През 2013 г. Стинг заяви, че вече не смята да пише рок песни. Сега с албума си „57th and 9th“ той изглежда е преосмислил намеренията си, пише nytimes.com и пусна интервю с музиканта. Публикуваме го със съкращения. 

-------

 Ще отворите отново с концерт театър „Батаклан“ в Париж, където терористите убиха 90 души преди по-малко от година. Отдавна ли планирахте тази изява?

- Буквално преди 2-3 дни някой каза: „Ще отвориш ли „Батаклан“?“ Свирил съм там през 1979 г. Отговорих, че трябва да се балансират две неща – почитта към паметта на загиналите там и обичта към живота. Надявам се, че ще успеем да го направим. Ще започна концерта с „Fragile“. 

 Казвахте, че няма да пишете повече рок песни, а ето сега – нов рок албум.

- Аз съм известен с това, че правя противоречиви изказвания, за да видя какъв ще е ефектът от тях. За мен най-важният елемент в музиката е изненадата. Когато слушам музика, искам да бъда изненадан. Когато композирам музика, искам аз да изненадам. 

В песента ви „50,000“ хората могат да видят нещо автобиографично. 

- Въпреки че е за рок звезда, а естестевно и аз съм такъв, „50 000“ не е за мен. Героят в песента се връща назад, оглежда кариерата си и търси философия. Има много хора като мен, на моята възраст, които още свирят рокендрол. И те си задават въпроси: „Добър ли си всъщност? Божествен ли си?“ Не, не си. Ти си човек и си смъртен. Трудно е да се опише чувството да стоиш срещу 50 или 100 хиляди души – не се е случвало на много от нас. Тогава трябва да си кажеш: „Това е забавно, но е илюзия.“ Ако го направиш, ще оцелееш. Иначе ще станеш жертва. 

Издадохте на винил „Sting: The Studio Collection“. Слушате ли старите си албуми?

- Целият ми каталог е в паметта ми и не е нужно да се връщам назад и да го слушам. Често се впечатлявам от решенията, които съм вземал, когато съм бил млад. Било е чист инстинкт. Сега бих бил малко по-образован. 

Мюзикълът “The Last Ship”, написан от вас, се задържа на Бродуей само три месеца, но вие го нарекохте проекта на петте най-щастливи години от живота ви. 

- Това наистина беше най-предизвикателното, трудно и удовлетворяващо пътуване, защото е много лично за мен. Това беше пиесата, която исках да направя. Най-трудното нещо за Бродуей е да предложиш оригинална история и аз избрах труден субект – безработни овчари от Северна Англия. Хора, които гледаха спектакъла, ми казаха, че Бродуей трябва да бъде точно такъв, и съм много благодарен за това. 

Ще направите ли друг мюзикъл?

- Бих, но се нуждая от нещо, което да ме подтикне. Искам да направя нещо, което е значимо за мен, а надявам се и за публиката. Имаме нужда от смисъл. 

Къде намирате смисъл?

- Ето това е въпрос! В момента съм в много смислен етап от живота си. Тъкмо навърших 65 и приех, че съм смъртен. Вероятно вече съм изживял доста голяма част от живота си. Мисля си, че това е най-интересното сега – как ще се представим на края на времето, което ни е отредено? Когато си тийнейджър, пееш за колата си, гаджето си или за обувките си. А сега говориш за смъртност. Всъщност най-добрите опери са именно за смъртта. Но не да се зомбираш от нея, а да я приемеш, да осъзнаеш, че дните ти са преброени, така че да ги използваш пълноценно. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 51 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.