Тара Хайланд е родена в Съри, Англия. На тринайсет години печели конкурс за млад автор на годината. Оттогава мечтае да стане писателка, но родителите й я насочват към по-доходоносна кариера. Завършва история в Гонвил енд Кийз Колидж в Кеймбридж и работи като журналист, счетоводител и банкер. Макар да изкарва добри пари, кариерата не й носи желаното удовлетворение. След като прекарва десет години от живота си като финансов аналитик – позиция, която ненавижда, – започва работа по дебютния си роман. Написването му й отнема цели шест години, като тя признава, че без финансовата и емоционалната подкрепа на съпруга си и литературния си агент би се отказала. Но в крайна сметка търпението и усилията й са възнаградени. Три големи английски издателства наддават за правата на дебютния й роман – „Дъщери на съдбата“, който скоро след издаването си е продаден в още десет страни и се радва на топъл прием. Втората книга на Тара Хайланд - „Дъщери на греха“ също има голям международен успех, а авторката си спечели много верни читатели и в България. От 12 май на български излиза и новият роман „Красив лъжец“.

------------

Опишете живота си с две думи.

- Много вълнуващ.

Без какво не можете да живеете?

- Без коктейли и шоколадови десерти! И без любимите си хора, разбира се, книгите и сериалите „Игра на тронове“, „Дневниците на вампира“ и „Клюкарката“ – обожавам ги!

Какво ви вдъхнови да напишеш „Красив лъжец“?

- Стремя се да пиша книги, които самата аз бих искала да прочета. „Красив лъжец“ е повлияна от съвременната ню ъдалт тенденция – главните герои са секси, очарователни, но и непредсказуеми. Нищо не е такова, каквото изглежда, така че не казвайте, че не сте предупредени!

Кои са любимите ви съвременни автори?

- Джефри Арчър, Луиз Бегшоу, Мартина Коул, Сидни Шелдън, Джон Гришам, Стивън Кинг и Пени Винченци – обичам разнообразието!

Какво ще пожелаетена читателките си?

- Да не си слагат сами рамки – да четат много и различни неща! И да имат предвид, че зад арогантната маска на красивите лъжци понякога се крие ранима душа.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Да завършиш книга е все едно да дръпнеш дете в задния двор и да го застреляш.“

Труман Капоти, американски писател, роден на 30 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.