Поклонението на Васил Пармаков ще е на 24 май от 13 ч. в църквата ”Св. София”, съобщиха най-близките му приятели Веселин Веселинов – Еко и Стоян Янкулов – Стунджи. Те разказаха за починалия джаз виртуоз в предаването на БНТ “Денят започва с култура”.
----
Еко: Той не можа да се впише в новите реалности на живота в нашата страна. Той беше твърде директен, обиждаше много често хора, макар и без лоша умисъл. Ей такъв човек беше, малко особен, крив и не можа да изгребе.
Стунджи: Той не искаше да прави никакви компромиси с творчеството си, с музиката си, със сърцето си, за да оцелява. Държеше да си твори и да свири музика, която дори музиканти трудно я разбираха. Музика, с която в цял свят не се оцелява, камо ли в България. Не искаше да прави компромиси и да свири халтури, да свири неща, които не са му на сърце, само заради самото оцеляване. Държеше на истината и на истинското творчество.
Еко: Той ме направи музикант. Аз се бях отказал от тези неща. В края на 80-те свирех по ресторанти и не ми беше интересна тази професия и започнах да уча химия. Тогава се появи в живота ми Пармака и разбрах, че има интересна музика. И той всъщност ме върна.
Стунджи: В онези години, когато се създаде „Зона Ц” и те ме поканиха да свиря с тях млад и зелен, това за мен беше сбъдната мечта. Копнеех да срещна музиканти и група, която да свири всякакъв вид музика без ограничения, и то качествено, включително и фолклор.
Еко: Новите технологии помогнаха неговото слово да отиде до много хора, което иначе може би нямаше как да стане. Той беше „Фейсбук” атракция. Малко горчива, малко тъжна понякога, дори доста често. Книгата „Аз и Майор Блюхер” е от един негов много светъл период. Сега има и моноспектакъл в пловдивския театър, който Сашо Секулов направи по негови „Фейсбук” статуси . Артист.
Стунджи: Така се случва с големите. Не знам защо, като говорим за Васко, все се сещам и за Моцарт. За пореден път се питам: Защо трябва геният да си отиде, за да бъде признат от целия свят?
Еко: Разочарован си отиде, така е. Причините са и в света около него, и в самия него. Той беше една объркана душа. Или пък не – той е знаел истината за нещата, а ние сме обърканите души. Един ден ще разберем отговорите на всички въпроси.
