Сава Славчев е автор и преводач и редактор италианст, завършил е СУ „Св.Климент Охридски” и е специализирал в държавния университет в Милано. Превеждал е поезия и художествена литература. Носител е на специалната награда за поезия на Алберона, Италия, присъдена на петото издание на конкурса през 2010 година. Сред преводите му са «Владетелят» на Макиавели, академично издание, двуезичен превод в сътрудничество с  института за философски изследвания в Неапол, изд. «Изток-Запад» 2014 година, «Фрагменти» на Леонардо да Вични, на която е и съставител, «Ползата от безполезното» на Нучо Ордине, издадени от изд.«Изток -Запад». Консултант е на различни издателски къщи в България по отношение на книги и текстове от или на италиански език. Автор е на два българо-италиански и италиано-български речника. Преди седмица издателство „Ludite” преиздаде неговия „Българско-италиански разговорник”. Сава Славчев даде интервю специално за читателите на skif.bg.

-------

След толкова години преиздадохте българско-италианския си разговорник, известен с практичността си и ценните напътствия, които дава на българите в Италия. С какво той е по-различен от другите сходни издания?

- По-различен е, защото към него е подходено от гледна точка на човека, който за първи път стъпва в Италия и не знае нищо от италианския език. Това първо. Тоест той знае колко струват билетите за градския транспорт в Милано и Рим, има разстоянията, има думите, може да се оправи. И всичко това към днешна дата. Втората гледна точка, според мен положителна, е тази на твърде гъвкавата лексика, на места закачлива, която е много близо до всички възрастови групи. Другите разговорници на пазара са доста шаблонни.

Вие сте автор и на „Италианско-български / Българско-италиански речник”. В книжарниците се предлагат не малко пособия на изучаване на чужди езици. Как туристът например да избере най-доброто?

- Туристът трудно може да се ориентира. Самият аз съм попадал на издания от различен характер, които са с много ниска познавателна, научна или художествена стойност. Най-добре е човек да се консултира с компетентен приятел или някой ориентиран в съответната материя, за да го посъветва. И това важи не само за чуждестранния турист в България, а за туриста по принцип.

Италианският език минава за екзотичен в България. Увеличава ли се броят на желаещите да го проговорят?

- Да, сякаш желаещите да учат италиански се увеличават. Навсякъде някой говори нещо, на битово ниво, поръчва в ресторанта, или отговаря на италиански, няма човек, който да не знае поне 10 думи. Просто културите ни са сходни, разстоянията близки, а проблемите почти същите.

Вие сте и преводач, кои са най-често срещаните трудности при превода?

- Този въпрос е доста обширен, той има различни измерения. Устният превод, в зависимост от това дали е консекутивен или симултанен, има своите особености. За всеки от тях може да се говори много.

Миналата година например, при посещение на професор Кардини за представяне на книгата му в България, той се отплесна в изречения, които бяха около страница писмен текст. Ясно е, че това затруднява. Бях го предупредил, че за да има истински консекутивен превод, изреченията на говорещия трябва да бъдат кратки и стегнати. Оптимално би следвало да има между 8 и 10 думи в изречение, да речем средно до 15, и после да се прави пауза, за да се  даде възможност мисълта на говорещия да бъде преведена точно. Ако някой говори в продължение на 40 секунди, въпреки че ти го дърпаш за ръкава, за да го подсетиш да спре, тогава е очевидно, че преводът се превръща в преразказ. Зависи много от културата на говорещия, от конкретната култура на говорене на изказващия се. Зависи обаче и гъвкавостта на мисълта, от услужливостта на мозъка и мигновената памет, да си помниш мисълта, защото ако говорещият се страхува, че ще я забрави, тогава говори непрекъснато и автоматично преводът се превръща в преразказ.

Писменият превод е нещо различно, за него се изискват съвсем различни качества. Човек може да е добър преводач на литература или поезия, а да не може да превежда устно. Това е до настройка на мозъка – или го имаш и можеш, или го нямаш и не можеш. Божа работа. Не е нито заслуга на човека, нито негова вина, природа.

Доколко преводачът е редактор на една книга?

- Тук пак навлизаме в същински области. Чудя се как да отговоря кратко и май няма да мога. Да речем, че за превода  - писмения превод, може да се говори по два начина. Първият, сред неспециалисти, като на маса, и тогава можем да привеждаме примери от рода на „Il traduttore è sempre un traditore” (Преводачът е винаги предател), това е италианска поговорка, докато французите пък казват, че преводът бил като жената: “ако е красива е невярна, ако е вярна, не e красива…” И други закачки от този тип.  Ако говорим обаче сериозно, научно и задълбочено трябва да се позовем на съвсем различни неща. 

Най-общо казана развитието на превода в Европа би могло да се раздели на четири периода. Философски, чиято цел е предаването на знанието за космоса посредством логоса, обхващащ времето на превеждането на древногръцките философи на латински език. Теологически, който изисква безусловна вярност към Словото, свързан с първите преводи на Светото писание. Културно-политически, отчитащ националната традиция и културния контекст, чието начало е положено от Лутеровия превод на Библията и, накрая,  критико-филологически, който освобождава от изкушението преводът да бъде схващан като „произволна” творба. С категоричност трябва да кажем, че сериозното говорене за превод означава да се говори и за философия, и за семантика, и за херменевтика, и за теории на превода, течения, функционални модели, културологични такива, да противопоставяме (на теоретична основа) знак срещу ритъм, дума срещу смисъл и т.н. Много дълга тема.

Има ли автори, които са ви обсебвали? Има ли книга, която бихте искали да преведете?

- Да, всяка книга, която дълбоко ме развълнува, ми се ще да я преведа. За радост, това не е възможно, иначе няма да имам време да чета. И за съжаление, обаче.

Най-доброто от италианската съвременна литература стига ли до нас в превод на български?

- Трудно е да се каже. „Добро” е термин от етиката, той е носител на субективност. Това, което мога да кажа, че през последните 2 години съм прочел около 20 италиански книги, които не бих нито превел, нито посъветвал някого да ги издаде на български. Но има и добри.

По какво се различава професионалният преводач от аматьора?

- Професионалният преводач трябва да има голяма култура, да обича литературата, да чете непрекъснато, де е запален по езика и да владее родния си блестящо. Преводът е междина, той винаги е прехвърляне на някаква граница, която има познавателни, битийни, материални, духовни, етични и естетични елементи. Преводачът внася именно собствения си етос в прехвърляне на тази граница, с всички тези споменати елементи събрани в езика, като трансцедентално-духовен начин на живот.

В една  антология под надслов „Сълзи и светци”  с текстове на големия румънско-френски мислител  и философ, един от последните хуманисти на нашето време, човекът от  Сибиу, Емил Мишел Чоран казва следното: „Преводачите, които срещнах през живота си, почти винаги превъзхождаха писателите. Те бяха по-образовани, по-културни, много по-добри  и по-достойни от повечето от тях…” 

Такъв е добрият преводач.

Известни са гафове на мнозина преводачи, наскоро симултанен превод на реч на американския посланик прати американски спецчасти на черноморския бряг. Смятате ли, че е необходимо да има специални школи за обучение на преводачите?

- Да, много неща, могат да бъдат научени, добавени и подобрени, за това се изискват специални обучения по различните преводи. Знанието на език не те прави преводач, така както създаването на дете не те прави родител. Подобни са нещата и с писането: да умееш да пишеш не те прави писател. Смятам, че специалните курсове или школи, може би след университетски, могат да усъвършенстват уменията на преводача.

Какви клопки поставя италианският език към младия преводач?

- Много и от всякакъв характер. Най-важното обаче за един преводач, независимо от какъв език работи, е че трябва да осъзнае, че се  превежда не думата, а  смисъла, трябва именно смисълът да се предаде, придържайки се най-близо до оригинала, във възможно най-добрия вид на родния език. А в идеалния вариант, да се предаде замисъла на автора. Наложително е да се работи блестящо с родния език.

 

 

 

Коментари  

-3 #2 Макиавели 14-02-2017 06:40
"Наложително е да се работи блестящо с родния език" -- така е, драги ми г-не Славчев, прав сте и за много други неща, които казвате, явно без да Ви е ясно за какво говорите. Жалко, че не сте се възползвали навреме от собествените си премъдри съвети.

Ако искахме да знаем що е то превод и има ли почва у нас, щяхме да питаме точно бездарника, осрал по такъв неповторимо и безсрамно безобразен начин превода на "Владетелят", "преводача" с граматически познания на четвъртокласник и речников запас на (една определена) бивша спортна министърка...
Цитиране
+3 #1 Рени Стоянова 07-06-2016 16:16
Писменият превод не е само на художествена литература. Има и техническа, медицинска, юридическа и каква ли не още литература. За тях, както и за преводите на документи, кой знае защо не се говори. А те са не по-малко предизвикателство от художествените. И при устните преводи се наблюдава същото. В интервютата се говори все за обществено-политически преводи (на речи предимно) и никой сякаш не се сеща, че ежедневно се налага да се превежда устно при бизнес преговори, медицински и правни консултации, нотариални сделки и пр.
http://rennie.blog.bg/
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .