Алжирският писател Камел Дауд (45) е автор на романа „Случаят Мьорсо - едно опровержение” - реплика към „Чужденецът” от Албер Камю. Книгата спечели „Гонкур” за дебютен роман. Тя съдържа и дълбока критика срещу фундаменталистките тенденции в днешните арабски общества - и най-вече срещу ролята на религията. Заради тази критика алжирски салафист му наложи фатва. Дауд е критикуван и от 19 френски интелектуалци, които го обвиниха, че подклажда ислямофобията в Европа. 

Дауд упреква Запада в наивност, която според него игнорира факта, че западната и мюсюлманската култура не могат да бъдат помирени, и в същото време свежда миграцията до организационни и икономически проблеми, докато всъщност става дума за нещо съвсем друго: за това, че мигрантите трябва да приемат обществения договор, валиден в модерния свят. 

Ето интервюто, което писателят даде за faz.net.

---

Откакто излезе романът ви, станахте говорител на либералния арабски свят. 

- Западът е заплашен от моя свят, затова е нормално, че внезапно всички се вслушаха в хора като мен.

В „New York Times“ писахте за зависимостта на „Ислямска държава” и Саудитска Арабия -  статията "Saudi Arabia, an ISIS That Has Made It"…

- Според мен „Ислямска държава” и Саудитска Арабия са едно цяло. Радикалният ислям е като кола – трябва му петрол. Мисля, че Западът се държи много лицемерно. От една страна твърди, че трябва да се борим срещу тероризма, от друга - не смее да стигне до корените му. 

Как точно бихте описали ролята на Саудитска Арабия?

- Никой не се ражда ислямист. Хората стават ислямисти, защото други ги заразяват с тези идеи. Саудитска Арабия изнася тъкмо тези идеи и ги дава безплатно. Вижте само колко милиони дават за пропаганда - книги, които се раздават,  телевизионни канали, които се гледат във всички арабски страни. В Алжир ловим 30 френски и 1 200 религиозни канала. Знаете ли какво въздействие има това върху хората? 

Често говорите за изгубена културна битка. 

- Естествено. Как мислите, защо фашизмът (а „Ислямска държава” е фашизъм) първо се насочва към културата и унищожава хора на културата, учени и интелектуалци? Ясно е защо: защото накрая остава само пустинята. А какво чува човек в пустинята? Чува Бог. Аз самият навремето бях много религиозен, но мисля, че между другото книгите ме спасиха. Често казвам: Човекът, чел много книги, е толерантен, човекът, чел само една книга, е нетолерантен. Трябва да прочетеш много книги, за да си свободен. 

Романът ви е реплика към „Чужденецът” на Камю. 

- Мисля, че всеки някога се сблъсква със синдрома на отчуждението. Затова „Чужденецът” се чете по целия свят. Джихадистите ги вълнува нещо различно – те не обичат мъж или жена, животът за тях не е важен.

Какво роля за случващото се играе историята на колониализма?

- Със  сигурност голяма. Когато сте родени в моята част на света, нямате илюзии. Виждате, че обещанията не са изпълнени, колонизаторите са заменени с други, а арабските леви нямат никакви идеи, не предлагат визия на новите поколения. Когато нямате шанс за работа, за пари и свободно време, тогава се появява една подарена книга, която обещава бъдеще, рая, всички тези неща, които липсват в живота. Какво правите тогава?

„Ислямска държава” е част от нас. Сами сме си виновни за това, което се случва. И ние сме тези, които могат да направят нещо. 

Казват, че критичното ви поведение се дължи на самоомраза. 

- Това са пълни глупости. Нямам омраза, обичам страната и народа си. Иначе нямаше да остана да живея в Алжир. Но нещата трябва да се виждат ясно и да се наричат с истинските им имена – това е първата крачка към промяната. Знам, че Западът е бил несправедлив, но заради това трябва ли да жертваме три поколения? Имаме право да живеем нормално. 

Казвате, че за едно общество може да се съди по отношението към жените. 

- Убеден съм в това. Докато не решим този проблем, няма да можем да продължим. Това е единственото, заради което завиждам на Запада – свободата на жените. 

Не харесвате дебатите ни. Във Франция например беше приет закон за отнемане на гражданство на двойните граждани. Какво мислите за това?

- Смешно е, това не решава абсолютно нищо. Който иска да убива, не се интересува от гражданството си. Радикализмът не познава националности, той мисли глобално. И в Алжир се обсъжда подобен закон, но това само втвърдява позициите. Само се влошава положението на християните в Ориента и на мюсюлманите в Европа. Сякаш се подготвя война, голяма война. Всичко, което ни е свързвало, се разделя. Това много ме плаши. 

Атаките в Париж бяха опит за такова разделяне?

- Естествено. Франция неслучайно е във фокуса на ислямските терористи. Това е европейската държава с най-голям процент мюсюлманско население, пример, че многообразието е възможно. Ужасно е, но няма избор – трябва да се продължи и да не се допусне те да спечелят. В никакъв случай. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Всъщност няма нито изящен стил, нито изящна линия, нито прекрасен цвят. Единствената красота е достоверността, която става видима.“

Огюст Роден, френски скулптор, роден на 12 ноември преди 178 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).