Максим Венгеров (41) е роден в Челябинск, Русия, но има израелски и германски паспорт. Смятан е за един от най-добрите съвременни цигулари. Носител е на две награди „Грами” (1996 г., 2004 г.). Посланик е на ЮНЕСКО. Преподавал е в Кралската музикална академия в Лондон. Гостувал е в България. Венгеров даде интервю за classicfm.com.

-------

Кой е най-ранният ви музикален спомен?

- Спомням си как ходех на прослушвания с баща ми, който свиреше на обой. Слагаше ме да седна на първия ред и прекарвах времето си, като спях и слушах оркестъра. Майка ми ме водеше на прослушвания на детския хор, който ръководеше. Родителите ми нямаха пари за бавачки и ме водеха със себе си на всички музикални събития.

Защо избрахте да свирите на цигулка?

- Баща ми свиреше на обой и когато гледах оркестъра, никога не можех да го видя, защото се падаше зад цигулковата секция. Така че рано разбрах, че не искам да свиря на обой, защото никой нямаше да ме вижда. 

Какъв съвет бихте дали на тези, които се опитват да станат професионални музиканти?

- Свиренето на инструмент не трябва да бъде работа – това трябва да е удоволствие и никога не бива да се превръща в рутина. Естествено, Чайковски е казал, че композира всеки ден, но също признава, че вдъхновението е идвало доста по-рядко. Така че трябва да се бориш за това вдъхновение. Мисля, че най-добрият съвет е да правиш всичко със страст. Ако страстта и любовта си отидат, си свършен.

Кои са вашите музикални идоли?

- Израснах с поколение цигулари, които за нещастие вече не са живи, например Давид Ойстрах, По-късно чух забележителните записи на Яша Хайфиц и Исак Щерн. Спомням си, когато за първи път чух Яша Хайфиц – това беше нещо напълно различно  от всичко, което бях чувал, наистина невероятно. 

С кой ваш запис или проект се гордеете най-много и защо?

- Имах щастието да записвам с велики диригенти – като Даниел Баренбойм, Зубин Мета и Курт Мазур. Винаги съм обичал еднакво да свиря на живо и да записвам. Старая се много за всеки мой запис – може би 10 пъти повече, отколкото в живите ми изпълнения, защото е голямо предизвикателство да накараш едно студийно изпълнение да звучи като на живо.

В последно време работите много с Оксфордската филхармония. Защо я предпочитате?

- Това е много специален оркестър, защото на практика всеки музикант в него е солист. Повечето цигулари редовно изнасят солови концерти и в същото време са чудесни музиканти в колектив. Оксфордската филхармония е като отбор от велики футболисти, а Мариос Пападопулос е невероятен диригент.

Кой композитор от миналото или съвременен бихте искали да срещнете и защо?

- Моцарт. Защото прекарах толкова много време да проучвам неговия живот и да живея с него. Мисля, че е бил много специално човешко същество, и бих желал да бъда приятел с гения.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Колелото на съдбата се върти по-бързо от перките на мелницата, а онези, които бяха вчера на върха, днес се изхвърлени в прахта.“
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 473 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.