Владо Руменов е художник и реставратор на живопис и икони. Работил е в Криптата на храма „Св. Александър Невски”. Бил е член на археологически екипи и е станал свидетел на много от случаите на подмяна на автентичността на подобни обекти. Един от създателите е на Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство.

Руменов даде интервю специално за читателите на SKIF.

------

Какъв е изводът от дискусията за културното наследство, която се проведе в събота? Някой представител на управляващите включи ли се в нея?

- От страна на управляващите присъства единствено г-н Тодор Чобанов, заместник-кмет на София, който се солидаризира с критичния тон на дискусията. Според мен единственият извод от тази дискусия, при това отдавна направен от страна на неодобряващите държавната политика спрямо културното наследство, е, че бихме могли да постигнем промяна на настоящото положение единствено чрез масиран обществен натиск.

Разбра се, че фотографът Здравко Йончев е бил заплашен да свали снимки на рушащата се къща на архитект Фингов. Какво се случи?

- На върха на айсберга на общественото говорене по темата за опазването на архитектурното наследство се разбра как стоят нещата в законов план. Дължим го на г-н Тодор Чобанов, който в своя ФБ публикация поясни: 

„По повод появилите се в медиите съобщения за натиск върху български творец да свали от своята изложба изображения на къща със статут на културна ценност можем да заявим следното:

Съгласно Закона за културното наследство, чл.179, „Създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел е свободно“.  Всеки журналист, художник, фотограф има право да черпи вдъхновение от една културна ценност или да изразява тревога за нейното състояние, защото именно статутът й на ценност я прави общо достояние.

Отново съгласно Закона за културното наследство: „Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му. 

Очевидно за столичното гражданство е лошото състояние на знаковата за града културна ценност – къщата на Фингов. Къщата е в това състояние вече дълги години. В този смисъл собствениците на обекта, вместо да принуждават гражданите да се отказват от законните си права, следва да положат усилия за реставрирането и социализацията на обекта. 

Столичната община е събрала данни по случая със състоянието на къщата на Фингов и е сигнализирала Прокуратурата на Република България с оглед дългогодишното бездействие и разрушаване на обекта.”

А в чисто ежедневен план се случи това, че за пореден път някакви люде, приели са за богопомазани, а всъщност извън закона, а и действащи със средства извън закона, се опитаха да окажат натиск за постигането на своите лични икономически амбиции, които са в пълен разрез и противоречие с обществения интерес.

Как може да бъде спрян вандалският щурм да се рушат старини, който вече има форма на епидемия? Паднаха знакови сгради от историческите центрове на големите ни градове, а общинските ръководства нехаят. 

- Във Форум «Културно наследство» (ФКН)  (https://forumnasledstvo.wordpress.com/), чийто съорганизатор и координатор съм, сме убедени, че "...вандалският щурм да се рушат старини, който вече има форма на епидемия...” би могъл да бъде спрян единствено и само благодарение на добрата воля на управляващите. Лесно е да се каже и вероятно изглежда лесно осъществимо, но, уви, приоритетът на „добрата воля” на управляващите е да „усвоява” (да краде между 20 и 80%) парите, които ЕС отпуска по еврофондовете, а не начинът, по който парите от тези еврофондове се употребяват за съхраняването на автентичността на българското културно-историческо наследство.

Да не дава Господ в ръцете на общинските ръководства да бъдат дадени инструменти за работа с паметниците на културното ни наследство! От подготвяния в момента Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наслество според Форум "Културно наследство" категорично трябва да отпадне институтът на "мълчаливото съгласие", както и идеята за местни тричленни комисии в общините, които да взимат решенията за съдбата на паметниците на културата. Едно от основните притеснения по второто е, че тези тричленни комисии са от щатни длъжностни лица, назначени от съответния кмет и автоматично влизащи в конфликт на интереси.

Законът за културното наследство съвсем ще отприщи "разчистването" на паметниците на културата? Не останаха ли хора със здрав разум в парламента?

- България е ратифицирала 11 международни документа, свързани с принципите и начините, по които трябва да бъде обгрижвано културното наследство, функция от които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да са и законовите и нормативните документи на държавата ни в тази област. 

Съществуването, адекватната работа и ролята на НИНКН (бивше НИПК) е също функция от международен договор, който България е ратифицирала и следва да спазва. Маргинализирането на НИНКН и опитите на държавата да го закрие са в тотално противоречие с този договор! 

Категоричното мнение на ФКН е, че държавата трябва да прояви политическа воля, да инвестира средства за оздравителното реформиране на НИНКН и да го преформатира в независима Държавна агенция, а не, както е в момента, той да е на подчинение на Министерството на културата, като становищата на НИНКН НЕ са задължителни за МК. Сега се получава безсмислицата, че НИНКН си пише становища, а министърът ги хвърля в кошчето и прави каквото си иска съвършено законно. 

Доколко в парламента има хора със здрав разум, нека обществото отсъди!

Докато с вас си говорим, бетон се лее в Плиска, Преслав и още куп бутафории. 

- Докато с вас си говорим, ни е бедна фантазията какво замислят управляващите и кметовете за още много паметници на културата, за които не ни и хрумва. Предвид огромните средства, които еврофондовете отпускат, можем единствено да запалим свещичка в храма за Бог да прости българското културно-историческо наследство...

И това ще е така, докато не успеем да постигнем чрез обществен натиск пълна прозрачност на всички идейни проекти на държавно и местно ниво и възможност за експертното и общественото им обсъждане.

И това ще е така, докато не успеем да постигнем чрез обществен натиск нов Закон за културното наследство, подготвен задължително с участието на независими представители на всички експертни общности, пряко ангажирани с проблемите на културното наследство.

Следите ли сагата с паметниците на Кольо Фичето - част от тях се рушат, други не били паметници на културата?

- Предполагам, че под „...други не били паметници на културата” имате предвид Покрития мост на Кольо Фичето в Ловеч. В интерес на истината той наистина не е паметник на културата, тъй като Покритият мост на Колю Фичето е построен през 1874 – 1876 г. на мястото на стар покрит мост. Когато мостът на Кольо Фичето изгаря през 1925 г., през 1926–1931 г. на негово място е изграден нов, трети мост като архитектурна композиция в духа на архитектурните виждания от тридесетте години на ХХ век.  

През 1981-1982 г. на основата на снимков материал на оригиналния мост на Кольо Фичето е извършено преустройство с автори арх. Петър Златев и инж. Антон Малеев, което е доближило изгледа на моста до този на Кольо Фичето. Тези исторически факти са и аргументът за невъзможността днес съществуващият мост да бъде категоризиран като самостоятелен недвижим паметник на културата. За съжаление, оригиналът на Кольо Фичето е безвъзвратно загубен.

Независимо, че Покритият мост не е със статут на единична културна ценност, той е на територията на груповата недвижима културна ценност с категория “национално значение” – “Музеен и туристически резерват “Вароша”- Ловеч и е неделима част от него. Видът на моста, реплика на  моста на Кольо Фичето, построен през 1874 г., се вписва хармонично в средата и формира охранителната му зона (чл. 79, ал.3 от ЗКН).

От друга страна, вероятно имате предвид и моста на Кольо Фичето над река Бяла.

В случая, без да съм в никакъв случай адвокат на държавата, но заради обективността съм длъжен да кажа, че в Регистъра на НИНКН са регистрирани 40 000 недвижими културни паметници! Живеем в епохата на задълбочаваща се световна икономическа криза, която толкова повече се отразява на малки държавици като отечеството ни. Та искам да кажа, че и при най-добра политическа воля от страна на управляващите, равнопоставеното обгрижване на всички тези паметници е труднопостижимо. Толкова повече, че за това е необходим един здрав, силен, независим и работещ Институт за опазването на културно-историческото наследство.

Какво мислите за чисто новите "антични" стени на Сердика, които изникнаха пред очите ни?

- Първата асоциация, която правя с видимата част от разкрития и „реставриран” обект по бул. „Мария Луиза”, е торта за рождения ден на 12-годишно момиченце.

От друга страна, археологическите разкрития от Сердика под пътното платно на бул. „Мария Луиза”, които са все още скрити от очите на публиката, от  археологическа гледна точка са извършени изключително професионално! При тях е осъществена напълно щадяща консервационна намеса, което е в принципите на световните добри практики, а и в духа на единадесетте международни документа в тази област, които българската държава е ратифицирала. 

На какво се дължи фрапиращата разлика между отношението към покритата част на обекта и видимата, в която се наляха 15 000 000 евро, въобще нямам представа.

От гледна точка на историчността обаче осъщественото там търпи още една изключително остра критика. Липсва стратиграфията, абсолютно нищо от Османския исторически период не е запазено на обекта. Всичко е изринато... Разбира се, артефактите, които са намерени, са инвентирани и съхранени в Музея за история на София, но на обекта не е запазена и тухла от този период. В това според нас се крие и рискът от възможното подменяне на писаната ни история. Не бих се учудил, ако след време, след две поколения, някой моден или удобен на властта историк, въз основа на архитектурните находки по Ларгото, въобще пропусне да съобщи за периода на османското владичество, мотивиран от някакъв великобългарски шовинизъм.

Исторически погледнато, кога беше поставено началото на ограбването на културното ни наследство? 

- Аз не бих използвал думата „ограбване”, стига да нямате предвид безогледното ограбване на до 80% от европейските фондове, отпускани за опазването на културно-историческото ни наследство. Бих използвал думи като „бутафоризиране”,  „профаниране”, „вандализиране” и даже „унищожаване”. Не случайно в медиите колеги сравниха политиката на българската държава към нашите паметници на културата с действията на ДАЕШ в Близкия изток

Според нас това бутафоризиране, профаниране, вандализиране и даже унищожаване започна с възникването на иначе много благородната идея за създаването на Европейската програма за регионално развитие. И не случайно това, за което ние пледираме пред нашите европейски партньори, е именно спирането на тези потоци от пари, защото те с нажежени железа избождат очите на нашите паметници, нежели да им изписват веждите...

Като неправителствена инициатива какви легални методи използвате, за да спрете разрухата? Има ли начин световни организации като ЮНЕСКО (цял председател имаме там) да се намесят в безчинстването на управляващите?

- До този момент писмените реакции на този наш „...цял председател...” на три наши сигнала са съвършено формални, за да не кажа пренебрежителни. Толкова за ЮНЕСКО!

Като неправителствено и с идеална цел формирование единствените ни механизми, с които разполагаме, за да се опитаме да спрем унищожаването на културното ни наследство в условията на много тежка корупция, са опитите ни за диалог с държавната власт, опитите ни да внесем корекции в Закона за културното наследство (което и активно вършим), както и медийните изяви, чрез които се опитваме да обясним проблема на широката общественост и така да провокираме и нейната реакция срещу посегателството върху автентичността на нейната история. Планирали сме конференции с международно участие, с което очакваме да получим подкрепа и съответно натиск върху държавната ни власт и от сродни международни и световни гилдийни организации.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

"Умерено вкусвайте наслаждението, където е крайността - там няма наслада."

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 238 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.