляди литературни и кино герои. Може би гените му ги има във всяко постдонкихотовско човешко същество. 

Ако имате възможност да препоръчате на президента на САЩ една книга, коя ще е тя? Или на израелския премиер?

- За нещастие в наши дни има много политически лидери, включително в моята страна, които биха ме изненадали, ако изобщо са чели книга. На президента Обама бих препоръчал моята „История за любов и мрак“. Премиерът Нетаняху би имал полза да прочете „Ричард ІІІ“. 

Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?

- Всичките ми деца са много изящни писатели. Всеки от тях би могъл да опише моята история с правилната доза близост, емпатия и ирония. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.“

Гюстав Флобер, френски писател, роден на 12 декември преди 198 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.