Списание „Шпигел” припомни за свое интервю от 2006 г. с починалия преди ден Нобелов лауреат Ели Визел (87)– прочутия хуманист и борец за човешки права, оживял в лагерите на смъртта Аушвиц и Бухенвалд. Написал е над 50 художествени и документални творби. Най-популярни са мемоарите му „Нощ”, преведени и на български.

-------

Кога ви пратиха в Аушвиц?

- На 22 май 1944 г. Никога няма да забравя това пътуване. Следобед влакът спря недалеч от гарата в град Аушвиц . Името нищо не ни говореше. През нощта ни изкараха от влака и семействата моментално бяха разделени. Мъжете и жените ни подкараха в различни посоки. Дори не можах да се сбогувам с най-близките ми. Видях само червеното палтенце на малката ми сестричка, което наскоро получи като подарък. Двамата с баща ми прекарахме 3 седмици в този лагер и оттам ни пратиха в Моновиц. 

Какви бяха условията там?

- Беше ужасно – глад, страх, мъчения и смърт. Да се измъчваш по този начин беше тежко, но още по-тежко беше да гледам мъките на баща ми. Аз също бързо отслабвах и губех сили, но бях млад (на 16 г. бел. ред.). Някак понасях ужаса. Баща ми не можеше. Беше ужасно да го гледам как мръзне и гладува, как се измъчва, че не може да помогне на собствения си син. 

Много хора са изгубили вярата си в Аушвиц. Примо Леви например разказваше за това. 

- Примо Леви беше в нашия блок, но той и преди това не беше много вярващ. Аз бях много религиозен. С баща ми продължихме да се молим на израелтянския бог. Но имаше моменти, когато се питах: Къде е Бог тук?

Какво се случи, когато съветските войски дойдоха в Аушвиц? 

- В средата на януари 1945 г. Червената армия беше пред Аушвиц и нацистите трябваше да унищожат лагера. По това време аз бях в болничната барака. Баща ми дойде и решихме, че ще напуснем лагера заедно с останалите. Всеки смяташе, че пациентите в болничната барака ще бъдат убити, SS не биха оставили живи свидетели. Последва „марш на смъртта” към Глайвиц. Натовариха ни в открити вагони – стояхме прави, валеше сняг, мнозина замръзнаха и умряха. 

Баща ви преживя ли пътуването?

- Да, но няколко дни по-късно почина в Бухенвалд. Стомахът и червата му бяха много изтощени. Биха го, а аз не успях да му помогна. В последните си часове викаше името ми. Накрая спрях да му отговарям, страхувах се. 

Чувствахте ли се виновен?

- Естествено, че се чувствах виновен. Ако можех да предположа какво ще се случи, можехме да останем в болничната барака в Аушвиц и той вероятно щеше да оживее. Не знаехме. Той искаше аз да взема решението, аз исках той да реши кое е правилно. Но в Аушвиц нямаше голям избор – там ликвидираха наред. Ние освен това не искахме да се разделяме. 

Бухенвалд е освободен от американците чак на 11 април 1945 г. Какво се случи дотогава?

- Докато баща ми беше жив, и аз бях жив. Какво стана след това – не мога да ви кажа. До освобождаването ни имаше 10 седмици, в които аз вегетирах и не забелязвах нищо около мен. Бях загубил желанието си да живея. 

Какво почувствахте след освобождаването ви?

- Бях тъжен и слаб, твърде слаб, за да се радвам. Спомням си, че еврейските пленници направихме една молитвена група и се молехме за мъртвите. На втория ден видях един чернокож американски войник, който за първи път виждаше ужасии като тези в лагера. Той плачеше и плачеше безутешно. След това се втурна да преследва нацистите. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 „Бъди мярка за качество. Някои хора не са свикнали със среда, в която съвършенството е стандарт.“

Стив Джобс, американски предприемач, роден на 24 февруари преди 66 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.