Мелвин Тан e световно известен британски пианист, роден в Сингапур. През есента ще навърши 60 г. Забележителни са изпълненията му на фортепиано – критиците казват, че той е променил предствата за това как се свири на този инструмент. Тан даде интервю за classicfm.com, което публикуваме със съкращения. 

-------

Какъв е най-ранният ви музикален спомен?

- Започнах да свиря на пиано на 5 г. Сестра ми, която е 10 години по-възрастна от мен, ходеше на уроци при една демонична австралийка, а аз я имитирах по слух. И учителката й каза един ден: „Защо брат ти не започнe да свири на пиано?” Тази жена беше истински демон, но по-късно имах много мила китайка за учител. Записаха ме в училището на Йехуди Менухин на 12 г. и там имах чудесни учители – всичките бяха негови приятели. 

Какъв съвет бихте искали да бяхте получили?

- Реално получих доста добри съвети, защото се озовах в училището на Менухин. Единственото, за което съжалявам, е, че не взех професионална диплома от места като Кеймбридж или Оксфорд, а само изпълнителска. 

Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

- Това, което научих от уроците ми, е да се „разведа” с музиката, защото понякога си толкова въвлечен в нея, че не чуваш как звучи отстрани. Номерът е да се запишеш и после с ужас да се чуеш. Другият начин е да се научиш как да се упражняваш. Много ученици не знаят как да се упражняват. Начинът да се упражняваш е, да слушаш как свириш и да анализираш – защо композиторът е написал тази нота. Тогава ще постигнеш цвета и емоцията на творбата, но това е много дълъг процес. 

С кой ваш проект или запис сте особено горд и защо?

- През 2006 г. бях поканен да изпълня гигантската творба – над два часа – „Vingt regards sur l'enfant-Jésus” от Оливие Месиен. Винаги съм искал да я науча, но съм се страхувал. Всичките ми учители бяха французи и познаваха Месиен лично, но творчеството му не го учехме много-много. Исках да го науча, но си мислех, че и след милион години няма да ме поканят да го изпълня. Само че Джонатан Дав го направи. Отне ми близо две години да се науча да свиря творбата, но тя ме промени напълно – и духовно, и като начин на изпълнение. 

С кой композитор – от миналото или съвременен, бихте искали да отидете на кафе?

- Бетовен би бил мрачен, въпреки че като млад е бил доста забавен. Обожавам Моцарт, но и той би бил арогантен. Шуман вероятно ще е объркан. С младия Лист вероятно бих пил кафе. 

Но най-много бих искал да срещна Шуберт – няма нищо сравнимо с това да свириш неговата музика, това е като емоционално почистване, мога да я слушам вечно. А той е бил толкова подценяван – никой не е пеел песните му, никой не свирел творбите му. Трудно е да се повярва, но е бил напълно игнориран от Виена. Но пък е носил ковчега на Бетовен на погребението му. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Добрата репутация е по-важна от чистата риза. Една риза може да се изпере, репутацията - никога.“

Алфред Нобел, шведски химик и изобретател, роден на 21 октомври преди 186 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .