Христо Раянов (29) е завършил „Журналистика“ и „Литература – творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант по литература и кино. Писал е сценарии за „Откраднат живот”, „Сървайвър България”, „Столичани в повече”, „Най-хубавите години от нашия живот”, „Комиците”, „Нека говорят”, „Българските следи” и е автор на публикации в списанията „Гранта България” и „Страница”. Печелил е националната награда за дебют „Южна пролет“ в категория „Проза“ за сборника с разкази „Трудният начин“ и трета награда от конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“. Негови разкази са преведени на хърватски език в сборника „Антология на съвременната българска литература“, а през 2015 г. става част от първия англоезичен каталог „Съвременни български писатели“. „Ами ако? България на три морета” е втората му книга”. Раянов даде интервю специално за читателите на skif.bg

-------

Какво Ви провокира да напишете книгата „Ами ако? България на три морета”?

- Разговор с главния редактор на издателство „Софтпрес“ Димитър Риков. Забавният поглед върху несбъднатото в българската история и култура изглеждаше доста интригуващ и впоследствие напълно оправда очакванията за благодатни теми.

Подзаглавието на книгата е „Истините за българската народопсихология”? Какви са те?

- В книгата съм давал примери и насоки, нека всеки читател сам да ги формулира за себе си. Така ще е по-истинско, отколкото да дам наготово собствени дефиниции. 

Завършили сте журналистика. Какво Ви отказа от тази професия?

- Не беше за мен. Липсваше ми хъс, амбиция и търпение за тази работа. Въпреки това с огромна любов си спомням за времето, прекарано във вестник „Сега“ и страхотния екип, с когото имах удоволствието да работя. 

Книгата Ви е илюстрирана от най-смелия художник в България – Христо Комарницки. Разкажете за работата си с него.

- И писането, и рисуването са самотни занаяти. Нямахме много лични срещи. Но от получения резултат смея да кажа, че вдъхновението от работата на другия е било взаимно. Христо Комарницки е страхотен професионалист, изключително креативен и безстрашен в работата си. Има много какво да се научи от него.

Защо българите се разделиха на патриоти , по-малко патриоти, соросоиди, путинисти и т.н.?

- Про и анти Източната римска империя, про и анти Османската империя (колко народ въстава и колко си стои по къщите?!), про и анти Руската империя, про и анти Централните сили, Оста и СССР. Разделението ни е национален спорт. Яд ме е само, че хубава дума като „патриот“ е изцедена от смисъл. По-правилно е сега да се казва „партиот“. 

Какви сме в крайна сметка според Вас? Кой е българският национален комплекс?

- Ако перефразираме мотото на ЕС – ние сме „Разединени в многообразието“. Колкото до комплексите – не само ние като народ имаме такива, нека да не се изкарваме баш най-лошият човешки материал. Нито си пренаписваме историята, нито хвърляме журналисти в затвора, нито имаме неонацистка партия в парламента... И тези примери са само от съседните ни държави, да не подхващаме и по-далечните!  Проблемът ни не е в националните или индивидуалните комплекси, а че сме се вторачили само в тях. 

Кой е най-големият проблем на държавата? Корупцията ли?

- Сещам се за една стара руска крилата фраза: „У нас има само два проблема. Но всеки ден са различни.“

Бай Ганьо е фундаментален образ в литературата ни, а и не само. Критичните статии върху героя на Алеко могат да се съберат в няколко книги. Кой български политик  най-бързо влиза в цървулите му?

- Имам чувството, че си имат график. Месец-два единия, после месец-два другия и така, докато свършат. После – пак отначало. Все пак Бай Ганьо е космополит, не е лесно да си му в обувките, пардон – в цървулите (макар че някои екземпляри доста се стараят).

И хумористите се изчерпват. Как се борите с творческия блокаж? 

- Пиша. 

Имате ли чувството, че политиците взимат хляба на хумористите?

- Уил Роджърс за пръв път изказва тази мисъл преди стотина години. Но аз не съм особено съгласен. Те просто вдигат летвата, отправят предизвикателство. Един вид, помагат ни да се усъвършенстваме.

Българският ефир се наводни с цинизми и битовизми, които дразнят интелигентните хора. Какво мислите за това?

- Сбъркана работа. Ни хлябът ни - хляб, ни зрелищата ни – зрелища. 

Щастливеца е нямал пари за цигари, но е в паметта на народа. Радой Ралин побърка комунистическия режим с „лютите си чушки”. Райко Алексиев плаща с живота си за правото си да осмива политически недъзи. Сега опасно ли е да осмиваш злобата на деня? 

- Ако се съди по западния модел – опасно е. Все пак преди няколко седмици комикът Ян Бьомерман го осъдиха в Германия заради надхвърляща добрия тон (но дали наказуема?!) сатира. В Щатите пък Доналд Тръмп се захвана да съди водещия Бил Мар заради един майтап. Югоизточният модел пък изобщо не е за коментиране. Хуморът винаги е таралежът в копринените, късащи се по шевовете и не особено чисти гащи на силните на деня.

 

Снимки: Манол Дончев

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 „Бъди мярка за качество. Някои хора не са свикнали със среда, в която съвършенството е стандарт.“

Стив Джобс, американски предприемач, роден на 24 февруари преди 66 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.