Мелвин Тан e световно известен британски пианист, роден в Сингапур. През есента ще навърши 60 г. Забележителни са изпълненията му на фортепиано – критиците казват, че той е променил предствата за това как се свири на този инструмент. Тан даде интервю за classicfm.com, което публикуваме със съкращения. 

-------

Какъв е най-ранният ви музикален спомен?

- Започнах да свиря на пиано на 5 г. Сестра ми, която е 10 години по-възрастна от мен, ходеше на уроци при една демонична австралийка, а аз я имитирах по слух. И учителката й каза един ден: „Защо брат ти не започнe да свири на пиано?” Тази жена беше истински демон, но по-късно имах много мила китайка за учител. Записаха ме в училището на Йехуди Менухин на 12 г. и там имах чудесни учители – всичките бяха негови приятели. 

Какъв съвет бихте искали да бяхте получили?

- Реално получих доста добри съвети, защото се озовах в училището на Менухин. Единственото, за което съжалявам, е, че не взех професионална диплома от места като Кеймбридж или Оксфорд, а само изпълнителска. 

Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

- Това, което научих от уроците ми, е да се „разведа” с музиката, защото понякога си толкова въвлечен в нея, че не чуваш как звучи отстрани. Номерът е да се запишеш и после с ужас да се чуеш. Другият начин е да се научиш как да се упражняваш. Много ученици не знаят как да се упражняват. Начинът да се упражняваш е, да слушаш как свириш и да анализираш – защо композиторът е написал тази нота. Тогава ще постигнеш цвета и емоцията на творбата, но това е много дълъг процес. 

С кой ваш проект или запис сте особено горд и защо?

- През 2006 г. бях поканен да изпълня гигантската творба – над два часа – „Vingt regards sur l'enfant-Jésus” от Оливие Месиен. Винаги съм искал да я науча, но съм се страхувал. Всичките ми учители бяха французи и познаваха Месиен лично, но творчеството му не го учехме много-много. Исках да го науча, но си мислех, че и след милион години няма да ме поканят да го изпълня. Само че Джонатан Дав го направи. Отне ми близо две години да се науча да свиря творбата, но тя ме промени напълно – и духовно, и като начин на изпълнение. 

С кой композитор – от миналото или съвременен, бихте искали да отидете на кафе?

- Бетовен би бил мрачен, въпреки че като млад е бил доста забавен. Обожавам Моцарт, но и той би бил арогантен. Шуман вероятно ще е объркан. С младия Лист вероятно бих пил кафе. 

Но най-много бих искал да срещна Шуберт – няма нищо сравнимо с това да свириш неговата музика, това е като емоционално почистване, мога да я слушам вечно. А той е бил толкова подценяван – никой не е пеел песните му, никой не свирел творбите му. Трудно е да се повярва, но е бил напълно игнориран от Виена. Но пък е носил ковчега на Бетовен на погребението му. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.