Алегзандър Маккол Смит е британски писател, роден през 1948 г. Утвърждава се като експерт по медицинско право и биоетика, преди да се захване с писане в края на ХХ век. Първата му книга, част от поредицата „Дамска детективска агенция №1“, излиза през 1999 г. и го катапултира в челото на бестселър листите. От тогава Маккол Смит е по-популярен като автор на художествена проза. Публикувал е повече от 50 книги. Тази година беше удостоен с наградата за хумористична литература „П. Г. Удхаус“. Ноcитeл е нa тpи нaгpaди “Автоp нa годинaтa” и нa нaгpaдaтa нa Аcоциaциятa нa aвтоpитe нa кpиминaлни pомaни. Пpeз 2003 г. получaвa нaгpaдaтa “Caгa” зa xумоpиcтичнa литepaтуpa, извecтнa и кaто “Cpeбъpeн Букъp”, кaкто и нaгpaдaтa “Дуxът нa Шотлaндия”. Бил e зaмecтник-пpeдceдaтeл нa Бpитaнcкaтa комиcия по човeшкa гeнeтикa, пpeдceдaтeл нa комиcиятa по eтикa нa “Бpитиш Meдикъл Джъpнъл” и члeн нa мeждунapоднaтa комиcия по биоeтикa към ЮHЕCКО. B cвободното cи вpeмe cвиpи нa фaгот в “Haиcтинa ужacния оpкecтъp”. За заслугите си към литературата през 2007 г. получава Ордена на Британската империя. Много от книгите му са преведени на български.
-----------------------------------

„Дамска детективска агенция №1“ ли е първият ви опит да пишете мистерии?
-    „Дамска детективска агенция №1“ е първият ми опит за навлизане в тази територия, макар да не бих казал, че книгите са мистерии. Това е история за жена, която е частен детектив. Предполагам, това само по себе си е една голяма мистерия.

Главната ви героиня Прешъс Рамотсве е типична жена от Ботсвана, която решава да стане частен детектив. Базирана ли е тя на някого, когото познавате?
-    Не, не е базирана конкретно на някого, но има един случай. Преди години бях в Ботсвана при приятели. Една жена искаше да даде пиле на приятелите ми по случай националния ден на Ботсвана. Гледах тази жена, с традиционно за жените на страната телосложение, гонеше пилето в градината и накрая го хвана. Издаваше едни особени звуци, докато тичаше. Пилето изглеждаше нещастно, но тя беше щастлива. Тогава реших да напиша книга за типична жена от Ботсвана, която е щастлива.

Знаехте ли от началото, че започвате поредица?
-    Не. Това, което се случи е, че се привързах толкова много към персонажа, че не можех да я пусна. Ако не бях писал за нея след края на първия роман, щеше да е като да станеш и да излезеш от стаята по средата на разговора. Доста е грубо.

Рядко един писател изследва еволюцията на детектива, който е негов герой, от аматьор към професионалист. Прешъс например не винаги знае какво прави. Какво ви интригува в детективското образование, така да се каже?
-    Рамотсве започва агенцията си без особен опит. Обаче има интуиция в изобилие, което е повече от всичко, което би могла да научи от учебник или наръчник. Човек без подготовка може да постигне впечатляващи резултати, стига да има усет и интелект. Хората по света, особено в Африка и Ботствана, имат голям респект към книгите и знанието, което те съдържат. Трябва обаче да признаем, че те не винаги носят в себе си приложима мъдрост.

Героинята се сблъсква с алчност, завист, лъжи и убийства, но романите някак остават оптимистични. Как успявате да съхраните този позитивен тон?
-    Хората в Африка, които живеят често в изключителни трудности, успяват да запазят този баланс с голямо достойнство. Това, което аз правя, е само да пресъздавам несломимия дух на тези невероятни хора.

В романите ви Ботствана е представена като страхотно място за живеене. Какво искате чуждестранните читатели да разберат за Африка от вашите книги?
-    Надявам се да видят невероятните качества на Ботсвана. Това е една прекрасна страна. Там също се ценят неща като зачитане на закона и индивидуална свобода, също както и в Америка. Също ми се иска да обърнат внимание и на типичните африкански ценности – учтивост и достойнство.

Как приемат в Ботсвана и изобщо в Африка книгите?
-    Скоро бях в Ботсвана и разбрах, че хората харесват книгите. Мислех, че няма да им хареса човек отвън да пише за местното общество. Но изглежда им харесва начина, по който представям техния свят. Вярвам, че се разпознават сред героите.

Роден сте в Зимбабве, живял сте в Ботсвана, Ню Йорк и Единбург. Това помага ли ви в писането?
-    Това, че съм пътувал много, ми помага да използвам различни локации в романите си. Мисля, че е важно за един писател да наблюдава различни общества и да се опитва да ги разбере. Разбира се, трябва да си внимателен. Да не се престараеш и да сложиш палмите на грешно място, например в Ню Йорк.

Смятате ли, че вашите книги могат да бъдат поставяни в контекста на класиците в африканската литература като Карен Бликсен и Чинуа Ачебе? Или те са по-скоро част от жанра мистерия?
-    Не мисля, че те следват една или друга традиция. Романите на Бликсен и Ачебе също са за Африка, но са много различни. Понякога ме сравняват с великия индийски писател Р. К. Нараян, което е по-скоро ласкателство, но да, мога да видя защо световете в моите книги са сравнявани с тези в неговите.

Освен че пишете, сте и професор по медицинско право. Как намирате време за всичко това?
-    Трудно. Занимавам се с много неща, но тези книги ми носят такова удоволствие, че за тях винаги ще намеря време. Свиря в аматьорски оркестър, на който съм и съосновател. Свиря на фагот, дори не на целия инструмент, защото не ми харесват най-високите тонове. Стигам до най-високо ре, което мисля, е достатъчно високо. Не сме изобщо добри, затова носим името „Наистина ужасния оркестър“. Името обаче ни носи доста ентусиазирани фенове. Скоро един американски оркестър искаше да използва името ни. Разбира се, че се съгласихме. Така че, вече има ужасен оркестър и в Америка.

Източник: bookbrowse.com

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот