През 2013 г. Стинг заяви, че вече не смята да пише рок песни. Сега с албума си „57th and 9th“ той изглежда е преосмислил намеренията си, пише nytimes.com и пусна интервю с музиканта. Публикуваме го със съкращения. 

-------

 Ще отворите отново с концерт театър „Батаклан“ в Париж, където терористите убиха 90 души преди по-малко от година. Отдавна ли планирахте тази изява?

- Буквално преди 2-3 дни някой каза: „Ще отвориш ли „Батаклан“?“ Свирил съм там през 1979 г. Отговорих, че трябва да се балансират две неща – почитта към паметта на загиналите там и обичта към живота. Надявам се, че ще успеем да го направим. Ще започна концерта с „Fragile“. 

 Казвахте, че няма да пишете повече рок песни, а ето сега – нов рок албум.

- Аз съм известен с това, че правя противоречиви изказвания, за да видя какъв ще е ефектът от тях. За мен най-важният елемент в музиката е изненадата. Когато слушам музика, искам да бъда изненадан. Когато композирам музика, искам аз да изненадам. 

В песента ви „50,000“ хората могат да видят нещо автобиографично. 

- Въпреки че е за рок звезда, а естестевно и аз съм такъв, „50 000“ не е за мен. Героят в песента се връща назад, оглежда кариерата си и търси философия. Има много хора като мен, на моята възраст, които още свирят рокендрол. И те си задават въпроси: „Добър ли си всъщност? Божествен ли си?“ Не, не си. Ти си човек и си смъртен. Трудно е да се опише чувството да стоиш срещу 50 или 100 хиляди души – не се е случвало на много от нас. Тогава трябва да си кажеш: „Това е забавно, но е илюзия.“ Ако го направиш, ще оцелееш. Иначе ще станеш жертва. 

Издадохте на винил „Sting: The Studio Collection“. Слушате ли старите си албуми?

- Целият ми каталог е в паметта ми и не е нужно да се връщам назад и да го слушам. Често се впечатлявам от решенията, които съм вземал, когато съм бил млад. Било е чист инстинкт. Сега бих бил малко по-образован. 

Мюзикълът “The Last Ship”, написан от вас, се задържа на Бродуей само три месеца, но вие го нарекохте проекта на петте най-щастливи години от живота ви. 

- Това наистина беше най-предизвикателното, трудно и удовлетворяващо пътуване, защото е много лично за мен. Това беше пиесата, която исках да направя. Най-трудното нещо за Бродуей е да предложиш оригинална история и аз избрах труден субект – безработни овчари от Северна Англия. Хора, които гледаха спектакъла, ми казаха, че Бродуей трябва да бъде точно такъв, и съм много благодарен за това. 

Ще направите ли друг мюзикъл?

- Бих, но се нуждая от нещо, което да ме подтикне. Искам да направя нещо, което е значимо за мен, а надявам се и за публиката. Имаме нужда от смисъл. 

Къде намирате смисъл?

- Ето това е въпрос! В момента съм в много смислен етап от живота си. Тъкмо навърших 65 и приех, че съм смъртен. Вероятно вече съм изживял доста голяма част от живота си. Мисля си, че това е най-интересното сега – как ще се представим на края на времето, което ни е отредено? Когато си тийнейджър, пееш за колата си, гаджето си или за обувките си. А сега говориш за смъртност. Всъщност най-добрите опери са именно за смъртта. Но не да се зомбираш от нея, а да я приемеш, да осъзнаеш, че дните ти са преброени, така че да ги използваш пълноценно. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."

Хорхе Луис Борхес, аржентински писател, роден на 24 август преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.