66-ото издание на престижния филмов конкурс „Берлинале” ще започне на 11 февруари и ще продължи до 21-и, когато ще бъдат връчени наградите „Златната мечка”. Шеф на журито тази година ще е Мерил Стрийп. Берлинският всекидневник „Тагесшпигел” направи интервю с директора на фестивала Дитер Кослик, което публикуваме със съкращения. 

---

Г-н Кослик, какво ще кажете за културата на гостоприемство? 

- С 80 хил. бежанци в Берлин бихме искали да стане ясно в кои времена живеем. Започнахме много проекти: Събираме дарения, лекарства, един звезден готвач ще приготвя храна на открито на „Alten Potsdamer Straße”, до 4-ма бежанци ще могат да влязат по покана на донорите ни. И за да няма вълна от негодувание срещу бежанците – всички социално слаби имат право на билети с намаление на „Берлинале” – така е от години. 

Какво ще кажете за филмите на тема „миграция”?

- В състезателната програма е италианският документален филм на Джанфранко Роси „Fuocoammare“. От години този режисьор живее на остров и наблюдава два паралелни свята – как хора пристигат на лодки и как расте един нормален местен младеж. В един момент зрителят се ужасява, когато разбере, че този младеж има родина, която другите са изгубили. 

Много филми се фокусират върху причините на миграцията. Искат да дадат представа как войната травматизира хората – много по-зле е, отколкото показват по новините. Политиците казват: Трябва да изкореним причините. Това обаче означава не само да се търси отговорност на „Ислямска държава” и Асад. Много държави, включително европейски, също са отговорни за случващото се. В арабските страни това е започнало отдавна, както Вернер Херцог показа в „Кралицата на пустинята” миналата година. 

Твърде малко жени са в програмата?

- В състезателната програма има две жени режисьори. В специалната програма са 6, а в целия фестивал участват 104 филма, правени от жени от общо 394. Доволен съм, въпреки че миналата година бяха 115. 

Какво ще кажете за 8-часовия филм на Лав Диаз -„A Lullaby to the Sorrowful Mystery“?

- Това е най-дългият филм в състезателната програма, доста смело. Но от две години показваме и сериали, така че дължината не е прецедент – и те са поне по осем часа. Испанският филм ни връща във времената на колониализма – 1521 г. на Филипините, показва сблъсъка между испанските католици и вярванията на местното население. Нужно е време да се покаже това. 

Ще се включите ли в дебатите за расизма при номинациите за „Оскар”?

- В програмата на „Берлинале” участва Спайк Лий – един от водачите на протеста за „Оскар”-ите. Има и филм за Майлс Дейвис. Надявам се дебатите за расизма да доведат до нещо смислено . Те обаче наистина показват, че изкуството и културата още не са чисти от дискриминация. 

Мерил Стрийп е председател на журито. 

- Когато през 2012 г. тя получи „Златна мечка” за ролята си на Маргарет Тачър, сякаш небето се отвори - бяха такива овации в онзи сив зимен ден!  А бившият германски президент Рихард Вайцзекер й каза, че Маги Тачър в действителност е била много по-зле, отколкото в „Желязната лейди”. Беше страхотна вечер и Мерил Стрийп каза, че би дошла за по-дълго в Берлин. По някое време я попитах дали би дошла в журито и тя се съгласи. Понякога сложните неща се оказват много прости. 

Какво е особеното на фестивала тази година?

- 66-ото издание е много близо до действителността, но темите, които вълнуват света. Киното е много ангажирано. Обществена отговорност върху червения килим – това е фестивалът тази година. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Не забравяй, че най-важните срещи на човека са срещите с децата му. Обръщай им повече внимание – ние никога не можем да знаем кого ще срещнем в детето си!"

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 141 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.