Сър Антъни Хопкинс е роден през 1937 г. в Уелс. Кариерата му на снимачната площадка започва още през 60-те години на ХХ век. Първият му филм е от 1968 г. – „Лъвът през зимата“, където си партнира с Катрин Хепбърн. Още тогава привлича вниманието към себе си и получава награда БАФТА за най-добър актьор в поддържаща роля. Впоследствие играе в знакови продукции като „Война и мир“, „Човекът слон“, „Мълчанието на агнетата“, „Остатъците от деня“, „Ханибал“, „Амистад“ и много други. Получава „Оскар“ за ролята си на канибала Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата“. Представяме ви интервю на Хопкинс за the-talks.com.

-----------------------

Г-н Хопкинс, казвал сте, че колкото повече живеете, толкова повече животът ви се струва като сън. Имало ли е момент, в който границите на реалността се размиват?
-    Повечето от последните 30 години. Те са манифестация на нещата, за които съм мечтал като дете и като млад мъж. Осъзнах го преди 30 години. Започнах да си давам сметка, че нещата се случват точно така, както съм си ги представял. Възхитен съм от силата, която ние, хората, притежаваме. Имаме способността да правим живота си такъв, какъвто искаме да бъде.

Мислите ли че хората, които се занимават с кино, имат по-силни вътрешни възприятия? Хората казват, че актьорите са по-емоционални, по-чувствителни.
-    Какво да ви кажа, никога не съм отъждествявал изкуството с актьорството. Винаги съм бил по-практичен, по-циничен актьор. Но все пак това е творчески процес. Също както режисирането и правенето на музика. Но да, творческите личности, за какъвто се считам и аз, внимават повече за случващото се около тях. Но това не ги прави специални по някакъв начин.

Но много актьори се държат така.
-    Трябва да си много внимателен. Когато си помислиш, че вече си специален, по-специален от другите, дишаш по-специален въздух – тогава си в беда. Това е път към лудостта. Много хора в студията са така. Вярват, че са нещо повече от другите. Актьорите са благословени или прокълнати, зависи, с по-силно самосъзнание и трябва да го използват. Това не ни прави по-добри, по-висши, а просто малко по-различни.

Има ли режисьори, които са ви вдъхновявали?
-    Работил съм с много велики режисьори и всеки от тях има своята специфичност. Имал съм късмета да работя с Оливър Стоун, Спилбърг… Но когато режисирам, винаги се стремя да имам свой собствен и уникален подход. Естествено, че човек се влияе. Оливър Стоун е страхотен режисьор и аз съм гледал много негови филми през годините, но винаги се опитвам да бъда себе си като режисьор. Понякога просто нарушавам правилата и правя една каша, само защото ми е забавно.

Актьорството ли ви държи млад?
-    Да, все още се чувствам млад. Да държиш мозъка си активен е много важно, защото в противен случай постепенно умираш. Понякога се уморявам и ми идва да се откажа, но не мога просто да се пенсионирам. Продължавам да се наслаждавам на играта и ще продължавам да съм в нея докато дойде деня, в който просто не мога повече. Точно така искам да постъпя.

Все още ли сте обсебен от актьорската игра?
-    Преди бях малко обсебен, но вече не съм. Обичам да играя, а в последно време дори ми харесва още повече, защото ми е по-лесно. Не мога да работя в театъра, защото всичко е прекалено сериозно. Ще е като затвор за мен. Възхищавам се на хората, които умеят да играят в театъра, но аз не мога. Предпочитам просто да живея живота си и от време на време да играя в нещо.

Как протича ежедневието ви в последно време?
-    Свиря на пиано – това е най-важното ми хоби в момента. Чета, рисувам и композирам музика – животът ми е творчески и активен. И не е защото съм обсебен. Просто обичам да рисувам, например. Не знам дали съм добър, но рисувам. Много бързо рисувам. С акрилни бои – мисля, че се получава. Също пиша музика, композирам и така животът е хубав. Работата ми като актьор е по-скоро нещо между другото.

Изглежда сте в хармония със себе си.
-    Иска ми се като бях по-млад да знаех това, което знам днес, за да си улесня живота малко. Когато си млад, си толкова напрегнат, всичко изглежда толкова важно. После си казваш – за какво ли ми беше. Човек трябва просто да си живее живота, защото сме на земята за толкова кратко.

Май ви харесва да остарявате?
-    Да, но се държа във форма. Виждам бръчките в огледалото, но не ми пука. Нещата са супер. Не знам защо, но са супер. Да знаеш, че си смъртен, те спасява. Спасява те от всички и животът изведнъж става хубав. Четете Карл Юнг. Хубавото на живота е в това, че никой не знае къде отива.

Постигнахте ли всичко, за което сте мечтал?
-    Отдавна, отдавна го надминах. Страхотен късметлия съм. И аз съм имал своите проблеми и кризи, но продължих напред. Имах страхотен живот и съм благодарен за него.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .