Орхан Памук (63) е роден в Истанбул в прозападно семейство, привърженик на Кемал Ататюрк. През 1982 г. пише първия си роман „Джевдет и неговите синове”. В следващите години пише още много книги и през 2006 г. получава Нобелова награда. През 2005 г. в интервю Памук критикува турското правителство за това, че не призна арменския геноцид. Същата година получи наградата за мир на германските книжари. 

Публикуваме със съкращения интервюто, което даде за diepresse.com.

---

В романа „Странности в главата ми” (2014) разказвате историята на преселник от Анадола в Истанбул и така правите паралел с големия бежански поток, на който сме свидетели в момента.

- Отдавна исках да пиша за Истанбул от гледната точка на малкия човек – един вид микроистория на огромните промени, които се случиха в родината ми през последните 50 години. За да се отърват от нищетата на селския живот, милиони от Анадола пресякоха Босфора, често нелегално нощем. Занимава ме въпросът как преселниците преживяват хаоса на големия град. Исках да видя всекидневието в Истанбул през очите на един уличен продавач на боза. 

За кратко Истанбул се превърна в модерна метрополия. Съжалявате ли, че градът от детството ви изчезва? 

- Естествено, боли ме, като гледам как вълна след вълна мигранти променят града. Има дни, в които ме връхлита метафизично замайване. Но homo politicus в мен ми нарежда: Орхан, опитай се да разбереш промяната и да я приемеш. Градът се преобразява с бясна скорост. И е удивително колко безпомощно реагираха турските правителства досега. Европейците правите същото. Не се развива никаква бежанска политика, която да отговаря на идеала за свобода, равенство и братство. Само се приказват празни приказки и се проспива случващото се. 

400 години нощем улиците на Истанбул се владееха от бездомните кучета. През последните 20 години управата все повече ги изтиква от градската картина. Преди 60 г. градът не беше толерантен, напротив. И никога не е имало демокрация. 

В Истанбул прииждат все повече хора с традиционно ислямско вероизповедание, става ли все по-религиозен?

- Истанбул е бил столица на Османската империя, която е завладявала с меч света. Би било грешно, ако кажем, че е бил светски град преди идването на преселниците от Анадола. Със сигурност секуларизмът на турската държава се топи и политическият ислям става все по-видим. Но жените със забрадки не са повече от преди. Само защото изборите се печелят от партия, която използва религията за свои цели, не означава, че цялата страна е станала много религиозна. Така че не критикувам Ердоган и управлението му по този въпрос. 

За какво го критикувате тогава?

- За нетолерантността и авторитарното управление. Европейците сега се отнасят много приятелски с турското правителство, за да спира то бежанците и да помага за бомбардирането на ИДИЛ. ЕС обаче трябва да поиска още нещо: спазване на човешките права!

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.