Елизабет Фриментъл  е британска журналистка. След години работа в модната индустрия и стотици статии за „Вог“ и „Ел“ решава да напусне Париж и света на модата. Тя се връща в родната си Великобритания, където се залавя с това, което мечтае да прави от дете – да пише романи. Още с дебютния си роман „Последната кралица“ тя бързо печели множество почитатели, които са впечатлени от историческата прецизност, вниманието към детайла, увлекателния сюжет и майсторски обрисуваните образи на героите. Авторката не просто разказва романизираната история на последната съпруга на Хенри VIII – Катрин Пар, но и успява да пресъздаде по въздействащ начин духа на епохата. На 21 април „Последната кралица“ ще излезе на български. Издател е „Хермес.

------

Защо избрахте да пишете за Катрин Пар?

- Още преди да започна да пиша исторически романи, имах специален интерес към Катрин Пар, защото тя е една от първите английски писателки. Също така ме заинтригува факът, че тя е единствената съпруга на Хенри VІІІ, която го е надживяла, което си е голямо постижение. За нея преобладава мнението, че е била покорна и безлична. Според мен именно поради тази причина повечето автори я пренебрегват за сметка на по-скандалните истории на другите, на пръв поглед по-бляскави съпруги на Хенри VІІІ. 

Когато започнах да проучвам задълбочено Катрин Пар, осъзнах, че въобще не е безинтересна личност, че е била проницателен политик, смело се е движила по острието на бръснача, хитро маневрирайки сред дворцовите интриги, подкрепяла е религиозната реформа с риск за живота си. Но преди всичко историята й е толкова човешка – въпреки силата и съобразителността си, тя допуснала огромна грешка в името на любовта. За мен нейната привлекателност се заключава именно в това дълбоко противоречие.

Катрин Пар е от по-малко познатите съпруги на Хенри VІІІ – това прави писането за нея  по-лесно или по-трудно?

- Всъщност това ми помогна да развихря въображението си, а и по принцип имам слабост към по-малко познати исторически образи и събития.  Много талантливи писатели са обърнали внимание на останалите съпруги и ако нямам какво ново или важно да кажа за някоя широко известна историческа личност, предпочитам да не пиша за нея. 

В романа Катрин си позволява повече свобода като кралица – поне в началото, като изразява открито мнението си, чете и обсъжда религиозни трудове, самата тя пише, - отколкото като съпруга на Томас Сиймор?

- Мисля, че въпреки че в началото на брака си с краля, когато е имала голямо влияние над него и съответно свободата да изказва мнението си открито, винаги е съществувала опасност, което се потвърждава от по-нататъшните събития. Съдбата й е зависила от Хенри и тя е изразявала много внимателно позицията си. Освен това трудът й, в който открито поддържа Реформацията, е публикуван след смъртта на краля. Като вдовица Катрин не е била център на всеобщото внимание, а и вече собствените й религиозни възгледи не са били незаконни. Бракът й със Сиймор обаче е белязан с други тревоги и дори повече скрити опасности. 

В „Последната кралица“ не описвате принцеса Елизабет в особено добра светлина. Защо?

- Интересно ми е защо мислите така. Вероятно защото е описана основно през погледа на прислужницата Дот, която има свои причини да не харесва Елизабет. Но Катрин Пар е обожавала дъщерята на Хенри VІІІ и Ан Болейн. Смятам, че Елизабет е била много умно за възрастта си дете, преминало през изключителни трудности – майка й е била екзекутирана и публично заклеймена, самата тя от любимата дъщеря се е превърнала буквално за ден в незаконно дете, отхвърлено от всички. Елизабет е разбрала колко жесток може да е животът още в крехка възраст. Тя е сложна личност, умна, хитра, енергична. Струва ми се, че е била човек на крайностите. В крайна сметка Елизабет се превръща в изключителна жена, която никога не забравя урока, който научава като дете: желанието да се харесаш на околните е несъвместимо с желанието да управляваш.  

Разкажете ни за втория си роман. Ще продължавате ли да пишете исторически романи за епохата на Тюдорите?

- Главни героини във втората ми книга са сестрите Катрин и Мери Грей. След екзекуцията на сестра им Джейн, управлявала Англия едва девет дни, те се оказват в много опасно положение заради тюдорската кръв, която тече във вените им. Катрин е незряла и разглезена красавица, която попада в смъртоносния капан на своята егоистична представа за любов. Уродливата на външен вид Мери има богата душевност и остър ум. Двете преживяват кървавото управление на Мери, но когато Елизабет сяда на трона, за сестрите Грей настъпват тежки времена на изпитания и игра на нерви. В следващите ми романи ще ви срещна с още вълнуващи и интересни исторически образи. Най-вероятно от епохата на Тюдорите, но не е задължително.     

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Колелото на съдбата се върти по-бързо от перките на мелницата, а онези, които бяха вчера на върха, днес се изхвърлени в прахта.“
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 473 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.