Големият актьор Никола Анастасов навърши 84 години на 22 април. По този повод колегите от Сатирата му подготвиха изненадващо представление. През последните години той  претърпя няколко животоспасяващи операции. Въпреки здравословните си проблеми зрителите отново видяха неизменната му усмивка. Предлагаме ви интервюто, което актьорът даде на Полина Гергушева от бТВ.

-------

Защо решихте точно на рождения си ден отново да излезете на сцена?

- Е, това е изненадата за мен. Аз не знаех, че са предвидили на 22-ри, на рождения ми ден, че ще имам представление, не знаех, че и до тогава ще се оправя със здравето, за да играя. Нещо съдба, сигурно, или тарикатлък на някои колеги, викат: „Дайте да се почерпим по случай рождения му ден”.

Толкова много години сте прекарал тук в този театър...

- Цял живот.

Колко са всъщност?

- Тука 59 само в Сатиричния театър и 2 – един във Враца и един във Варна. При основаването на театъра от тогава съм актьор и съм много щастлив, че от тогава не напуснах театъра си, макар че ме поканиха в Народния и толкова беше престижно да играеш в Народния, по много причини, но като ме видя Стефан Сърчаджиев - директорът на нашия Сатиричен театър, че отивам при директора на Народния театър, за да уговаряме условията, вика: „Да не си стъпил в Народния театър, връщай се веднага, остани си в тоя театър! Той е твой!”. И аз наистина го превърнах в мой театър и повече не му изневерих. Аз въобще не съм му изневерил, но бях на крачка да вляза в помпозната червена сграда на големите творци, но ето тука съм много по-щастлив.

Наричат ви „усмивката”. Това е един от прякорите ви, а какво ви кара да се усмихвате?

- Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен. Всички живеем за да се радваме един на друг, а смехът, както казвам аз, е превъзходство на духа и по-хубаво нещо няма. Но той Калоянчев го измисли това -„Усмивката на Сатиричния театър”.

Вие защо обичате толкова театъра? Задавал ли сте си този въпрос?

- Много е странен и чуден въпросът ви, защото аз кандидатствах от немай къде в театралната академия, защото другаде не ме приемаха и не бях и гледал театър при това, а само опера. Имах нахалството да се явя и изпълня и то научих стихотворението „Юноша” на Христо Смирненски за 2 дни и на третия се явих. Сега аз просто имал съм късмет, харесали са ме. По едно време вече пресяване на последен тур изведнъж викат: „Абе, кой го пусна пък това момче”? И професор Филипов каза: „Абе нека влезе, щом е достигнал до тука, значи си има нещо”. И аз влязох в неговия клас и той там каза: „Ей, аз те взех, макар че имаш много кусури. Но нали за това е театралната академия - да превърнем минусите в плюсове! Това, което имаш, разбира се, крив нос, щръкнали уши, нисичък си, дребен, всичко може да се пооправи, ако се превърнеш в един комедиен актьор, в едни характери човешки и ги превъплътиш на сцената и това ще покрие всички твои недостатъци”. Големият педагог Дановски, който стана директор на Сатиричния театър, така ни учи - като е гарга да е рошава, и ние станахме всички рошави гарги. И ето от тези рошави гарги се явиха куп големи български артисти, които остават за вечни времена.

Кого помните най-ярко от всички тези артисти?

- Просто ще обидя някой. Те са толкова много и всички са различни – ами Григор Вачков, ами Парцалев, ами Калоянчев, Константин Коцев, Васил Попов, ако започна да изреждам, това са страхотни брилянти да имаш в спектакъла си такива актьори разностранни неповторими, а и жените.... Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, всички, които се научихме на този нов вид театър сега толкова любим и не мога никога да го напусна дори с малка операцийка на корема – пак дойдох и играх.

Тук, в публиката, е бил един от вашите лекари?

- Да, откъде знаеш?

Е, казаха ми.

- Да, имах смелостта да го поканя. За съжаление, чак на 18-ти ред. Такъв голям професор, който ме оперира и който ще ме дозакърпи тези дни, на толкова далечно място. Но той сигурно е гледал и по-важното е, да се радва отколкото на кое място седи. Сега аз бях страшно изненадан, когато преди два дни стъпих след дълго отсъствие в театъра и видях афиша „Новите дрехи на краля” и замрях, защото това е, тази пиеса я играхме ние най-първите актьори на театъра и там играх моята първа роля. И така се зарадвах, като че аз ще играя. Но те сигурно си имат свой стил, сега ще ги гледам като излезе премиерата, ще ги гледам и сигурно ще им се радвам, защото всеки носи със себе си нещо ново неподозиращо и неочаквано, така че поколенията се сменят, дано да се запази приемствеността, а иначе таланти Бог дал в България.

А за собствения си рожден ден какво ще си пожелаете?

- Да мога да изиграя следващото представление пак.

  

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).