Антонело Маракорда е артистичният директор на Kammerakademie в Потсдам и диригент на Het Gelders Orkest  в Холандия. Той е бил концерт майстор при легендарния Клаудио Абадо преди 15 г. Днес classicfm.com го определя като един от най-вълнуващите диригенти. Той даде интервю за медията. 

---

Кой е най-ранният ви музикален спомен? 

- Как като дете слушаме с майка ми запис на Мария Калас, която пее "Травиата" на Верди. Бил съм на 3 или 4 години. 

Как станахте диригент? 

- Това беше дълго пътуване. Още като дете съм искал, затова съм имал книги за дирижирането, написани за деца. Но това не си го спомням. На 6-7 г. започнах да свиря на цигулка. Станах концерт майстор в младежкия оркестър "Густав Малер", ръководен от Клаудио Абадо. След 8-9 години реших, че свиренето на инструмент не ми е достатъчно - исках да работя с музиката без ограниченията на инструмента и затова станах диригент. 

Коя е връхната точка в кариерата ви?

- Бих казал - първият концерт на фестивалния оркестър на Люцерн - също основан от Абадо. Това се случи точно след като той се разболя от рак и претърпя тежка операция. Открихме фестивала с Втората симфония на Майлер и беше невероятно. Повечето ми върхови моменти са свързани с Малер. 

Кои са музикалните ви идоли? 

- Да се уча от Клаудио Абадо беше невероятно. Също и да правим музика заедно. Имах много добър учител и в Холандия - Херман Креберс. Научи ме на дисциплина. И двамата ми учители ме научиха, че музикантът всъщност никога не е напълно готов. Може години наред да работи като луд, но никога не достига края, защото винаги можеш да влезеш още по-надълбоко в музиката. 

Какъв съвет бихте дали на младите музиканти?

- По-добре да направиш нещо с една година закъснение, отколкото една година по-рано. В днешно време всички бързат и е лесно да се направи грешка. 

Има ли запис или проект, който бихте искали да направите отначало? 

- Абсолютно всички! Ако някой ден отговоря отрицателно на този въпрос, или ще съм умрял като артист, или няма да съм вече музикант. В мига, в който задоволиш желанията си, вече не си жив. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.