Алжирският писател Камел Дауд (45) е автор на романа „Случаят Мьорсо - едно опровержение” - реплика към „Чужденецът” от Албер Камю. Книгата спечели „Гонкур” за дебютен роман. Тя съдържа и дълбока критика срещу фундаменталистките тенденции в днешните арабски общества - и най-вече срещу ролята на религията. Заради тази критика алжирски салафист му наложи фатва. Дауд е критикуван и от 19 френски интелектуалци, които го обвиниха, че подклажда ислямофобията в Европа. 

Дауд упреква Запада в наивност, която според него игнорира факта, че западната и мюсюлманската култура не могат да бъдат помирени, и в същото време свежда миграцията до организационни и икономически проблеми, докато всъщност става дума за нещо съвсем друго: за това, че мигрантите трябва да приемат обществения договор, валиден в модерния свят. 

Ето интервюто, което писателят даде за faz.net.

---

Откакто излезе романът ви, станахте говорител на либералния арабски свят. 

- Западът е заплашен от моя свят, затова е нормално, че внезапно всички се вслушаха в хора като мен.

В „New York Times“ писахте за зависимостта на „Ислямска държава” и Саудитска Арабия -  статията "Saudi Arabia, an ISIS That Has Made It"…

- Според мен „Ислямска държава” и Саудитска Арабия са едно цяло. Радикалният ислям е като кола – трябва му петрол. Мисля, че Западът се държи много лицемерно. От една страна твърди, че трябва да се борим срещу тероризма, от друга - не смее да стигне до корените му. 

Как точно бихте описали ролята на Саудитска Арабия?

- Никой не се ражда ислямист. Хората стават ислямисти, защото други ги заразяват с тези идеи. Саудитска Арабия изнася тъкмо тези идеи и ги дава безплатно. Вижте само колко милиони дават за пропаганда - книги, които се раздават,  телевизионни канали, които се гледат във всички арабски страни. В Алжир ловим 30 френски и 1 200 религиозни канала. Знаете ли какво въздействие има това върху хората? 

Често говорите за изгубена културна битка. 

- Естествено. Как мислите, защо фашизмът (а „Ислямска държава” е фашизъм) първо се насочва към културата и унищожава хора на културата, учени и интелектуалци? Ясно е защо: защото накрая остава само пустинята. А какво чува човек в пустинята? Чува Бог. Аз самият навремето бях много религиозен, но мисля, че между другото книгите ме спасиха. Често казвам: Човекът, чел много книги, е толерантен, човекът, чел само една книга, е нетолерантен. Трябва да прочетеш много книги, за да си свободен. 

Романът ви е реплика към „Чужденецът” на Камю. 

- Мисля, че всеки някога се сблъсква със синдрома на отчуждението. Затова „Чужденецът” се чете по целия свят. Джихадистите ги вълнува нещо различно – те не обичат мъж или жена, животът за тях не е важен.

Какво роля за случващото се играе историята на колониализма?

- Със  сигурност голяма. Когато сте родени в моята част на света, нямате илюзии. Виждате, че обещанията не са изпълнени, колонизаторите са заменени с други, а арабските леви нямат никакви идеи, не предлагат визия на новите поколения. Когато нямате шанс за работа, за пари и свободно време, тогава се появява една подарена книга, която обещава бъдеще, рая, всички тези неща, които липсват в живота. Какво правите тогава?

„Ислямска държава” е част от нас. Сами сме си виновни за това, което се случва. И ние сме тези, които могат да направят нещо. 

Казват, че критичното ви поведение се дължи на самоомраза. 

- Това са пълни глупости. Нямам омраза, обичам страната и народа си. Иначе нямаше да остана да живея в Алжир. Но нещата трябва да се виждат ясно и да се наричат с истинските им имена – това е първата крачка към промяната. Знам, че Западът е бил несправедлив, но заради това трябва ли да жертваме три поколения? Имаме право да живеем нормално. 

Казвате, че за едно общество може да се съди по отношението към жените. 

- Убеден съм в това. Докато не решим този проблем, няма да можем да продължим. Това е единственото, заради което завиждам на Запада – свободата на жените. 

Не харесвате дебатите ни. Във Франция например беше приет закон за отнемане на гражданство на двойните граждани. Какво мислите за това?

- Смешно е, това не решава абсолютно нищо. Който иска да убива, не се интересува от гражданството си. Радикализмът не познава националности, той мисли глобално. И в Алжир се обсъжда подобен закон, но това само втвърдява позициите. Само се влошава положението на християните в Ориента и на мюсюлманите в Европа. Сякаш се подготвя война, голяма война. Всичко, което ни е свързвало, се разделя. Това много ме плаши. 

Атаките в Париж бяха опит за такова разделяне?

- Естествено. Франция неслучайно е във фокуса на ислямските терористи. Това е европейската държава с най-голям процент мюсюлманско население, пример, че многообразието е възможно. Ужасно е, но няма избор – трябва да се продължи и да не се допусне те да спечелят. В никакъв случай. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

Безнадеждни са моите думи,

безнадеждна е мойта любов,

моя стих е лъча на безумие,

мойта песен е горестен зов.

Николай Лилиев, поет и драматург, роден на 26 май преди 133 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

Да - 97.1%
Не - 0%
Не смятам, че са под натиск - 2.9%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество