Стивън Спилбърг (68) е американски режисьор и продуцент от еврейски произход. Роден е през 1946 г. в Синсинати. Трикратен носител е на наградата „Оскар”. Два пъти като режисьор и веднъж като продуцент. Също така през 1995 г. получи наградата на киноиндустрията „AFI Life Achievement Award” за цялостен принос.  Режисирал е поредица култови филми, сред които „Челюсти“, „Близки срещи от третия вид“, „Извънземното“, поредицата за Индиана Джоунс, „Списъкът на Шиндлер“  и много други. Представяме ви интервю на големия режисьор, публикувано за scruffles.net.

-----------------------------

Спомняте ли си първия филм, който гледахте?
-    Бях на 5 години. Филмът беше „The Greatest Show On Earth“. Това, което си спомням, е че имаше слонове и влакова катастрофа. Не помня връзките между героите, което е нормално за едно дете – да се впечатлява от спектакъла. Но може би затова и започнах с филми като „Челюсти“, които повече наблягат именно на шоуто.

Когато бяхте дете ходехте ли често на кино?
-    Не особено. Родителите ми бяха много притеснени за влиянието на медиите върху мен. До 12-годишна възраст не гледах и много телевизия. Те винаги проверяваха всичко, преди да ми дадат да го гледам. Аз бях единственият в квартала, на когото му беше забранено да гледа филми с насилие. Затова се налагаше да бягам с приятели, за да ги гледам. До 12-13-годишна възраст бях следен зорко. След това започнах да правя филми на 8-милиметрови ленти и нещата се промениха.

Вие сте едва на 21 години, когато започвате работа за „Universal“. Как реагираха другите в студиото?
-    Не получавах никакъв респект. Бях третиран като някаква нова вещ, внесена в офиса, която пречи на всички. Когато обаче хората разбраха, че съм дошъл да режисирам, да работя, те започнаха да ме приемат. Постепенно репутацията ти се подобрява. После казваха за мен: „Да, той е още дете, но е ОК“. В онези времена най-хубавото нещо беше, че остарявах.

Как бяхте замесен в проекта на вашия приятел Джордж Лукас „Похитителите на изчезналия кивот“?
-    Джордж ми разказа историята в Хавай през май 1977 г. Беше в седмицата преди премиерата на „Междузвездни войни“. Той се опасяваше, че филмът ще е бедствие, затова замина за Хавай. Когато една вечер видяхме по телевизията, че е станал страхотен хит, той отново се развесели. Веднъж ми разказа историята и аз му казах, че е страхотна и бих искал да я адаптирам на екрана. 6 месеца по-късно ми се обади и ме покани да режисирам филма, когато имам възможност.

Беше ли трудно да работите с близък приятел?
-    Ние с Джордж видяхме филма по еднакъв начин. Това, което е по-важно, е че по онова време бяхме много повече приятели, отколкото колеги. Познавахме се от повече от 10 години. Важното беше нищо да не застава на пътя на приятелството ни, независимо от професионалните разногласия.

Какви качества трябва да притежава един добър режисьор?
-    Това, което прави един режисьор добър, е доброто въображение. Ако имаш добро въображение и можеш да разказваш добри истории, а и знаеш как да ги комуникираш към останалите, вероятно трябва да започнеш да режисираш филми.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички се раждаме луди. Някои остават такива.”

Самюъл Бекет, ирландски драматург, роден на 13 април преди 115 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.