Брайън де Палма е роден на 11 септември 1940 г. в Ню Джърси. Следва физика, но започва да играе в театрална трупа. След това се ориентира към киното. Първият му филм е от 1969 г. -  „The Wedding Party“. 

Режисьорът сега е главен герой на документален филм, сниман от Ноа Баумбах и Джейк Полтроу (по-малкият брат на Гуинет Полтроу). Той ще бъде показан на филмовия фестивал Виенале следващата седмица. По този повод „Ди пресе“ интервюира Де Палма. 

 -------

Като режисьор сте повлиял толкова много попкултурата, как се чувствате като жива легенда?

- Чувствам се прекрасно. Колко души могат да кажат, че са направили нещо такова? Толкова много добри филми потъват в забрава. Това важи дори за Хичкок, който направи толкова шедьоври. Днес повечето хора го свързват само с „Психо“ – един добър тв филм, който той тогава направи бързо и евтино. Много от късните му гениални филми, които той направи с невероятна грижа, не пожънаха успех и днес нямат известността, която заслужават. 

С удоволствие ли правите филми, или искате да се занимавате с нещо коренно различно?

- Работил съм във всички съществуващи жанрове. Какво е типичното за мен? „Недосегаемите“? „Пътят на Карлито“? Или „Мисията невъзможна“? За мен всички те са различни. 

Но има елементи, които винаги използвате във филмите си.

- Всеки режисьор го прави. Имаме образи в подсъзнанието, които винаги изплуват. Защо отново има червено кресло в ъгъла? Защо близнаци тичат през местността? Не знам! (смее се)

Ходите ли с удоволствие на кино?

- С голямо удоволствие! Мисля, че съм единственият режисьор, който още ходи по фестивали, за да гледа филми. Правя го от 30-40 години. Интересуват ме филмите, а не бизнес сделки. 

Четете ли филмова критика?

- С неудоволствие (смее се). Мисля, че съм най-грешно интерпретираният режисьор от моето поколение. Толкова много мои филми навремето бяха разкъсани, а сега, 20 години по-късно, ги оценяват като шедьоври. Когато излезе „Scarface“, зрителите бягаха на тълпи от киното, а критиците го нарекоха „безстойностен второкласен екшън“. Затова винаги се опитвам да остана верен на визията си, а не да мисля за критиците. 

Чувствате ли кризата в киното? 

- Филмовият бизнес винаги е бил несигурен и труден за финансиране. Зрителите си мислят, че режисьорът си снима каквото си иска, например Втора книга на Библията, и веднага получава пари. Не става така. Написал съм много филми, които никога не заснех, защото не получих пари за тях.  

Това ли е една от причините в последно време да се върнете към независимото кино? 

- Именно. С „Мисията невъзможна“ постигнах една граница. Големите филми се нуждаят от големи специални ефекти и винаги някой ще каже: „Не можете ли да ги направите по-евтино?“ Но не може, защото няма да изглежда добре. Някои режисьори се справят с това, Кристофър Нолан например. Но за да може да направи „Inception“, трябваше да направи три „Батмана“. Съжалявам, но нямам десетилетие, за да правя филми за пубертети.  

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 „Бъди мярка за качество. Някои хора не са свикнали със среда, в която съвършенството е стандарт.“

Стив Джобс, американски предприемач, роден на 24 февруари преди 66 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.