Брайън де Палма е роден на 11 септември 1940 г. в Ню Джърси. Следва физика, но започва да играе в театрална трупа. След това се ориентира към киното. Първият му филм е от 1969 г. - „The Wedding Party“.
Режисьорът сега е главен герой на документален филм, сниман от Ноа Баумбах и Джейк Полтроу (по-малкият брат на Гуинет Полтроу). Той ще бъде показан на филмовия фестивал Виенале следващата седмица. По този повод „Ди пресе“ интервюира Де Палма.
-------
Като режисьор сте повлиял толкова много попкултурата, как се чувствате като жива легенда?
- Чувствам се прекрасно. Колко души могат да кажат, че са направили нещо такова? Толкова много добри филми потъват в забрава. Това важи дори за Хичкок, който направи толкова шедьоври. Днес повечето хора го свързват само с „Психо“ – един добър тв филм, който той тогава направи бързо и евтино. Много от късните му гениални филми, които той направи с невероятна грижа, не пожънаха успех и днес нямат известността, която заслужават.
С удоволствие ли правите филми, или искате да се занимавате с нещо коренно различно?
- Работил съм във всички съществуващи жанрове. Какво е типичното за мен? „Недосегаемите“? „Пътят на Карлито“? Или „Мисията невъзможна“? За мен всички те са различни.
Но има елементи, които винаги използвате във филмите си.
- Всеки режисьор го прави. Имаме образи в подсъзнанието, които винаги изплуват. Защо отново има червено кресло в ъгъла? Защо близнаци тичат през местността? Не знам! (смее се)
Ходите ли с удоволствие на кино?
- С голямо удоволствие! Мисля, че съм единственият режисьор, който още ходи по фестивали, за да гледа филми. Правя го от 30-40 години. Интересуват ме филмите, а не бизнес сделки.
Четете ли филмова критика?
- С неудоволствие (смее се). Мисля, че съм най-грешно интерпретираният режисьор от моето поколение. Толкова много мои филми навремето бяха разкъсани, а сега, 20 години по-късно, ги оценяват като шедьоври. Когато излезе „Scarface“, зрителите бягаха на тълпи от киното, а критиците го нарекоха „безстойностен второкласен екшън“. Затова винаги се опитвам да остана верен на визията си, а не да мисля за критиците.
Чувствате ли кризата в киното?
- Филмовият бизнес винаги е бил несигурен и труден за финансиране. Зрителите си мислят, че режисьорът си снима каквото си иска, например Втора книга на Библията, и веднага получава пари. Не става така. Написал съм много филми, които никога не заснех, защото не получих пари за тях.
Това ли е една от причините в последно време да се върнете към независимото кино?
- Именно. С „Мисията невъзможна“ постигнах една граница. Големите филми се нуждаят от големи специални ефекти и винаги някой ще каже: „Не можете ли да ги направите по-евтино?“ Но не може, защото няма да изглежда добре. Някои режисьори се справят с това, Кристофър Нолан например. Но за да може да направи „Inception“, трябваше да направи три „Батмана“. Съжалявам, но нямам десетилетие, за да правя филми за пубертети.
