Марта Удруф е американка с голям житейски опит. Била е учителка, книжарка, журналистка, работила е в ресторант. Автор е на две книги. На български предстои да излезе романът й „Малки чудеса” („Хермес”). Книгата й е оптимистично напомняне, че си струва да поемем риска да бъдем щастливи.

---

Да прочета тази книга, за мен беше наистина прекрасно изживяване. Действието в романа се развива в книжарница и университетски кампус. Кое ви накара да изберете тези места?

- Работила съм на много места и съм упражнявала различни професии, но и досега си спомням с умиление за работата си в книжарничката на колежа „Брайър“. Винаги съм обичала книгите, но на това място се почувствах като част от една сплотена общност: общността на хората, които обичат четенето. Ето защо реших да пресъздам тази атмосфера в книгата си. За мен тя е свързана с много положителни емоции, а и мога да обрисувам обстановката и хората достоверно.

Въпреки че в книгата са повдигнати сериозни въпроси и има доста житейска драма, читателите описват романа като „затрогващ“, „жизнеутвърждаващ“ и „оптимистичен“. Как успяхте да наложите този тон?

- Ами тонът на романа отразява личния ми дух. Според собствения ми опит животът е низ от невъзможни ситуации. В един момент обаче най-накрая ми просветна, че въпреки че не мога да контролирам това, което се случва, имам контрол над това как го възприемам и дали съм склонна да се уча от случилото се. С годините разбрах, че ако имаш достатъчно смелост да приемеш хората и света такива, каквито са, ще имаш много и много хубави дни. Вече не се чувствам длъжна да не се радвам на един хубав ден само защото той не е идеален. (Смее се.)

Романът ви излиза в доста късна възраст. Смятате ли, че ако ви беше хрумнала тази идея преди, да речем, 25 години, щеше да се получи по-добре?

- Не, за бога, в никакъв случай! Като остаряваш, научаваш много. А аз по природа съм си любопитна. Държа си очите отворени. Срещала съм и съм общувала с много хора. Така научих много за човешката природа. И разбрах, че животът всъщност е много прост, хората обаче държат да го усложняват на всяка цена. Невероятно е как понякога сами се прецакваме. (Смее се.) Някога обичах да мисля прекалено много. Опитвах се да контролирам нещата. Сега се научих да се отдръпвам встрани и да не приемам всичко толкова на сериозно. Разбрах, че в същността си животът е забавен и хубав, стига да не си пречим сами.

Може би именно житейският ви опит ви е помогнал да изградите толкова пълнокръвни образи. Хората копнеят за вдъхновяващи книги с убедителни герои и именно в това се крие очарованието на „Малки чудеса“. Разкажете ни малко повече за персонажите в книгата си.

- Харесва ми да пиша за добри, добронамерени хора, които се намират в трудно положение и трябва да се изправят срещу предизвикателството да приемат себе си такива, каквито са. В този процес те израстват, опознават по-добре своята същност и истинските си желания. Всяка промяна изисква голяма доза кураж – дори когато тя е за добро.

Том Пътнам, главният герой в романа, е мил и честен човек, но много нещастен в началото. Как се развива неговият характер?

- Що се отнася до нещастието на Том, нека да направя едно уточнение. Смятам, че при подобни обстоятелства аз бих била ужасно нещастна, но Том не е. Или поне не се е фокусирал върху нещастието си. Том е достатъчно смел, за да приеме своята участ такава, каквато е, и все пак да намира радост в малките неща, които останалите, разглезени от цялостното си щастие, пропускат да забележат. Аз благоговея пред хора, които са достатъчно смели, за да водят труден живот, без да изпадат в отчаяние или самосъжаление. В днешното общество, където насилието и агресията са така на почит, често забравяме да отдадем дължимото на тихия кураж на добрите хора. Това исках да направя в „Малки чудеса“. И така се появи Том…

Как се промени животът ви след излизането на „Малки чудеса“?

- Смятам, че най-голямата разлика е във фокуса на разговорите, които водя. Като радиорепортер дълги години полагах усилия да предразположа хората да говорят за себе си. Сега обаче трябва да се науча как аз да се чувствам комфортно, когато говоря за себе си.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Като млад идиот глупашки не схванах, че босовете на филмови компании, естествено, предлагат на някого само това, с което самите те могат да правят пари.“

Франсис Форд Копола, американски режисьор и сценарист, роден на 7 април преди 81 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.