Енио Мориконе (87) е легендарен композитор на филмова музика. На 28 февруари той получи „Оскар” за музиката във филма на Куентин Тарантино „Омразната осморка”. Интервюто с Маестрото е публикувано ден по-късно на сайта uncut.co.uk . В него са използвани въпроси на читатели от различни държави. Разговорът с композитора е проведен в дома му Рим -  прозорците на гостната му гледат към фонтана „Треви”. 

---

Какво беше да израснеш в Италия през 40-те?

- Беше много трудно. Роден съм през 1928 г., а през 1943/44 г. в Рим се водеше война. Нямаше храна, имаше голяма оскъдица. Когато работех с американци, канадци и англичани скоро след войната, те ми плащаха с храна. Това трябва да ви даде представа каква ужасна мизерия беше в онези години. Това беше храната за моето семейство.

Какви са най-ранните ви спомени, свързани с киното?

- Първите ми спомени са именно от киното. В моята младост кината показваха по два филма на ден, аз гледах и двата. Може да ви звучи странно, но единственият мюзикъл, който ми харесваше, беше „Уестсайдска история”. Не харесвам мюзикълите и филмите, в които се пее, изобщо. Винаги съм си мислил, че те звучат фалшиво. Не харесвам също и любовни истории. Харесвам приключенски филми и детективски истории. Хичкок беше майсторът.

 В края на 50-те сте свирили на тромпет в джаз банда. Какво си спомняте от това време?

- През 50-те свирех на тромпет с някои джаз групи. Някои от тях бяха доста авангардни. Дали това е бил моментът, когато съм разбрал, че искам да стана композитор? Не, започнах да композирам в консерваторията в Санта Чичилия през 40-те.

Съжалявате ли, че не работихте със Стенли Кубрик в „Портокал с часовников механизъм?

- За това наистина съжалявам. Бяхме се разбрали да работим заедно, но по това време работех със Серджо Леоне. Беше проблем да ги съвместя. Аз никога не го срещнах – Кубрик не обичаше да лети и говорехме само по телефона. 

Кой е най-трудният режисьор, с когото сте работили?

- Имаше много подробности по споразумението с Джузепе Торнаторе, но не е имало режисьори, които да ми създават проблеми. Спомням си как снимахме „Легенда за пианиста”, защото актьорът в главна роля – Тим Рот, трябваше да взима уроци по пиано. Това беше единственият филм, за който непрекъснато ходех да следя снимките. 

Вярно ли е, че Серджо Леоне е искал от вас да пишете музиката, преди да е започнал снимките, за да вдъхновява актьорите с нея?

- Обичам да пиша музиката, преди да започнат снимките, не само заради актьорите, но и заради режисьора.  Така че Леоне не е единственият, за когото съм го правил. С него имах невероятни работни отношения. Той много ми вярваше и имаше невероятен обем да идеи помежду ни.

Как стана така, че писахте музика за Световното първенство по футбол през 1978 г.?

- Просто - предложиха ми хонорар. Но беше ужасно, защото вместо музиката да се запише и да се пуска преди мачовете, една група от четирима души ходеше от стадион на стадион да я свири и беше кошмар. 

Аз подкрепям „Рома”. Те се справят добре този сезон, но вече не ходя на мачове, предпочитам да ги гледам по телевизията. Имам си хубав голям екран и когато е очевидно, че „Рома” ще спечели, си позволявам да заспя.

Замисляли ли сте как ще звучи саундтракът ви извън контекста на филма?

- Винаги. Музиката трябва да има собствен живот и извън филма. Това е причината да мога да правя концерти с филмова музика.

Как изглежда работният ви ден сега?

- Напълно рутинно – ставам рано, бръсна се, обличам се и правя малко физически упражнения. Излизам от вкъщи, купувам вестници, прочитам ги. След това композирам и ако трябва да довърша нещо спешно, работя дълго. Естествено, прекъсвам, за да обядвам. Ако нямам спешна работа, следобед си почивам. В момента пиша музика за един френски филм.

Има ли филми, за които съжалявате, че сте написали музика?

- Не, въпреки че съм работил за филми, които не са имали голям успех. Но благодарение на тях съм експериментирал много в музиката. А експериментите са много важни за мен.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 133 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.