Уди Алън е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант от еврейски произход. Вече 50 години снима комедии, в които акцентът са неуредиците в брачния живот, проблемите между мъжете и жените, комичните ситуации във всекидневния битов живот. Три пъти е печелил "Оскар" за сценарий и режисура с филмите "Ани Хол" и "Хана и нейните сестри". Има "Златен глобус" с "Пурпурната роза на Кайро" и множество награди БАФТА. Животът му е белязан от огромен скандал с актрисата Миа Фароу с която живее и снима дълги години и от която има син. Женен за една от осиновените й дъщери, което тя до днес не може да му прости. След броени дни на фестивала в Кан ще е премиерата на 47-ия му филм– „Cafe Society”. Режисьорът и сценарист даде интервю за hollywoodreporter.com, което публикуваме със съкращения. 

-------

Вече сте на 80. Смъртността винаги е била тема на работата ви. Тревожи ли ви още?

- Е, да, със сигурност ме тревожи.  Разтревожи ме още когато бях на 5 и ме тревожеше през целия ми живот. Единственото, което можеш да направиш, най-доброто решение е се опитваш да го изхвърлиш от ума си и да не мислиш за това. 

Променихте ли се през годините?

- Мисля, че еволюирах артистично. Когато започнах да правя филми, се интересувах само от шегите. След това, през годините се амбицирах да правя по-дълбоки и по-добри филми. Има хора, които биха казали: „Направил си много добри филми” или „Никога няма да направиш”. 

Преснимахте част от „Cafe Society”. Какво се случи?

- Снимах някои сцени в Калифорния с Брус Уилис и на него му се наложи да замине за Бродуей. Така че го заменихме със Стив Каръл. 

Още ли мразите L.A.?

- Не, не. Това винаги е било мит. Просто не е място, където бих могъл да живея, защото не харесвам слънчевото време и да съм зависим от кола. Харесвам градове като Ню Йорк, където мога да изляза пеш от дома си и да съм в центъра на всичко, където има шум и трафик и сиви, облачни дни, както и сняг. Но пък имам много приятели в Калифорния. Обичам да ходя там за кратко. Не обичам да шофирам. Мога, но не обичам. 

Много ли четете?

- Никога не съм обичал да чета. Четох комикси, докато станах на 18. Четох през десетилетията, защото човек трябва да чете, за да оцелее. Но не е нещо, което правя за удоволствие. Предпочитам да гледам бейзбол или баскетбол, да гледам филми или да слушам музика. 

Кои вестници четете?

- „Ню Йорк таймс”, защото ми е навик, откакто бях млад. После някак си започнах да следя и таблоидите. Шофьорът ми винаги има в колата. 

 Четете ли за себе си в таблоидите?

- Никога, никога не съм чел за себе си. Нито интервюта, нито статии за мен. Не съм чел и критиката за филмите ми. И тях никога не съм гледал повторно. 

В началото на 90-те, когато бяхте критикуван за връзката си със Сун-И , бяхте ли имунизиран? 

- Да, бях. Работих през цялото време. Много съм дисциплиниран, мономаниакален и умея да се абстрахирам. 

Тоест не бяхте травматизиран от скандала?

- О, не. Ни най-малко. 

Предполагам, че изобщо не сте се виждали оттогава с Миа Фароу?

- Не, мисля, че не живее в Ню Йорк. Май е в Кънектикът. Не съм сигурен. Или пътува за УНИЦЕФ. 

Съпругата ви Сун-И промени ли ви?

- Едно от големите ми преживявания в живота ми е жена ми. Тя е имала много тежко детство в Корея: била е сираче на улицата, живяла е в боклука и е гладувала до 6 г. Настанена е в приют. Промених живота й. Тя се образова, има приятели и деца и пътува навсякъде с мен. Тя е много опитна и е била във всички големи европейски столици. Стана друг човек. Това, което направих за нея, ми донесе повече удоволствие, отколкото всичките ми филми. 

Казахте как вие сте я променили, но как тя ви промени?

- Даде ми много удоволствия. Обожавам я, даде ми чудесен живот. Женени сме 20 години и бяхме заедно няколко години преди това. Това са най-хубавите ми години. Тя е страхотна приятелка и съпруга. Даде ми стабилен и прекрасен дом и чудесно партньорство. 

Но промени ли ви?

- Не знам. Не знам дали изобщо съм се променил, може да съм същият като на 20. Струва ми се, че имам същите навици, същите фобии, същите удоволствия. 

Все още ли гледате много филми?

- Има много филми, които ме интересуват. Когато се сдобих със зала за прожекции преди 35 г., бях способен всяка събота да гледам с приятели. Но това вече не е така. 

Какво ви хареса от това, което гледахте напоследък? 

- Един исландски филм, аз не гледам много американски филми. Някога гледах – през 60-те излизаха по дузина на седмица. Но после американската филмова индустрия разбра, че много пари се правят от блокбъстъри, и се появиха много ужасни филми. Никой от тях не ме интересува.

Някога гледали ли сте филм със супер герои?

- Не.

И своите филми ли не гледате?

- Не, никога. Направих „Вземи парите и бягай” през 68-ма и оттогава не съм го гледал.

Има ли ваши филми, които бихте изтрили?

- Бих изтрил всички или повечето от тях (смее се). Вероятно има 6 или 8 , които бих запазил – „Пурпурната роза от Кайро”, „Мач пойнт”, „Съпрузи и съпруги”, вероятно „Зелиг”, „Полунощ в Париж”. Не е лесно…

„Ани Хол”, „Манхатън”?

- Толкова отдавна ги направих, че не си ги спомням добре. Аз не ги възприемам като публиката. Когато направих „Манхатън”, се разочаровах. Казах на шефа на „United Artists”: „Ако спреш този филм, ще ти направя нов безплатно”. Той ми отговори: „Ти си луд. Харесваме филма и сме инвестирали в него. Лудост е да не го прожектираме”. И те го пуснаха по кината и имаше голям успех. Казвал съм, че това беше голям късмет. 

Още ли нямате компютър? 

- Не. Не съм добър в това, въобще не съм добър с техниката. Имам клетъчен телефон, но с много ограничени функции: мога да се обаждам по него и асистентът ми ми качва джаз записите ми на него, за да мога да си ги слушам, докато се разхождам из града. 

Нямате email?

- Не, никога не съм писал на никого. 

Какви са сънищата ви? Имате ли кошмари?

- Имам кошмари, да, не често. Спя като мъртвец. 

С възрастта промениха ли се религиозните ви виждания?

- Същите са си. Смятам, че религията помага за преодоляване на болката от реалността. 

А политическите ви виждания? Кого подкрепяте?

- Фен съм на Хилари. Харесвам много Бърни, но мисля, че Хилари може да направи повече. 

Срещали ли сте се с Хилари?

- Не, но съм срещал Тръмп – във филма ми „Знаменитости”. Тогава беше много любезен и приятен и това е трудно съпоставимо с нещата, които каза по време на кампанията си. 

Вярно ли е, че веднъж сте се видели със Самюъл Бекет?

- Да. Приказвап с него 5 минути в едно кафене в Париж. Беше много приятно. Никога не съм бил голям фен на Бекет. Но пък исках да срещна Жан-Пол Сартр. Даже някой ми предложи да го уреди срещу заплащане. 

Шегувате се!

- Не, не. Но не се съгласих, защото цялата работа беше много тъмна за моята душа.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра."

Радой Ралин - поет, писател и сатирик, роден на 23 април преди 97 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.