Младата цигуларка Лия Петрова (25) е възпитаничка на музикалното училище в София и ученичка на прочутия цигулар Огюстен Дюме във висшето училище „Кралица Елизабет” в Брюксел. Има спечелени няколко престижни конкурса, последният е „Карл Нилсен” през април. В момента учи в музикалната академия в Берлин. Телевизия BIT излъчи интервю с нея. Публикуваме го със съкращения. 

-----

Съвсем наскоро спечелихте едно от може би най-трудните състезания във вашата област. Труден ли беше конкурсът? 

- Един конкурс е със сигурност предизвикателство, особено този, който е с много турове. Четири тура, като в четвъртия се свири два пъти – значи пет концерта в разстояние на една седмица, от които 3 с оркестър. Това не се случва често дори и на най-заетите солисти. Може би само на диригенти като Гергиев, които летят с частния си самолет от концерт на концерт, могат да се похвалят с това. Беше много натоварено, няма време човек да го мисли много и да се притеснява прекалено много, което е много важно в един конкурс. 

Как събрахте смелост да се явите на конкурса "Карл Нилсен"?

- Причината беше най-вече в журито, което бяха събрали – нетипични хора за такъв тип състезание. Обикновено са професори по музика, а тук имаше съвсем различно жури Николай Знайдер, Джан Ванг – това са големи артисти, двама от най-големите агенти мениджъри на класическа музика – хора, които трудно са намерили една седмица, за да са там, затова конкурсът се случи за толкова кратко време. Хареса ми, че имаше много свобода в програмата и че наградата беше такава, каквато ме интересува – концерти, защото естествено парите са важни, но парите се печелят.

Произхождате от музикантско семейство, как се насочихте към цигулката, някой от родителите ли даде първия тласък, или беше ваше решение?

- Всъщност не само че родителите ми не ми дадоха първи тласък, а майка ми, като завършила пиано в академията, по-скоро беше против да ставам музикант. Хубавото е, че вуйчо ми освен композитор е завършил и цигулка. Така че той ми помогна да си намеря инструмент, както и баба ми, която ме поощряваше. Но желанието беше изцяло мое, аз почти се борех за правото да бъда цигуларка. 

Тогава няма да ви питам от какво ви лиши ученето на този инструмент, всички знаем, че цигуларите работят изключително много. 

- Да, така е. Абсолютно от нищо не ме е лишило. Аз имах детство, изпълнено с много приятели и с излизане навън. Училищните ми години даже бяха леко луди. Не съм била затворена – да свиря и нищо друго да не правя. И се радвам, че е било така, смятам, че това е важно. 

Какво е усещането да се качиш на сцена с известни колеги зад гърба си, с известни диригенти, с представителни оркестри? Имате ли притеснение от тях?

- Усещането за мен е мотивиращо. В повечето случаи се представям по-добре, когато съм с такива хора на сцената, тъй като повечето са големи професионалисти  с голяма енергия. Това е заразяващо  и от това най-много се учим, много повече отколкото от предметите в училище, въпреки че и това е важно. Но сцената е най-добрият учител. Човек трябва да бъде себе си на сцената и да даде възможно най-много, защото сцената може да бъде и страшна понякога. Така че кураж!

Как минава един ваш ден, когато сте на училище?

- Аз уча в университета за музика в Берлин. При мен училището вече е свързано може би с един предмет и урок по цигулка. Общо взето, сутрин ставам, пия един японски зелен чай, хапвам нещо набързо, пиша имейли и отивам на училище, започвам да свиря. Вечер обичам да излизам с приятели, много обичам да съм навън, да се разхождам, да чета. 

Обичате ли да свирите Чайковски?

- Разбира се, той е много цветен, много елегантен. Много обичам Бетовен, той е един от моите любими композитори. Но в деня на концерта любимият композитор винаги е този, който ще изпълним. 

Кои са любимите ви музиканти, хора, на които се възхищавате?

- Такива има много, наистина. Аз съм голям привърженик на симфоничното изкуство, така че имам много любими диригенти. 

Има ли сцена, на която мечтаете да стъпите?

- Може би Берлинската филхармония е една цел за мен. 

Каква музика слушате, когато не работите?

- Обичам да слушам най-различна музика – много джаз, много соул, акапела много обичам, не знам дали сте чували за групата „Dream theater” – смятам, че са наистина страхотни музиканти, и дори бях дала да един от моите професори по хармония да чуе една от песните им, той беше много впечатлен. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 „Бъди мярка за качество. Някои хора не са свикнали със среда, в която съвършенството е стандарт.“

Стив Джобс, американски предприемач, роден на 24 февруари преди 66 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.