Енио Мориконе (87) е легендарен композитор на филмова музика. На 28 февруари той получи „Оскар” за музиката във филма на Куентин Тарантино „Омразната осморка”. Интервюто с Маестрото е публикувано ден по-късно на сайта uncut.co.uk . В него са използвани въпроси на читатели от различни държави. Разговорът с композитора е проведен в дома му Рим -  прозорците на гостната му гледат към фонтана „Треви”. 

---

Какво беше да израснеш в Италия през 40-те?

- Беше много трудно. Роден съм през 1928 г., а през 1943/44 г. в Рим се водеше война. Нямаше храна, имаше голяма оскъдица. Когато работех с американци, канадци и англичани скоро след войната, те ми плащаха с храна. Това трябва да ви даде представа каква ужасна мизерия беше в онези години. Това беше храната за моето семейство.

Какви са най-ранните ви спомени, свързани с киното?

- Първите ми спомени са именно от киното. В моята младост кината показваха по два филма на ден, аз гледах и двата. Може да ви звучи странно, но единственият мюзикъл, който ми харесваше, беше „Уестсайдска история”. Не харесвам мюзикълите и филмите, в които се пее, изобщо. Винаги съм си мислил, че те звучат фалшиво. Не харесвам също и любовни истории. Харесвам приключенски филми и детективски истории. Хичкок беше майсторът.

 В края на 50-те сте свирили на тромпет в джаз банда. Какво си спомняте от това време?

- През 50-те свирех на тромпет с някои джаз групи. Някои от тях бяха доста авангардни. Дали това е бил моментът, когато съм разбрал, че искам да стана композитор? Не, започнах да композирам в консерваторията в Санта Чичилия през 40-те.

Съжалявате ли, че не работихте със Стенли Кубрик в „Портокал с часовников механизъм?

- За това наистина съжалявам. Бяхме се разбрали да работим заедно, но по това време работех със Серджо Леоне. Беше проблем да ги съвместя. Аз никога не го срещнах – Кубрик не обичаше да лети и говорехме само по телефона. 

Кой е най-трудният режисьор, с когото сте работили?

- Имаше много подробности по споразумението с Джузепе Торнаторе, но не е имало режисьори, които да ми създават проблеми. Спомням си как снимахме „Легенда за пианиста”, защото актьорът в главна роля – Тим Рот, трябваше да взима уроци по пиано. Това беше единственият филм, за който непрекъснато ходех да следя снимките. 

Вярно ли е, че Серджо Леоне е искал от вас да пишете музиката, преди да е започнал снимките, за да вдъхновява актьорите с нея?

- Обичам да пиша музиката, преди да започнат снимките, не само заради актьорите, но и заради режисьора.  Така че Леоне не е единственият, за когото съм го правил. С него имах невероятни работни отношения. Той много ми вярваше и имаше невероятен обем да идеи помежду ни.

Как стана така, че писахте музика за Световното първенство по футбол през 1978 г.?

- Просто - предложиха ми хонорар. Но беше ужасно, защото вместо музиката да се запише и да се пуска преди мачовете, една група от четирима души ходеше от стадион на стадион да я свири и беше кошмар. 

Аз подкрепям „Рома”. Те се справят добре този сезон, но вече не ходя на мачове, предпочитам да ги гледам по телевизията. Имам си хубав голям екран и когато е очевидно, че „Рома” ще спечели, си позволявам да заспя.

Замисляли ли сте как ще звучи саундтракът ви извън контекста на филма?

- Винаги. Музиката трябва да има собствен живот и извън филма. Това е причината да мога да правя концерти с филмова музика.

Как изглежда работният ви ден сега?

- Напълно рутинно – ставам рано, бръсна се, обличам се и правя малко физически упражнения. Излизам от вкъщи, купувам вестници, прочитам ги. След това композирам и ако трябва да довърша нещо спешно, работя дълго. Естествено, прекъсвам, за да обядвам. Ако нямам спешна работа, следобед си почивам. В момента пиша музика за един френски филм.

Има ли филми, за които съжалявате, че сте написали музика?

- Не, въпреки че съм работил за филми, които не са имали голям успех. Но благодарение на тях съм експериментирал много в музиката. А експериментите са много важни за мен.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.