Мирела Иванова (53) е поетеса и преводачка. Нейни стихове са преведени на всички големи европейски езици и са включени в множество антологии. Автор и сценарист е  на документалните филми „И мойте песни все ще се четат“, „Великите българи: Вазов“ и „Град от думи“, разказ за уникалния литературен проект „Едно немско пътуване към Пловдив“. На 11 май в столичната книжарница „Greenwich” от 18,30 ч. ще бъде представена новата й книга „Площад България - високи патоси и всекидневни притчи", в която са събрани коментарните й текстове, излъчени от „Дойче Веле”.  По повод премиерата с нея разговаря Александър Андреев от „Дойче Веле”.

-------

Коя подред ти е тази книга?

- За да има известна мистерия в отговора ми, ще си призная, че на знам дали е деветата или десетата. Защото томчето със стихотворения и разкази „Бавно“ всъщност е две книги с общо заглавие и общо книжно тяло. Първите ми стихотворения бяха отпечатани през 1977 в несъществуващото вече списание „Родна реч“, първата ми поетична книга „Каменни криле“ излезе през 1985 в несъществуващото вече издателство „Георги Бакалов“: с други думи са ме носили и са ме заливали до без дъх всичките води – зелени, червени, сини, златни и черни, и не знам как другояче бих останала изправена на този бряг, ако не бяха тези девет или десет книги...

Защо пишеш колонката си?

- Пиша колонката си, за да се удържам в себе си, да си донабавям смисъл в безмилостните всекидневни суматохи, за да не престана да се мисля като част от една сложна, необяснима и вдъхновяваща общност, за да се преборя с глупостта и посредствената всезнайковщина понякога, за да не изпадна в хленч, самоожалване, отчаяние. Струва ми се, че имам и какво да кажа, все пак.

Защо точно за „Дойче Веле”?

- През 2003 година Румяна Таслакова, завеждаща тогава българската редакция, ме покани да пиша за „Дойче Веле”. Не спирам и до днес да й благодаря и на глас, и наум –  защото думите ми се озоваха на своето място, просто съвпаднаха с тази платформа на свободното слово. Не крия, че и до днес пиша коментарите си с вдъхновение, харесва ми да търся промисъла на случващото се с нас, да се чувствам независима в изборите си, да се тревожа и вълнувам нехудожествено. В началото много ме изкушаваше т.н. „черна патетика”, черното е лесно, громиш, разобличаваш, не ми липсваха нито поводи, нито патос. С времето като че ли помъдрях, запривличаха ме и знаците на пробуждащото се добротворство, на градежа, островите на европейскостта в нас и наоколо, потърсих - и струва ми се открих - обяснения за нас самите… „Дойче Веле” ми даде и тази възможност – да извървя пътя към сложната яснота.

Знаеш ли кой я чете, имаш ли отзиви, отзвук?

- Колонката се чете от много и различни хора, най-различни, взаимоизключващи се, бих казала: случва се някои от текстовете да въздействат като своеобразен „общ знаменател“. Отзивите и отзвукът са по „всички канали“: получавам имейли, обаждат ми се по телефона, спират ме на улицата. Когато текстовете звучаха по радиото, дори гласът ми – като звук и тембър - бе станал разпознаваем, май и досега е така. Питала съм се защо, имам и смътни догадки, дори не бих ги нарекла отговори: не проявявам надменност, не подценявам хората и събитията, местата и случките, успехите и провалите, взирам се внимателно и почтително в миналото, не размахвам като прокъсано знаме ни срама, ни гордостта. Съучаствам в настоящето, споделям всеобщата болка, всеки ден крача из нея, и винаги съм пристрастна: да не пропускаме, че съм и свободна да проявя и назова пристрастието си.

Твоята колонка по „Дойче Веле”  често се препечатва в други медии - къде?

- Няма да е преувеличено, ако кажа че непрекъснато се препечатва, къде ли не, дори самата аз се изненадвам и не винаги приятно… Почти няма всекидневник или новинарски сайт, който да „не посяга”. Понеже понякога се и гневя от този факт, сега ми се иска да направя точно обратното: да благодаря на всички, които тиражираха през годините моите текстове. Да благодаря и на издателство „Хермес”, което ги „подвърза” в книга.

И накрая - един въпрос към теб като поетеса, писателка и "пазителка" на Вазовото наследство: какво става с българския език? По медиите, по форумите, във всекидневието?

- Българският език днес гъмжи от множество български езици и най-необичайното е, че това го смалява, отнема от стихията и необята му. Косите ми настръхват като виждам с колко дивашка омраза и злост, с колко самоунищожително псувачество са заразени едни сто-двеста думи по форумите. Във всекидневието също е безмилостно, сякаш езикът се е сцепил на стотици змийски езичета, съскат ли съскат… Доста от медиите също говорят през чалгата и жълтото, дори езикът на Вазовите „Чичовци” е в пъти по-колоритен, многоказащ и сочен. Много ми се иска, направо до плач, да върнем достойнството, сериозността и величествената експресивност на българския език, да опазим невероятното му изразно богатство и мелодия, да възвърнем възможностите и енергиите му, хапливото му интелигентно остроумие и полусенките на забравените думи с техните мистични значения. Всички ние сме деца на думите, не по Айрис Мърдок, а изобщо, „езикът е нашата родина”, не по Макс Фриш, а изобщо… Ще кажа, че все пак се осланям на младите, образовани и чувствителни българи, същества с друго самосъзнание и чувство за мисия. Накрая, вместо поклон пред Вазов и езика ни, ще си призная, че ако нашето поколение линее и се бои в черногледствата си, в разпокъсаните си биографии, то новите млади са с безстрашен дух, големи познания и по-мъдри, отколкото схващаме и дори заслужаваме, те ще се погрижат и за българския език, и за България.

"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 112 години

Анкета

Одобрявате ли храната в ресторантите да е с по-нисък ДДС от книгите?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.

"Семейство Даръл" - защото най-красивата любов е невъзможната

 

Без да е шедьовър, сериалът въздейства много повече от десетки други претенциозни ленти.