През 2013 г. Стинг заяви, че вече не смята да пише рок песни. Сега с албума си „57th and 9th“ той изглежда е преосмислил намеренията си, пише nytimes.com и пусна интервю с музиканта. Публикуваме го със съкращения. 

-------

 Ще отворите отново с концерт театър „Батаклан“ в Париж, където терористите убиха 90 души преди по-малко от година. Отдавна ли планирахте тази изява?

- Буквално преди 2-3 дни някой каза: „Ще отвориш ли „Батаклан“?“ Свирил съм там през 1979 г. Отговорих, че трябва да се балансират две неща – почитта към паметта на загиналите там и обичта към живота. Надявам се, че ще успеем да го направим. Ще започна концерта с „Fragile“. 

 Казвахте, че няма да пишете повече рок песни, а ето сега – нов рок албум.

- Аз съм известен с това, че правя противоречиви изказвания, за да видя какъв ще е ефектът от тях. За мен най-важният елемент в музиката е изненадата. Когато слушам музика, искам да бъда изненадан. Когато композирам музика, искам аз да изненадам. 

В песента ви „50,000“ хората могат да видят нещо автобиографично. 

- Въпреки че е за рок звезда, а естестевно и аз съм такъв, „50 000“ не е за мен. Героят в песента се връща назад, оглежда кариерата си и търси философия. Има много хора като мен, на моята възраст, които още свирят рокендрол. И те си задават въпроси: „Добър ли си всъщност? Божествен ли си?“ Не, не си. Ти си човек и си смъртен. Трудно е да се опише чувството да стоиш срещу 50 или 100 хиляди души – не се е случвало на много от нас. Тогава трябва да си кажеш: „Това е забавно, но е илюзия.“ Ако го направиш, ще оцелееш. Иначе ще станеш жертва. 

Издадохте на винил „Sting: The Studio Collection“. Слушате ли старите си албуми?

- Целият ми каталог е в паметта ми и не е нужно да се връщам назад и да го слушам. Често се впечатлявам от решенията, които съм вземал, когато съм бил млад. Било е чист инстинкт. Сега бих бил малко по-образован. 

Мюзикълът “The Last Ship”, написан от вас, се задържа на Бродуей само три месеца, но вие го нарекохте проекта на петте най-щастливи години от живота ви. 

- Това наистина беше най-предизвикателното, трудно и удовлетворяващо пътуване, защото е много лично за мен. Това беше пиесата, която исках да направя. Най-трудното нещо за Бродуей е да предложиш оригинална история и аз избрах труден субект – безработни овчари от Северна Англия. Хора, които гледаха спектакъла, ми казаха, че Бродуей трябва да бъде точно такъв, и съм много благодарен за това. 

Ще направите ли друг мюзикъл?

- Бих, но се нуждая от нещо, което да ме подтикне. Искам да направя нещо, което е значимо за мен, а надявам се и за публиката. Имаме нужда от смисъл. 

Къде намирате смисъл?

- Ето това е въпрос! В момента съм в много смислен етап от живота си. Тъкмо навърших 65 и приех, че съм смъртен. Вероятно вече съм изживял доста голяма част от живота си. Мисля си, че това е най-интересното сега – как ще се представим на края на времето, което ни е отредено? Когато си тийнейджър, пееш за колата си, гаджето си или за обувките си. А сега говориш за смъртност. Всъщност най-добрите опери са именно за смъртта. Но не да се зомбираш от нея, а да я приемеш, да осъзнаеш, че дните ти са преброени, така че да ги използваш пълноценно. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 79 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.