Алжирският писател Камел Дауд (45) е автор на романа „Случаят Мьорсо - едно опровержение” - реплика към „Чужденецът” от Албер Камю. Книгата спечели „Гонкур” за дебютен роман. Тя съдържа и дълбока критика срещу фундаменталистките тенденции в днешните арабски общества - и най-вече срещу ролята на религията. Заради тази критика алжирски салафист му наложи фатва. Дауд е критикуван и от 19 френски интелектуалци, които го обвиниха, че подклажда ислямофобията в Европа. 

Дауд упреква Запада в наивност, която според него игнорира факта, че западната и мюсюлманската култура не могат да бъдат помирени, и в същото време свежда миграцията до организационни и икономически проблеми, докато всъщност става дума за нещо съвсем друго: за това, че мигрантите трябва да приемат обществения договор, валиден в модерния свят. 

Ето интервюто, което писателят даде за faz.net.

---

Откакто излезе романът ви, станахте говорител на либералния арабски свят. 

- Западът е заплашен от моя свят, затова е нормално, че внезапно всички се вслушаха в хора като мен.

В „New York Times“ писахте за зависимостта на „Ислямска държава” и Саудитска Арабия -  статията "Saudi Arabia, an ISIS That Has Made It"…

- Според мен „Ислямска държава” и Саудитска Арабия са едно цяло. Радикалният ислям е като кола – трябва му петрол. Мисля, че Западът се държи много лицемерно. От една страна твърди, че трябва да се борим срещу тероризма, от друга - не смее да стигне до корените му. 

Как точно бихте описали ролята на Саудитска Арабия?

- Никой не се ражда ислямист. Хората стават ислямисти, защото други ги заразяват с тези идеи. Саудитска Арабия изнася тъкмо тези идеи и ги дава безплатно. Вижте само колко милиони дават за пропаганда - книги, които се раздават,  телевизионни канали, които се гледат във всички арабски страни. В Алжир ловим 30 френски и 1 200 религиозни канала. Знаете ли какво въздействие има това върху хората? 

Често говорите за изгубена културна битка. 

- Естествено. Как мислите, защо фашизмът (а „Ислямска държава” е фашизъм) първо се насочва към културата и унищожава хора на културата, учени и интелектуалци? Ясно е защо: защото накрая остава само пустинята. А какво чува човек в пустинята? Чува Бог. Аз самият навремето бях много религиозен, но мисля, че между другото книгите ме спасиха. Често казвам: Човекът, чел много книги, е толерантен, човекът, чел само една книга, е нетолерантен. Трябва да прочетеш много книги, за да си свободен. 

Романът ви е реплика към „Чужденецът” на Камю. 

- Мисля, че всеки някога се сблъсква със синдрома на отчуждението. Затова „Чужденецът” се чете по целия свят. Джихадистите ги вълнува нещо различно – те не обичат мъж или жена, животът за тях не е важен.

Какво роля за случващото се играе историята на колониализма?

- Със  сигурност голяма. Когато сте родени в моята част на света, нямате илюзии. Виждате, че обещанията не са изпълнени, колонизаторите са заменени с други, а арабските леви нямат никакви идеи, не предлагат визия на новите поколения. Когато нямате шанс за работа, за пари и свободно време, тогава се появява една подарена книга, която обещава бъдеще, рая, всички тези неща, които липсват в живота. Какво правите тогава?

„Ислямска държава” е част от нас. Сами сме си виновни за това, което се случва. И ние сме тези, които могат да направят нещо. 

Казват, че критичното ви поведение се дължи на самоомраза. 

- Това са пълни глупости. Нямам омраза, обичам страната и народа си. Иначе нямаше да остана да живея в Алжир. Но нещата трябва да се виждат ясно и да се наричат с истинските им имена – това е първата крачка към промяната. Знам, че Западът е бил несправедлив, но заради това трябва ли да жертваме три поколения? Имаме право да живеем нормално. 

Казвате, че за едно общество може да се съди по отношението към жените. 

- Убеден съм в това. Докато не решим този проблем, няма да можем да продължим. Това е единственото, заради което завиждам на Запада – свободата на жените. 

Не харесвате дебатите ни. Във Франция например беше приет закон за отнемане на гражданство на двойните граждани. Какво мислите за това?

- Смешно е, това не решава абсолютно нищо. Който иска да убива, не се интересува от гражданството си. Радикализмът не познава националности, той мисли глобално. И в Алжир се обсъжда подобен закон, но това само втвърдява позициите. Само се влошава положението на християните в Ориента и на мюсюлманите в Европа. Сякаш се подготвя война, голяма война. Всичко, което ни е свързвало, се разделя. Това много ме плаши. 

Атаките в Париж бяха опит за такова разделяне?

- Естествено. Франция неслучайно е във фокуса на ислямските терористи. Това е европейската държава с най-голям процент мюсюлманско население, пример, че многообразието е възможно. Ужасно е, но няма избор – трябва да се продължи и да не се допусне те да спечелят. В никакъв случай. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.