Джеймс Рой Хорнър е американски композитор на оркестрова и филмова музика. Има две награди „Оскар“. Роден е на 14 август 1953 г. в семейство на евреи. Баща му Хари Хорнър е бил художник постановчик и също има „Оскар“. Джеймс Хорнър е на музиката на „Титаник“, „Аполо 13“, „Аватар“, „Смело сърце“, „Маската на Зоро“ и много други филми. Умира в самолетна катастрофа на 22 юни 2015 г. В последното си интервю разказва за начина си на работа, за успеха на саундтрака на „Титаник“ и за работата си с режисьора Джеймс Камерън. Интервюто е дадено в навечерието на турнето на „Titanic Live“, което сега ще гостува в Москва. Препечатваме го с малки съкращения от lenta.ru.

-------

Как решихте да станете композитор?

- Започнах да свиря на пиано още на четири и когато станах на 10 или 11 години, разбрах, че искам да бъда композитор. Отчетливо си спомням този момент: бях в училище и слушах втората част на Седма симфония на Бетовен. Аз вече познавах това произведение, но по някакъв начин тази музика ме порази в този момент. Когато се прибрах вкъщи, я слушах още 20 пъти. В този ден реших, че искам да пиша музика.

Как се случи, че започнахте да пишете музика за филми?

- Това е вторият ми повратен момент в живота – разбрах, че моите произведения могат да се променят в зависимост от материала, за който пишех. Филми на ужасите, уестърни, филми за космоса, любовни истории – всички те изискват различен композиционен подход. Бях във възторг от способностите на музиката да разказва истории в момент, когато тя върви в тандем с видеото.

Кои са любимите ви композитори? 

- В света на класическата музика има много невероятни композитори. Като се започне от средновековната музика от английския Ренесанс, на която се възхищавах през годините, до Щраус, Малер, Прокофиев, Бритън, Шостакович, Берлиоз, Дебюси. Започнах да гравитирам към „красиво украсените“ произведения и се опияних от филмовата музика. Тогава беше ерата на кино музиката, която е определяна като златна – велики творби бяха създадени през 60-те, 70-те и 80-те, дори и през 50-те. Джон Уилямс, олицетворяващ класическата традиция, стърчеше с една глава над останалите, защото той пишеше сериозна музика и брилянтен саундтрак. Той е иконата на нашата култура, бих казал върхът на тази епоха. Днес ние се намираме в нова фаза на развитие, в която режисьорите са принудени да се вторачват в дребните детайли и кумулативните ефекти, вместо да се насочат към повествованието и емоционалните качества.

Какви промени настъпиха във вашата сфера?

- Много от съвременните режисьори не са от класическия свят и техните решения не са задължително тематични, защото те не се интересуват от повествованието и музиката като неин компонент. Музиката, с която те са израснали, е била комерсиална. Ето защо техните музикални решения идват от света на популярната музика. Гледал съм много филми, които печелят от тематичното звучене, даже ако са направени в елементарна форма. Всичко е в подхода на режисьора. Това може често да се наблюдава във научно-фантастичните филми. Ако затворите очи и прослушате 10 саундтрака подред, ще разберете, че те звучат еднакво. Те са взаимнозаменяеми в своята същност.

Кога за първи път започнахте да работите с Джеймс Камерън?

- За първи път срещнах Джим, когато работехме в нискобюджетни компании като New World Pictures. Отначало той беше редактор, а след това оператор. Мисля, че привикна да работи бързо в Лос Анджелис, но когато отиде да снима „Пришълците“ в Лондон, нещата започнаха да се случват по-бавно. Бях помолен да дойда и да напиша музиката, преди той да снима. Той изостана от графика и стана тягостно. Имахме насрочена сесия за записи с Лондонския симфоничен оркестър, а датата за пускането на филма наближаваше, така че трябваше да се бърза максимално, за да се спази срокът. Той все още имаше да снима и няколко сцени не бяха редактирани, а моето време изтичаше. Написах всички партитури за 10 дни в състояние на пълна лудост. След това пътищата ни се разминаваха, а Джим направи серия филми, като използва електронна музика. В това време се занимавах с моите неща. 

След това се появи „Титаник“. Проектът ме въодушеви. Бях запознат с холивудския филм „Гибелта на „Титаник“ и смятах, че мога да създам нещо коренно различно. Оказа се, че Джим се интересува от мен, проведохме едно своеобразно интервю, в което отново се запознахме. Изяснихме си какво искаме от „Титаник“ и какво да избегнем.

Казвали сте, че във филма „Перфектната буря“ сте се старали да се държите далеч от „типичната мореплавателска музика“. А що се отнася до „Титаник“?

- За филма „Перфектната буря“ написах музика, която няма никакво отношение към самата история – това, към което винаги съм се стремил. „Перфектната буря“ не е за океана. Това е филм за отношенията между хората. Да, на мен ми се наложи да имам работа с океана, но това беше за една благородна професия и уважението. „Титаник“, на пръв поглед, е история за потъващ кораб, а за мен това е историята на Ромео и Жулиета. Реших, че ако се справя със задачата, Джим ще поеме потъването на кораба. И аз нямах съмнение, че ще се получи потресаващо. Но как да го направя в делнична, нетрадиционна и „несапунена“ форма? Инструкциите на Джим бяла следните: „Не използвай цигулки въобще!“. Аз трябваше малко да излъжа в това отношение, но в основата си, се постарах да създам саундтрак с минимално използване на цигулките.

Защо без цигулки?

- Камерън не обича цигулките, защото ги смята за „слабохарактерни и захаросани“. В много случаи това е така – особено при вибрато. Това е в противоречие на неговия чист стил на режисура. Той не искаше да разваля филма си със саундтрака и аз съм съгласен с него. Просто не можах да разбера как да намаля звученето на такава една голяма музикална група. Където можах, го направих, за сметка на най-интимните сола на ирландски гайди, келтски дудук  и вокалите. Когато видях 30-те минути, дадени ми от Джим, той ме помоли да си отида вкъщи и да напиша за него няколко мелодии, за да почувства какво ми е в ума. Така и направих. Шокиран от видените кадри, отидох вкъщи и написах 6 мелодии – и те попаднаха във филма без никаква редакция, просто както съм ги съчинил. Джим нищо не промени. На другия ден, като се видяхме, аз му изсвирих на пианото всичко, което съм написал. Той каза: „Звучи страхотно. Но какви инструменти ще се използват?“. Той се опасяваше, че ще използвам цигулки. Обясних му, че може и да се пее. „Очевидно е, че в големите сцени със специалните ефекти, ще трябва да има оркестър, ще има струнни, но това не трябва да те вълнува, Джим.“ Така се появи саундтракъта.

Какво влияние оказаха двата „Оскар“-а в личния ви живот и в кариерата?

- В личен план нищо не се е променило. След „Титаник“ веднага се захванах със следващия филм. А Джим ми се обади и попита: „Ти чете ли специализирана преса?“. Аз не чета тези вестници. Очевидно е, че музиката към „Титаник“ е много добра, както и самият филм, но колкото до „Оскар“ – това е неясен и изтощителен процес… Трудно е да се обясни на човек, който е отстрани на нещата. Номиниран съм няколко пъти преди „Титаник“ и това не променя нищо. Твърде нервен съм, за да се отнасям сериозно към това.

Какво е вашето мнение за ключовите качества на Камерън, станали залог за успеха му?

- Визията на Джим. Много е трудно да му се угоди, той винаги отива отвъд границите на технологиите. Той винаги е една крачка напред от сегашното състояние на технологиите. И той е невероятен разказвач.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 85 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.