Уди Алън е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант от еврейски произход. Вече 50 години снима комедии, в които акцентът са неуредиците в брачния живот, проблемите между мъжете и жените, комичните ситуации във всекидневния битов живот. Три пъти е печелил "Оскар" за сценарий и режисура с филмите "Ани Хол" и "Хана и нейните сестри". Има "Златен глобус" с "Пурпурната роза на Кайро" и множество награди БАФТА. Животът му е белязан от огромен скандал с актрисата Миа Фароу с която живее и снима дълги години и от която има син. Женен за една от осиновените й дъщери, което тя до днес не може да му прости. След броени дни на фестивала в Кан ще е премиерата на 47-ия му филм– „Cafe Society”. Режисьорът и сценарист даде интервю за hollywoodreporter.com, което публикуваме със съкращения. 

-------

Вече сте на 80. Смъртността винаги е била тема на работата ви. Тревожи ли ви още?

- Е, да, със сигурност ме тревожи.  Разтревожи ме още когато бях на 5 и ме тревожеше през целия ми живот. Единственото, което можеш да направиш, най-доброто решение е се опитваш да го изхвърлиш от ума си и да не мислиш за това. 

Променихте ли се през годините?

- Мисля, че еволюирах артистично. Когато започнах да правя филми, се интересувах само от шегите. След това, през годините се амбицирах да правя по-дълбоки и по-добри филми. Има хора, които биха казали: „Направил си много добри филми” или „Никога няма да направиш”. 

Преснимахте част от „Cafe Society”. Какво се случи?

- Снимах някои сцени в Калифорния с Брус Уилис и на него му се наложи да замине за Бродуей. Така че го заменихме със Стив Каръл. 

Още ли мразите L.A.?

- Не, не. Това винаги е било мит. Просто не е място, където бих могъл да живея, защото не харесвам слънчевото време и да съм зависим от кола. Харесвам градове като Ню Йорк, където мога да изляза пеш от дома си и да съм в центъра на всичко, където има шум и трафик и сиви, облачни дни, както и сняг. Но пък имам много приятели в Калифорния. Обичам да ходя там за кратко. Не обичам да шофирам. Мога, но не обичам. 

Много ли четете?

- Никога не съм обичал да чета. Четох комикси, докато станах на 18. Четох през десетилетията, защото човек трябва да чете, за да оцелее. Но не е нещо, което правя за удоволствие. Предпочитам да гледам бейзбол или баскетбол, да гледам филми или да слушам музика. 

Кои вестници четете?

- „Ню Йорк таймс”, защото ми е навик, откакто бях млад. После някак си започнах да следя и таблоидите. Шофьорът ми винаги има в колата. 

 Четете ли за себе си в таблоидите?

- Никога, никога не съм чел за себе си. Нито интервюта, нито статии за мен. Не съм чел и критиката за филмите ми. И тях никога не съм гледал повторно. 

В началото на 90-те, когато бяхте критикуван за връзката си със Сун-И , бяхте ли имунизиран? 

- Да, бях. Работих през цялото време. Много съм дисциплиниран, мономаниакален и умея да се абстрахирам. 

Тоест не бяхте травматизиран от скандала?

- О, не. Ни най-малко. 

Предполагам, че изобщо не сте се виждали оттогава с Миа Фароу?

- Не, мисля, че не живее в Ню Йорк. Май е в Кънектикът. Не съм сигурен. Или пътува за УНИЦЕФ. 

Съпругата ви Сун-И промени ли ви?

- Едно от големите ми преживявания в живота ми е жена ми. Тя е имала много тежко детство в Корея: била е сираче на улицата, живяла е в боклука и е гладувала до 6 г. Настанена е в приют. Промених живота й. Тя се образова, има приятели и деца и пътува навсякъде с мен. Тя е много опитна и е била във всички големи европейски столици. Стана друг човек. Това, което направих за нея, ми донесе повече удоволствие, отколкото всичките ми филми. 

Казахте как вие сте я променили, но как тя ви промени?

- Даде ми много удоволствия. Обожавам я, даде ми чудесен живот. Женени сме 20 години и бяхме заедно няколко години преди това. Това са най-хубавите ми години. Тя е страхотна приятелка и съпруга. Даде ми стабилен и прекрасен дом и чудесно партньорство. 

Но промени ли ви?

- Не знам. Не знам дали изобщо съм се променил, може да съм същият като на 20. Струва ми се, че имам същите навици, същите фобии, същите удоволствия. 

Все още ли гледате много филми?

- Има много филми, които ме интересуват. Когато се сдобих със зала за прожекции преди 35 г., бях способен всяка събота да гледам с приятели. Но това вече не е така. 

Какво ви хареса от това, което гледахте напоследък? 

- Един исландски филм, аз не гледам много американски филми. Някога гледах – през 60-те излизаха по дузина на седмица. Но после американската филмова индустрия разбра, че много пари се правят от блокбъстъри, и се появиха много ужасни филми. Никой от тях не ме интересува.

Някога гледали ли сте филм със супер герои?

- Не.

И своите филми ли не гледате?

- Не, никога. Направих „Вземи парите и бягай” през 68-ма и оттогава не съм го гледал.

Има ли ваши филми, които бихте изтрили?

- Бих изтрил всички или повечето от тях (смее се). Вероятно има 6 или 8 , които бих запазил – „Пурпурната роза от Кайро”, „Мач пойнт”, „Съпрузи и съпруги”, вероятно „Зелиг”, „Полунощ в Париж”. Не е лесно…

„Ани Хол”, „Манхатън”?

- Толкова отдавна ги направих, че не си ги спомням добре. Аз не ги възприемам като публиката. Когато направих „Манхатън”, се разочаровах. Казах на шефа на „United Artists”: „Ако спреш този филм, ще ти направя нов безплатно”. Той ми отговори: „Ти си луд. Харесваме филма и сме инвестирали в него. Лудост е да не го прожектираме”. И те го пуснаха по кината и имаше голям успех. Казвал съм, че това беше голям късмет. 

Още ли нямате компютър? 

- Не. Не съм добър в това, въобще не съм добър с техниката. Имам клетъчен телефон, но с много ограничени функции: мога да се обаждам по него и асистентът ми ми качва джаз записите ми на него, за да мога да си ги слушам, докато се разхождам из града. 

Нямате email?

- Не, никога не съм писал на никого. 

Какви са сънищата ви? Имате ли кошмари?

- Имам кошмари, да, не често. Спя като мъртвец. 

С възрастта промениха ли се религиозните ви виждания?

- Същите са си. Смятам, че религията помага за преодоляване на болката от реалността. 

А политическите ви виждания? Кого подкрепяте?

- Фен съм на Хилари. Харесвам много Бърни, но мисля, че Хилари може да направи повече. 

Срещали ли сте се с Хилари?

- Не, но съм срещал Тръмп – във филма ми „Знаменитости”. Тогава беше много любезен и приятен и това е трудно съпоставимо с нещата, които каза по време на кампанията си. 

Вярно ли е, че веднъж сте се видели със Самюъл Бекет?

- Да. Приказвап с него 5 минути в едно кафене в Париж. Беше много приятно. Никога не съм бил голям фен на Бекет. Но пък исках да срещна Жан-Пол Сартр. Даже някой ми предложи да го уреди срещу заплащане. 

Шегувате се!

- Не, не. Но не се съгласих, защото цялата работа беше много тъмна за моята душа.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 122 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.