Асием Ел Дифрауи е германски политолог от египетски произход, който се занимава с джихадизма и джихадистката пропаганда в интернет. Автор е на няколко документални филма. Носител е много награди. Представяме ви интервюто, което той даде на А. Файлке-Тиман от  „Дойче Веле”.

------

 Какъв сигнал подават атентатите от Брюксел?

- Целта от една страна е Белгия, от друга обаче – Брюксел като столица на Европа. Тоест, намерението е да бъдат ударени всички европейци. Учудват ме обаче пропуските на белгийската полиция и лошото сътрудничество на европейско равнище. Може би имаше прекалено голямо взаимно тупане по раменете след арестуването на Абдеслам преди четири дни. А при неговия арест бяха намерени детонатори и се появиха нови заподозрени, за които службите до този момент не знаеха нищо. За разлика от Париж през ноември, в случая белгийските сили за сигурност не обявиха най-висока степен на тревога и не блокираха Брюксел.

Подценени ли бяха възможностите и организацията на джихадистите?

- Да, всички ги подцениха. Вярно, първоначално имаше изненада, че тези хора се оказват толкова многобройни. Но арестите от Брюксел всъщност трябваше да ни накарат да се замислим, че навярно има още много терористични клетки. В момента, разбира се, никой няма да тръгне на висок глас да критикува белгийците и да ги поставя в неловко положение. Факт е обаче, че там вече от 30 години работата се върши през пръсти. Та нали и парижките атентати бяха подготвени именно в брюкселското предградие Моленбек!

Какво трябва да се направи сега?

- Най-вече да се задълбочи европейското сътрудничество – и то много сериозно. Европа трябва сериозно да се замисли как се изгражда истинско, смислено и ефикасно сътрудничество, при това – не само в борбата срещу тероризма, но и в превантивната работа и в усилията да се намали равнището на радикализация.

Но нали вече от години се работи по такова сътрудничество? Какво куца?

- Според мен липсва достатъчно политическа воля, няма я готовността на държавите да се откажат от свои суверенни права. Друго обяснение нямам.

А дали силите за сигурност познават достатъчно добре организационните структури на терористите и техния начин на мислене?

- Силите за сигурност ги разбират все по-добре, но по тази тема не се води публична дискусия. Белгия почти няма разработена политика на превенция. Европейският координатор по антитерористичната дейност Жил Керкховен още преди година каза, че тепърва трябва много да се наваксва. Ами да наваксат най-после! И нека Германия да ги подкрепи.

Имаме ли повод да се опасяваме и ние, в Германия?

- Опасността от доста време е относително висока. Всички знаехме, че такива неща ще се случват. Но опасността ще бъде по-малка, ако всички работим в една посока. В момента най-важното е да не се връщаме към решения в рамките на националните държави и да не изпадаме в паника!

Каква, според Вас, е връзката на атентаторите с т.нар. "Ислямска държава"?

- Вече от 30 години ние подценяваме джихадизма като проблем. В момента всички гледат само към "Ислямска държава", която аз предпочитам да наричам ДАЕШ. Но работата не опира само до ДАЕШ. Има още много други групировки. Става дума за една закостеняла и широко разпространена идеология, срещу която ние не успяваме да се борим с обединени усилия. Тази идеология има сериозни социално-икономически корени най-вече в южното Средиземноморие, при нашите непосредствени съседи. А ние, европейците, нямаме обща политика за ликвидиране на тези корени на джихадизма. Имаме нужда от "План Маршал" за южното Средиземноморие, което е хранителната среда на джихадизма.

Дали тези атентати ще предизвикат някакъв обрат в дискусията за бежанците?

- Екстремистите искат най-вече да поляризират. Ние не бива да играем по свирката им. Те познават нас много по-добре, отколкото ние тях. На базата на това познание те непрекъснато се опитват да внесат разкол в нашето общество, опитват се да ни уплашат. Но ние не бива да се поддаваме тъкмо на това!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.