Асием Ел Дифрауи е германски политолог от египетски произход, който се занимава с джихадизма и джихадистката пропаганда в интернет. Автор е на няколко документални филма. Носител е много награди. Представяме ви интервюто, което той даде на А. Файлке-Тиман от  „Дойче Веле”.

------

 Какъв сигнал подават атентатите от Брюксел?

- Целта от една страна е Белгия, от друга обаче – Брюксел като столица на Европа. Тоест, намерението е да бъдат ударени всички европейци. Учудват ме обаче пропуските на белгийската полиция и лошото сътрудничество на европейско равнище. Може би имаше прекалено голямо взаимно тупане по раменете след арестуването на Абдеслам преди четири дни. А при неговия арест бяха намерени детонатори и се появиха нови заподозрени, за които службите до този момент не знаеха нищо. За разлика от Париж през ноември, в случая белгийските сили за сигурност не обявиха най-висока степен на тревога и не блокираха Брюксел.

Подценени ли бяха възможностите и организацията на джихадистите?

- Да, всички ги подцениха. Вярно, първоначално имаше изненада, че тези хора се оказват толкова многобройни. Но арестите от Брюксел всъщност трябваше да ни накарат да се замислим, че навярно има още много терористични клетки. В момента, разбира се, никой няма да тръгне на висок глас да критикува белгийците и да ги поставя в неловко положение. Факт е обаче, че там вече от 30 години работата се върши през пръсти. Та нали и парижките атентати бяха подготвени именно в брюкселското предградие Моленбек!

Какво трябва да се направи сега?

- Най-вече да се задълбочи европейското сътрудничество – и то много сериозно. Европа трябва сериозно да се замисли как се изгражда истинско, смислено и ефикасно сътрудничество, при това – не само в борбата срещу тероризма, но и в превантивната работа и в усилията да се намали равнището на радикализация.

Но нали вече от години се работи по такова сътрудничество? Какво куца?

- Според мен липсва достатъчно политическа воля, няма я готовността на държавите да се откажат от свои суверенни права. Друго обяснение нямам.

А дали силите за сигурност познават достатъчно добре организационните структури на терористите и техния начин на мислене?

- Силите за сигурност ги разбират все по-добре, но по тази тема не се води публична дискусия. Белгия почти няма разработена политика на превенция. Европейският координатор по антитерористичната дейност Жил Керкховен още преди година каза, че тепърва трябва много да се наваксва. Ами да наваксат най-после! И нека Германия да ги подкрепи.

Имаме ли повод да се опасяваме и ние, в Германия?

- Опасността от доста време е относително висока. Всички знаехме, че такива неща ще се случват. Но опасността ще бъде по-малка, ако всички работим в една посока. В момента най-важното е да не се връщаме към решения в рамките на националните държави и да не изпадаме в паника!

Каква, според Вас, е връзката на атентаторите с т.нар. "Ислямска държава"?

- Вече от 30 години ние подценяваме джихадизма като проблем. В момента всички гледат само към "Ислямска държава", която аз предпочитам да наричам ДАЕШ. Но работата не опира само до ДАЕШ. Има още много други групировки. Става дума за една закостеняла и широко разпространена идеология, срещу която ние не успяваме да се борим с обединени усилия. Тази идеология има сериозни социално-икономически корени най-вече в южното Средиземноморие, при нашите непосредствени съседи. А ние, европейците, нямаме обща политика за ликвидиране на тези корени на джихадизма. Имаме нужда от "План Маршал" за южното Средиземноморие, което е хранителната среда на джихадизма.

Дали тези атентати ще предизвикат някакъв обрат в дискусията за бежанците?

- Екстремистите искат най-вече да поляризират. Ние не бива да играем по свирката им. Те познават нас много по-добре, отколкото ние тях. На базата на това познание те непрекъснато се опитват да внесат разкол в нашето общество, опитват се да ни уплашат. Но ние не бива да се поддаваме тъкмо на това!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Всъщност няма нито изящен стил, нито изящна линия, нито прекрасен цвят. Единствената красота е достоверността, която става видима.“

Огюст Роден, френски скулптор, роден на 12 ноември преди 178 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).