Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 г. Прави успешна журналистическа кариера, но мечтае да стане професионална писателка. Дебютният й роман се радва на положителни отзиви на критиката. Големият пробив  обаче идва с появата на пазара на деветия й роман – „Аз преди теб“, през януари 2012 г. За кратко книгата се превръща в истинска сензация, оглавява класациите за бестселъри, задържайки се в тях рекордно дълго време – 46 седмици в Германия – и e номинирана за роман на годината. След успеха на „Аз преди теб“ три от книгите й попадат в класацията за бестселъри на „Ню Йорк таймс“ едновременно и продава повече екземпляри дори от Ю Несбьо в Норвегия. След седмица издателство „Хермес” ще публикува продължението на „Аз преди теб“ - „След теб“. Филмовата версия на „Аз преди теб“ се очаква по големите екрани в България на 24 юни от „Форум Филм“ . В главните роли са познатата от „Игра на тронове“ Емилия Кларк и Сам Клафлин от „Игрите на глада“.

------

Какво Ви накара да напишете продължение на „Аз преди теб“?

- Нямах никакво намерение да го правя! До този момент не съм писала продължение на нито една своя книга. Обикновено след като завършиш дадена книга известно време скърбиш за героите си. Живял си с тях в продължение на една или две години и е трудно да се сбогуваш – сякаш се разделяш с приятел. Получих хиляди имейли от читатели, в които споделяха с мен колко приличат на Луиза или колко харесват книгата. Така че просто нямаше как да се сбогувам точно с тези герои и да продължа напред. След това започнах работа по филмовия сценарий и самата аз се запитах какво ще се случи с Луиза след края на „Аз преди теб“. Невъзможно е да преживееш това, което тя преживява с Уил и да не се промениш. Обаче нямах никаква идея за сюжет. Постепенно идеята се оформи в съзнанието ми и след като я обсъдихме с издателя, решихме, че си заслужава да бъде разказана.

Разкажете повече за филмовата адаптация на „Аз преди теб“.

- Това определено бе най-прекрасният миг в кариерата ми. Целият екип ми липсва ужасно – обожавах да закусвам с още 58 човека и да разговарям с тях за нещата от живота. Писането на филмов сценарий беше огромно предизвикателство за мен, което приех с удоволствие. Доста по-различно е от работата по роман: трябва да прецениш на място дали репликите са подходящи и ако не са – да ги промениш. Получи се толкова добре, че вече съм готова със сценария и на друг свой роман - „Един + един“, преди няколко дни го изпратих на „Уорнър Брос“.

На какво според Вас се дължи феноменалният успех на „Аз преди теб“?

- Ако знаех, щях да съм го написала преди 10 години. Пишех различни книги – съвременни романи, исторически, за коне, цигулари или наблюдаване на китове. Написах осем романа и нито един от тях не попадна в класациите за бестселъри, така че започнах да си мисля: явно не разказвам истории, които хората биха искали да прочетат. След това написах „Аз преди теб“ и първоначалните прогнози бяха, че ще продаде около 40 000 копия. Четири години по-късно цифрата надхвърля 5 милиона. Разликата от предходните ми романи е, че за първи път реших да използвам чувството си за хумор и то най-вече, защото темата за хора с увреждания е доста тежка и агентът ми имаше големи резерви. В романа има известна доза черен хумор, защото  най-малкият ми син е роден с увреждания. Трябва да умееш да се надсмиваш над нещата, в противен случай ще се съсипеш. Най-хубавото нещо на света е да накараш хората, включително и самия себе си,  да чувстват – независимо дали се смеят или плачат.

Разкажете ни повече за сина си.

- Роди се глух, но се адаптира много бързо към недъга си, както и ние. Недъгът на човек, когото обичаш, бързо загубва значение и спира да прави впечатление. Най-голямото ми разочарование не бе, че се е родил с увреден слух, а отношението на другите към това. Повечето хора обичат да оправят нещата – когато детето ти се разболее правиш, всичко по силите си, за да оздравее. Опитваш се да намериш положителното във всяка ситуация. При някои заболявания и обстоятелства в живота обаче осъзнаваш, че няма положителна страна. Трудно е да се приеме, защото изцяло противоречи на човешката природа. Особено на тази на родителя. Като човешки същества ние сме склонни да виждаме нещата в черни и бели краски, не спираме да търсим решения на проблемите, защото иначе изпитваме дискомфорт. Моето послание към хората обаче е: ако имаш късмета и щастието да бъдеш дарен с живот, изживей го така, че да не съжаляваш.

Плачете ли, докато пишете?

-  О, да, особено на сцените, които трябва да въздействат емоционално на читателите. Ако не се разплача, то значи не съм си свършила работата, затова се връщам и пренаписвам съответния пасаж. Офисът ми се намира точно над фризьорски салон – шумът от сешоарите ми действа успокоително. Лягам на пода, за да прочистя съзнанието си и ако не заспя, ставам и опитвам отново.

В „След теб“ Лу се записва в групова терапия, която помага на хората да преодолеят скръбта. Преживяването е едновременно трогателно и забавно, но звучи изключително искрено. Имате ли опит с подобни сбирки?

- Да, ходих на терапия преди петнадесет години и смятам, че тя промени начина, по който гледам на себе си. Хората не могат да осъзнаят собствените си грешки и да анализират поведението си. Непрекъснато черпя вдъхновени от способността ни да се самозаблуждаваме!

Промени ли успехът живота ти?

- Да, изцяло и не само моя, а и този на семейството ми. Благодарение на успеха на книгите ми най-малкият ми син посещава частно училище и получава специализираните грижи и внимание, от които се нуждае. Успехът също така ми дава увереността да продължавам да пиша.

И последен макар и традиционен въпрос: над какво работиш в момента?

- Честно казано точно в този момент се нуждая от почивка. През последните три години съм си почивала само една седмица и въпреки че обичам работата си осъзнавам, че трябва да спра, за да презаредя батериите. Ще прекарам повече време със семейството си, ще яздя любимия си кон Браян и се надявам да намеря време за мечтания уикенд със съпруга ми в Париж.

 Интервюто е предоставено на SKIF от издателсто "Хермес".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато е достатъчна една цигулка, не използвайте две.”

Антонио Вивалди, италиански композитор и цигулар, роден на 4 март преди 343 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.