Сирийският поет Адонис (86) е смятан за един от най-значимите съвременни арабски творци. От 30 г. живее в изгнание в Париж, истинското му име е Али Ахмад Саид Есбер. Заради смелите си изказвания за исляма и Арабската пролет той е обект на непрекъснати критики от други арабски интелектуалци. От години е номиниран за Нобелова награда. Последната награда, която Адонис спечели, е „Ерих Мария Ремарк”. Той даде интервю за welt.de. 

---

Много арабски и сирийски интелектуалци ви обвиняват заради критиките ви срещу сирийския режим. 

- Това не ме интересува. Критиците ми явно не са чели ранните ми книги. Специално Навид Кермани не е редно да се превръща в рупор на лъжци. Той не разбира нищо, защото не ме е чел. 

Вашето отворено писмо до Башар Асад през 2011 г. разбуни духовете. Какво бихте му написали днес?

- Пак същото – че трябва да подаде оставка. Но аз написах и второ писмо – до революционерите. Попитах ги каква е тяхната визия. Те обаче дори не го прочетоха, вероятно защото не са независими. 

От кого зависят?

- От американците, саудитците, катарците, от европейската политика. 

Казвате, че арабското общество е болно. Каква е диагнозата му?

- Тоталитарната система. Религията диктува всичко – дори как да ходиш до тоалетната, как да обичаш…

Не е ли възможен един модерен ислям в наши дни?

- Религията не подлежи на реформиране. Ако ще се реформира, тя трябва да се отдели от светската власт. Затова при исляма не е възможна модернизация, няма модерни мюсюлмани. Докато не се разделят държава от религия, няма да има демокрация, нито равенство на жените. Теокрацията в Средния Изток беше изградена заедно със Запада. 

Това е старият ви аргумент, че след Асад може да дойде нещо още по-лошо. 

- Асад е само един детайл. Мен ме интересува целият арабски свят. Защо Западът не говори за Саудитска Арабия? Това там демокрация ли е? 

В Германия излиза книга за сирийски полицейски фотограф, който е документирал жертвите на режима на Асад. Неговите снимки напомнят на зверствата на нацистите и на червените кхмери. Вие какво мислите като сириец за това варварство?

- То ми напомня на Гуантанамо, на зверствата на САЩ – страната на цивилизацията, напредъка и технологиите. 

Наистина ли сравнявате жертвите на Асад с Гуантанамо? 

- Аз съм противник и на Асад, и на Гуантанамо. От 50 години се знае, че Асад използва мъчения. Въпреки това Западът се обвърза с него. За какво тогава ми говорят сега?

Бихте ли нарекли Асад престъпник?

- Всички са престъпници в този регион. Никой не е дошъл на власт със свободни избори. Асад превърна Сирия в пленник. Само че и неговите противници, така наречените революционери, причиняват масова смърт, режат глави, продават жени в клетки и тъпчат с крака човешките ценности. 

Защо поставяте терористите от ИДИЛ и противниците на режима на едно стъпало?

- Защото те позволиха това, защото не казаха „не”. 

Как можеха да го направят?

- С петиция. Ако целият арабски народ  беше казал „не”, трябваше да се освободи. Това, което стана, е позор! Критикувам арабската култура и арабските политици от 1975 г. и мога да кажа: С арабите е свършено. 

Какво означава това?

- Смятам, че арабите вече не са творческа сила. Ислямът не носи в себе си интелектуален живот, той не предизвиква дискусии, не предизвиква мисъл, не създава изкуство, нито наука, няма визия за промяна на света. Това са знаците на неговия край. Като количество арабите ще продължат да съществуват, но като качество няма да допринесат нищо за човечеството. 

Това е тъжно обобщение от устата на човека, който минава за най-известния поет в момента на арабски език…

- Трябва ново начало. Надявах се, че Арабската пролет ще бъде такова начало, но се разочаровах. Тя доведе до регрес, защото тези, които я направиха, замениха само управляващите режими с други. Какво се промени за жените?

Свободата на словото не е ли добро начало?

- Свободата на хората е съществената. Да освободиш жената от оковите на шериата, да дадеш на хората човешките им права. За да промениш обществото, трябва да промениш културния и религиозен фундамент.  Революцията трябва да е дълбока, по-мъдра, по-визионерска от режима. Да не би революционерите да осъдиха зверствата на ИДИЛ? Не. 

Не стана ли така, че арабският свят сам се унищожава?

- Не, правят го заедно арабските фундаменталисти и Западът. Радвам се, че религиозните араби виждат враг в мое лице. Аз съм радикален враг на една култура и институционализирана религия, която е поробила цяло общество. 

Получавали ли сте смъртни заплахи?

- Естествено. Но ми е все тая. За някои убеждения се налага да си рискуваш живота. 

Вие отрязахте себе си от корените си в арабската култура, защото не понасяте престъпленията в името на исляма. Кой е Адонис сега – все още сириец, арабин, арабски поет или французин?

- Езикът е моята родина. 

Пробвали ли сте да пишете на френски?

- Човек може да има само една майка, за добро или лошо. Но може да има много бащи. Поезията идва от майчиния език. За мен това е арабският. Той е моята кожа, моята кръв, моите артерии. Ще продължа да пиша стихове на арабски. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

Джулиан Барнс, английски писател, роден на 19 януари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.