Бенедикт Къмбърбач е роден през 1976 г. в Лондон. През последните 10 години той се утвърди като един от най-успешните британски актьори. Участвал е във филми като „Изкупление“, „Другата Болейн“, „Хокинг“, „Хобит“, „Дама, поп, асо шпионин“, сериала „Шерлок“ и „Игра на кодове“, за който получи номинация за „Оскар“ за превъплъщението си в гениалния учен Алън Тюринг. Представяме ви интервю на Къмбърбач, дадено пред sj-r.com, в което той говори за това какво е да играе личност като Тюринг.

Бяхте ли наясно, че толкова малко хора знаят кой е Тюринг?

–    Неговата история не е достатъчно популярна. През последната година прожекторите отново се насочват към него. Във Великобритания имаше важни церемонии на кралския двор и правителството, на които му беше отдадена почит, Обама го нареди до Исак Нютон и Дарвин като един от тримата най-важни британски учени. Но, както знаем, да си популярен не е мерило за важността ти. Това, което има значение, е какво си постигнал. За мен най-важното от филма „Игра на кодове“ е хората да видят колко значима личност всъщност е бил той.

Тюринг е работил много в университета в Манчестър, а вие сте завършили там. Би трябвало да сте го чували?

–    Да, разбира се, бях чувал за него, и освен това се впечатлих изключително много от начина, по който го изигра Дерек Джейкъби в пиесата „Breaking the Code“. Чак около филма обаче научих цялата история. Наложи ми се да чета доста. Има много източници на информация за Алън Тюринг, стига човек да търси. Биографиите на Андрю Ходжс и Дейвид Левит например. Най-трудно ми беше с езика на алгебрата. За да бъде овладян, ти трябва цял живот. Сложно e да се опитваш да имитираш някого, когато няма записи. Има обаче много записки за това как се е държал, как е говорил, какъв е бил езикът на тялото му между хората.

Вие сте играли много големи умове – сега Тюринг, преди Стивън Хокинг и Джулиан Асанж. Защо хората се сещат за вас, когато стане дума за тези роли?

–    Нямам представа. Трябва да питате режисьорите. От една страна е голяма ласкателство, но от друга е притеснително. Моето ниво на интелигентност е далеч от това на хората, които съм имал честта и удоволствието да играя. Това, което аз се опитвам да направя, е да предложа на зрителите образ, с който те да се асоциират поне в някаква степен, за да се почувстват по-близки до тези велики личности, постигнали велики неща. Това е задачата на актьора – да направи от тези машини за идеи обикновени хора. Не винаги е лесно, но удоволствието е в предизвикателството. Мога да кажа, че съм имал голям късмет.

Има ли голяма разлика между това да се играе реална личност и фиктивен герой?

–    Ако говорим за иконичен супер герой, има огромно напрежение заради очакванията и опитите да бъдеш максимално верен на самия персонаж. Ако е реален човек пък, има напрежение от отговорността да предпазиш наследството на този човек. Напрежението е много различно, но накрая е най-важното е да си свършиш добре работата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Има читател и читател, както и писател, и писател.”

Иван Теофилов, български поет, роден на 24 март преди 88 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.