Франсис Фукуяма е американски социолог, политолог, политикономист и писател от японски произход, неоконсерватор. Известен е най-вече с книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992 г.), в която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление. Следващата му книга - „Социалните добродетели и създаване на възход“ (1995), обаче показва промяна на позицията му, че културата не може да бъде отделена от икономиката. Той е свързан и с възхода на неоконсервативното движение, от което след това се дистанцира. През 2008 г. подкрепя изборната кампания на Барак Обама. От 2010 г. работи в Центъра за демокрация и законност при университета Станфорд. Публикуваме със съкращения интервюто, което даде за германското издание „Die Zeit”. 

--------

От Доналд Тръмп до „Алтернатива за Германия” – популизмът е основно оръжие на политиците. Колко опасен е този феномен?

- Това е сериозна опасност. Популистките партии имат обща социална база – не само най-долните слоеве на обществото, а и старата работническа класа и ниските нива на средната класа, които губят почва и се страхуват да не изпаднат по-надолу в бедността. Те образуват групата, която в САЩ гласува за Тръмп, в Полша – за Качински, в Унгария – за Орбан, във Франция – за Марин Льо Пен. Избирателите на популистките партии са убедени, че глобализацията ги дърпа назад. 

Какво ще стане с Америка, ако Тръмп стане президент?

- Ако трябва да направя прогноза, бих казал, че Хилари Клинтън е следващият президент на САЩ. Но в един друг сценарий и Тръмп може да успее. И ще бъде определено крачка назад. Мисля, че американската вяра в институциите е достатъчно силна и Тръмп не би могъл да съсипе цялата система. Оптимистично е, че той няма дълбоки идеологически убеждения. Той е търговец и ако спечели властта, ще прави сделки. 

Триумфът на Тръмп не говори ли за културна криза?

- Не. Неговите поддръжници идват главно от старата бяла работническа класа. Това са хора, чиито доходи са по-ниски от поколението на бащите им. Те се чувстват като афроамериканците през 20-те и 30-те години. Искат да се върнат 50-те и 60-те години.

В златните години на Америка. 

- Да, тогава имаше висок растеж, високи доходи, висока заетост и най-важното: богатството беше разделено относително равностойно. И демократите, и републиканците искат да се върне това време, но е невъзможно. 

Дигитализацията също яде работни места…

- Някога хората бяха фермери, после станаха работници във фабрики, сега работят в обслужващи центрове. Технологичният напредък често е в тежест на демокрацията, както глобалното затопляне и други ограничения на растежа. Появяват се тежки неравенства и това е шансът на популистите. Един от големите проблеми на Европейския съюз е, че се говореше само за икономическа интеграция и беше пропуснато да се изгради дълбока европейска идентичност. Затова е лесно за десните популисти да мобилизират националния ресентимент. Накратко – само икономическа интеграция не стига. Националната идентичност се гради върху лоялността към конституционните правила и принципите на демокрацията. 

Липсата на такава идентичност ли е шансът на Орбан и Путин?

- С глобализацията обществата станаха мултикултурни. Източна Европа изживя това. Рационалното решение е толерантността, същото трябва да се случи и в Близкия Изток – религията трябва да стане личен въпрос. Орбанизмът и путинизмът отричат многообразието. 

Либералните общества по света са в упадък. Свършва ли либералната епоха?

- Не смятам, че е имало епоха на либерализма. Либералните схващания никога не са достатъчни, демокрацията и енергетиката зависят една от друга. Богатите на суровини държави не бива да облагат с високи данъци гражданите си. Когато паднат продажбите на суровини настава тежка криза, както в Русия. Вижте какво става там - авторитарните държави губят атрактивността си и престават да бъдат алтернатива на либерализма.

Но Путин е в чудесно настроение, чувства се голям и силен, има много поддръжници. 

- Най-много в Русия ме смайва колко перфектно се удава на правителството да манипулира населението с помощта на медиите. Писах доктората си навремето за СССР - тогава никой не вярваше и дума на това, което говореше правителството. Всички вярваха точно обратното на това, което пишеше в "Правда". Днес, точно обратното, повечето руснаци вярват сляпо на системата и нейните медии. И вярват, независимо че имат достъп до интернет. Все пак Русия не е Северна Корея. 

Какъв е според вас проблемът на Европа?

- Европа е затънала в две кризи - с еврото и с бежанците.  Но не съм голям песимист за нея, защото институциите й са здрави. ЕС ще лавира от криза в криза, но ще оцелее. 

Правилно ли реагира на бежанската криза Ангела Меркел?

- Тя трябваше да говори открито за проблемите. Трябваше да отговори и на страховете на хората от престъпност. Шенген не може да съществува, ако външните граници на ЕС не са подсигурени. Трябваше да се сложи ограничения какви хора имат право за влизат в ЕС, Европа трябваше по-строго да определя кой е политически бежанец и кой не. 

В "Края на историята" прогнозирахте, че след краха на комунизма няма да има алтернатива на либералната демокрация. Но не стана точно така. Защо историята се обърна?

- Тезата ми трябва да се разбира в смисъла на Хегел и Маркс. Имах предвид процеса на модернизация, например когато страните се превръщат от аграрни в индустриални. Интригуващият въпрос е - какво има на края на модернизацията. Прогресивни интелектуалци дълго време твърдяха, че в края на историята е комунизмът като висша форма на човешкото развитие. Смятах това за грешно, за мен финалът е либералната демокрация. Тя обаче все още не е реалност за много хора, движим се в грешната посока.

Какво ще кажете тогава за Китай?

- Това фактически е единствената държава, която поставя на сериозно изпитание моята теза. Тя е пример за модернизация без демокрация. Ще издържи ли дълго тази система? Не вярвам. 

Бихте ли казали като хегелианец, че въпреки всичко светът се движи в правилната посока? 

- Модернизацията дава растеж, а той създава средна класа. Тя изисква повече участие в политическия живот. Затова богатите държави по правило са по-демократични. 

Азиатските политици вземат ли правилни решения?

- Азия като цяло се движи в грешна посока. Китай, Япония, Корея са много по-националистически, също и Индия. Тревожа се, че там назряват големи конфликти. Азия така и не научи урока си от Втората световна война.  Модерната, либералната демокрация има един основен проблем - тя предлага икономически успех и сигурност, но не формира общност и идентичност. Това е голямото предизвикателство към нея. Кои са младежите, които се бият за ИДИЛ? Те не са интегрирани и са солидарни с тяхната си общност.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.