През 2013 г. Стинг заяви, че вече не смята да пише рок песни. Сега с албума си „57th and 9th“ той изглежда е преосмислил намеренията си, пише nytimes.com и пусна интервю с музиканта. Публикуваме го със съкращения.
-------
Ще отворите отново с концерт театър „Батаклан“ в Париж, където терористите убиха 90 души преди по-малко от година. Отдавна ли планирахте тази изява?
- Буквално преди 2-3 дни някой каза: „Ще отвориш ли „Батаклан“?“ Свирил съм там през 1979 г. Отговорих, че трябва да се балансират две неща – почитта към паметта на загиналите там и обичта към живота. Надявам се, че ще успеем да го направим. Ще започна концерта с „Fragile“.
Казвахте, че няма да пишете повече рок песни, а ето сега – нов рок албум.
- Аз съм известен с това, че правя противоречиви изказвания, за да видя какъв ще е ефектът от тях. За мен най-важният елемент в музиката е изненадата. Когато слушам музика, искам да бъда изненадан. Когато композирам музика, искам аз да изненадам.
В песента ви „50,000“ хората могат да видят нещо автобиографично.
- Въпреки че е за рок звезда, а естестевно и аз съм такъв, „50 000“ не е за мен. Героят в песента се връща назад, оглежда кариерата си и търси философия. Има много хора като мен, на моята възраст, които още свирят рокендрол. И те си задават въпроси: „Добър ли си всъщност? Божествен ли си?“ Не, не си. Ти си човек и си смъртен. Трудно е да се опише чувството да стоиш срещу 50 или 100 хиляди души – не се е случвало на много от нас. Тогава трябва да си кажеш: „Това е забавно, но е илюзия.“ Ако го направиш, ще оцелееш. Иначе ще станеш жертва.
Издадохте на винил „Sting: The Studio Collection“. Слушате ли старите си албуми?
- Целият ми каталог е в паметта ми и не е нужно да се връщам назад и да го слушам. Често се впечатлявам от решенията, които съм вземал, когато съм бил млад. Било е чист инстинкт. Сега бих бил малко по-образован.
Мюзикълът “The Last Ship”, написан от вас, се задържа на Бродуей само три месеца, но вие го нарекохте проекта на петте най-щастливи години от живота ви.
- Това наистина беше най-предизвикателното, трудно и удовлетворяващо пътуване, защото е много лично за мен. Това беше пиесата, която исках да направя. Най-трудното нещо за Бродуей е да предложиш оригинална история и аз избрах труден субект – безработни овчари от Северна Англия. Хора, които гледаха спектакъла, ми казаха, че Бродуей трябва да бъде точно такъв, и съм много благодарен за това.
Ще направите ли друг мюзикъл?
- Бих, но се нуждая от нещо, което да ме подтикне. Искам да направя нещо, което е значимо за мен, а надявам се и за публиката. Имаме нужда от смисъл.
Къде намирате смисъл?
- Ето това е въпрос! В момента съм в много смислен етап от живота си. Тъкмо навърших 65 и приех, че съм смъртен. Вероятно вече съм изживял доста голяма част от живота си. Мисля си, че това е най-интересното сега – как ще се представим на края на времето, което ни е отредено? Когато си тийнейджър, пееш за колата си, гаджето си или за обувките си. А сега говориш за смъртност. Всъщност най-добрите опери са именно за смъртта. Но не да се зомбираш от нея, а да я приемеш, да осъзнаеш, че дните ти са преброени, така че да ги използваш пълноценно.
