Стивън Спилбърг (68) е американски режисьор и продуцент от еврейски произход. Роден е през 1946 г. в Синсинати. Трикратен носител е на наградата „Оскар”. Два пъти като режисьор и веднъж като продуцент. Също така през 1995 г. получи наградата на киноиндустрията „AFI Life Achievement Award” за цялостен принос.  Режисирал е поредица култови филми, сред които „Челюсти“, „Близки срещи от третия вид“, „Извънземното“, поредицата за Индиана Джоунс, „Списъкът на Шиндлер“  и много други. Представяме ви интервю на големия режисьор, публикувано за scruffles.net.

-----------------------------

Спомняте ли си първия филм, който гледахте?
-    Бях на 5 години. Филмът беше „The Greatest Show On Earth“. Това, което си спомням, е че имаше слонове и влакова катастрофа. Не помня връзките между героите, което е нормално за едно дете – да се впечатлява от спектакъла. Но може би затова и започнах с филми като „Челюсти“, които повече наблягат именно на шоуто.

Когато бяхте дете ходехте ли често на кино?
-    Не особено. Родителите ми бяха много притеснени за влиянието на медиите върху мен. До 12-годишна възраст не гледах и много телевизия. Те винаги проверяваха всичко, преди да ми дадат да го гледам. Аз бях единственият в квартала, на когото му беше забранено да гледа филми с насилие. Затова се налагаше да бягам с приятели, за да ги гледам. До 12-13-годишна възраст бях следен зорко. След това започнах да правя филми на 8-милиметрови ленти и нещата се промениха.

Вие сте едва на 21 години, когато започвате работа за „Universal“. Как реагираха другите в студиото?
-    Не получавах никакъв респект. Бях третиран като някаква нова вещ, внесена в офиса, която пречи на всички. Когато обаче хората разбраха, че съм дошъл да режисирам, да работя, те започнаха да ме приемат. Постепенно репутацията ти се подобрява. После казваха за мен: „Да, той е още дете, но е ОК“. В онези времена най-хубавото нещо беше, че остарявах.

Как бяхте замесен в проекта на вашия приятел Джордж Лукас „Похитителите на изчезналия кивот“?
-    Джордж ми разказа историята в Хавай през май 1977 г. Беше в седмицата преди премиерата на „Междузвездни войни“. Той се опасяваше, че филмът ще е бедствие, затова замина за Хавай. Когато една вечер видяхме по телевизията, че е станал страхотен хит, той отново се развесели. Веднъж ми разказа историята и аз му казах, че е страхотна и бих искал да я адаптирам на екрана. 6 месеца по-късно ми се обади и ме покани да режисирам филма, когато имам възможност.

Беше ли трудно да работите с близък приятел?
-    Ние с Джордж видяхме филма по еднакъв начин. Това, което е по-важно, е че по онова време бяхме много повече приятели, отколкото колеги. Познавахме се от повече от 10 години. Важното беше нищо да не застава на пътя на приятелството ни, независимо от професионалните разногласия.

Какви качества трябва да притежава един добър режисьор?
-    Това, което прави един режисьор добър, е доброто въображение. Ако имаш добро въображение и можеш да разказваш добри истории, а и знаеш как да ги комуникираш към останалите, вероятно трябва да започнеш да режисираш филми.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

Емил Чоран, румънски философ, роден на 8 април преди 109 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.