Елиф Шафак (45) е най-разпознаваемата на Запад турска писателка. Тя пише на английски и турски, живее в Истанбул и Лондон и не се страхува да изразява гражданската си позиция. Шафак даде интервю за diepresse.com. 

---

От месеци властите в Турция арестуват Ваши познати автори и журналисти. Известна е и позицията Ви, че осъждате пуча…

- Да, акцентирам върху това, че смятам пуча за нещо ужасно. Днес обаче всеки в Турция може лесно да бъде обявен за заговорник. На един милион души това вече им се случи. В една правова държава хората са смятани за невинни до доказване на противното, в Турция е обратното. Не съм фен на партията на Ердоган, но тя беше избрана на власт демократично, а заговорът на Гюлен в армията – не. Аз критикувам обаче чистката, която се прави в момента. Стигматизират се хора, които нямат нищо общо с пуча. 

Обезсърчена ли сте?

- В момента турските демократи сме деморализирани и много уморени. Турската политика е толкова ретроградна от години. Чувстваме се забравени и изоставени. Сделката на ЕС и Турция по бежанския въпрос показа на много демократи, че темите за свободата на словото и демокрацията не стоят в дневния ред на Европа. 

Познавате ли лично много арестувани писатели и журналисти?

- Разбира се, над 130 журналисти са в затвора, отделно писатели и хора на науката. Моята добра приятелка Азлъ Ердоган, братята Мехмет и Ахмет Алтан, лингвистката Неджмие Алпай, от която писателите сме научили толкова много! Тя познава нюансите на турския език. На 70 г. сега е в затвора, защото е работила за прокюрдски вестник. За мен е непоносимо, че активистка за мир е жертва на насилие!

Западните медии обръщат ли достатъчно внимание на това?

- На турската политика се обръща внимание, но малко се пише за културата и душата на турското общество. Трябва да се разбере колко многолика е Турция и да се говори с възможно най-много хора. Литературата е чудесен инструмент за това. 

В книгите си се опитвам да направя така, че да се чуе гласът на маргинализираните хора. В момента в Турция има дълбока пропаст между привържениците и критиците на Ердоган. Уважавам изборите, но те сами по себе си все още не означават демокрация, както си мислят управляващите. Трябва правова държава, плурализъм, свободни медии. 

Разбирате ли хората, които търсят път между либералната демокрация и диктатурата?

- Исках да озаглавя книга - „Дългата вечеря на турската буржоазия“, и да разгледам този дискурс. Тези хора стават все повече в Турция. Намирам това за много опасно. Навсякъде по света все повече хора губят вяра в либералната демокрация – в Русия, Пакистан, Сингапур… За жалост много европейци не осъзнават колко драматично е това. 

Героинята от новия Ви роман търси трети път в религията. Важна ли е за Вас религията?

- Не съм религиозна и не харесвам организираните религии, които вкарват света в заблуди. Интересувам се от индивидуалната вяра в Бог, който също е индивидуален и който позволява съмненията в него. Чувствам се еднакво отдалечена и от агностиците, и от мистиците от Изтока и Запада. И съм против всякакъв вид абсолютизъм. 

В Египет има протестно движение на жените срещу сексуалното насилие. Липсват ли силни феминистки инициативи в Турция?

- В Египет е още по-зле, но, да, жените в Турция определено трябва да изградят силно движение, което сега липсва. Всяка турска жена знае, че улиците принадлежат на мъжете. Когато се возим в автобус например, си носим безопасна игла… Възмутително е, че мачо политици се опитват да контролират живота и телата на жените. Никога не съм чула турска политичка да каже, че мъжете нямат право да се смеят високо извън дома си или че трябва да имат по 5 деца. 

Израснали сте с майка си и баба си. Как се отнася майка Ви към това, което пишете? Вие нарушавате много табута, включително сексуални. 

- Тя много ме подкрепя, макар че в началото се притесняваше много от темите, за които пиша. Когато в Турция писателка разказва за насилие и кръвосмешение, хората автоматично си мислят, че пише автобиографично за себе си. На нас, жените, не ни се признава никаква фантазия. Но когато един мъж пише същото, всички казват: „Много ясно, това е фикция!“

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 102 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .