Евелина Ламбрева Йекер е родена в Стара Загора. Завършва медицина в Плевен през 1989 г. От 1996 г. живее в Швейцария. Работи като психиатър и преподавател. Автор е на стихосбирките „Скок към слънцето“ (2006), „Затворен прозорец“ (2007; в сръбски превод, 2008), „Между Матерхорн и Шипка“ (2007), „Sammle mich…“ (Цюрих, 2008), на сборниците с разкази „Влакът за Амстердам“ (2008), „Unerwartet“ (Луцерн, 2008), „Бунище за цигулки“ (2009), на романите „Защото говорехме немски“ (2011), „Обядът на семейство Щум“ (2012), „Войната на майките“ (2014), „Казвам се Марчело”(2015). Членува в Съюза на швейцарските писатели и на Съюза на швейцарските лекари писатели. SKIF я покани да отговори на въпроси за последния й роман.

------------ 

През лятото на български излезе новият Ви роман „Казвам се Марчело”. Сюжетът е много по-драматичен в сравнение с предишните Ви книги. Какво стои зад тази история? 

- Историята на възникването на този роман е много специална и доста странна: веднъж, на една наша професионална сбирка на психиатри, представих случай за обсъждане, свързан с едно скорошно убийство. И докато представях случая в подробности, в главата ми изневиделица започна да се ниже сюжетът на „Казвам се Марчело“. Така усетих как по едно и също време в главата на човек могат да текат две паралелни реалности, без да си пречат една на друга. Усещането беше много впечатляващо. В същия ден трябваше да пътувам за Цюрих за упражнение със студентите ми по медицина. Седнах във влака и само за 50 минути успях да запиша основните моменти от романа в бележника, който винаги си нося. Текстът ме връхлетя с такава сила и скорост до последния детайл, че написах романа само за три месеца - нещо, което никога досега не ми се беше случвало, а може би и няма да се повтори.

Имате дългогодишна практика като психотерапевт. До каква степен Вашата професионална практика влияе при изграждането на сюжетите в романите Ви?

- Влиянието на професията ми върху писането е решаващо. Темите, върху които пиша, въпросите, които поставят романите ми, конфликтите, които те разглеждат, възникват от размисли, провокирани най-вече от ежедневната ми работа в психотерапевтичните сесии. Никога обаче не използвам конкретни съдби на пациенти за сюжетите си или определени пациенти като прототипове на героите си. В моето писане това е табу от етична гледна точка. Всъщност при мен медицина и литература вървят неотлъчно една до друга, ръка за ръка. Както психотерапевтичната практика влияе върху писането ми, така и литературата намира често място в психотерапевтичния процес под формата на библиотерапия - лечение с литература. Библиотерапевтичните техники, с които най-често боравя (освен препоръчване на справочна литература по даден проблем), са работа върху текст (стихотворение, есе, разказ), написан от самия пациент, работа с приказки, басни, разкази, новели или откъси от романи, имащи отношение към трудностите, поради които даден човек е потърсил помощта ми. Общият знаменател на медицина и литература в този случай са метафората и символът, които помагат на пациента да види от друг ъгъл проблема си и да си изработи стратегии за справяне с него, имайки предвид от една страна символиката, заложена в собственото му страдание, а от друга – възможните изходи, към които го подтиква размисълът върху литературния текст. Разбира се, библиотерапевтичните техники не са приложими за всички пациенти, но при онези от тях, които имат афинитет към литературата, библиотерапията често дава много добри резултати особено когато става дума за справяне с някакво тежко телесно заболяване или с житейска кризисна ситуация.

Планирате ли премиера на романа в България? 

- Засега няма предвидена премиера.

За корицата на новия Ви роман е използвана картина на германската художничка Регине Кушке. Портретът е озаглавен „Фабиана Бианки”  - така се казва и главната героиня. Какво внушавате с това съвпадение?

- Това не е съвпадение, а съвсем конкретна причинно- следствена връзка. Когато видях току-що нарисувания момичешки портрет в ателието на Регине Кушке, с която ни свързва много хубаво творческо приятелство, аз се стъписах - в този портрет разпознах героинята от романа си, Фабиана Бианки, като дете! Тъкмо такава я бях изрисувала във фантазията си, каквато я видях на портрета. Помолих Регине да ми продаде новата си картина и тя се съгласи. Така кръстихме заедно портрета „Фабиана Бианки“.

От какво значение са психологическите травми в детството? Познаването им ли е ключът към разрешаване на психичните проблемите на възрастните?

- Непреработените раннодетски травми влияят изключително негативно на душевния мир и на целия психичен апарат, като се отразяват неблагоприятно на начина, по който човек живее живота си като възрастен. Непреработеното минало саботира както настоящето, така и бъдещето на отделния индивид. То спъва постоянно като някакъв невидим призрак човека, пречейки му да израства, да се развива и да разгръща потенциала си.

Днес, в ерата на тоталната дигитализация, не се ли създава нова паралелна реалност? Децата вече не се събират на тумби, не играят на дама или криеница. Всички се взират в екраните на мобилните устройства и в същото време се чувстват самотни. 

- Това е повсеместно съвременно развитие, на което всички сме свидетели. По мое мнение, то е последица от една определена материална задоволеност, която има и своята тъмна страна. Собствените ми наблюдения сочат, че колкото повече неща може да си позволи един човек, с колкото повече вещи разполага, толкова по-малко нужда има той от другия и неусетно се усамотява. Днес това започва още в детството. С тази тема обаче върви и друг, доста сложен проблем, а именно, че всички електронни медии имат много висок потенциал на пристрастяване и че зависимостта към електронната консумация започва вече твърде рано. Тепърва предстои да видим последиците от него.

Ще се съгласите ли с Фройд, който казва, че когато човек започне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, значи е болен? 

- По-скоро бих казала, че когато човек започне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, то това може да бъде признак на три неща: на материална презадоволеност, на остаряване или и на двете... Има обаче и психически заболявания, за които е типично празното, безплодно, мъчително умуване над темата за смисъла на живота или неговата ценност, какъвто е например случаят с някои депресии.

В България беше отпечатан каталог на английски, представящ съвременните български писатели. Идеята е с него да се популяризира българската книга в чужбина. Дали българските сюжети биха били интересни за швейцарците?

- На този въпрос бих могла да Ви отговоря по-конкретно догодина. Току-що приключих съставянето на една антология с разкази от български автори, които досега или не са превеждани, или са малко превеждани на немски език. Тя носи работното заглавие „Скрит живот“ и в нея са включени творби на Галин Никифоров, Йорданка Белева, Оля Стоянова, Кристин Димитрова, Николай Фенерски, Светлана Дичева, Здравка Евтимова, Стефан Бонев, Чавдар Ценов, Деян Енев, Деница Дилова. Темата на тази антология е малкият външен и големият скрит, вътрешен свят на обикновения българин, живеещ в малкия град, на село или пък в големия град. Избрала съм автори, които са ме впечатлили с автентичността на своето писане, които чета от доста време и които много харесвам поради живия им, реалистичен стил на писане, хубавия им ясен, сочен, живописен език и интересните истории, които разказват. Спряла съм се не на екзотични текстове, а на такива, с които смятам, че немскоезичният читател ще успее да се идентифицира и които ще предизвикат резонанс у него, защото става дума едновременно и за общочовешки теми и за специфично по български обагрени преживявания. Очаква се антологията да излезе на немски език в превод на изключително добрия преводач Томас Фрам в края на тази година в Германия, ще бъде на книжния пазар и в Австрия и Швейцария.

Много авторитетни писатели и издателства от западния свят изразиха съчувствие към сирийските бежанци. За съжаление българските писатели все още не са заявили своята позиция към този глобален проблем. Какви са настроенията в Швейцария? 

- В писателските кръгове на Швейцария доминират съчувствието, емпатията, съпричастността към съдбата на бежанците и солидарността с тях.

Бихте ли искали да принадлежите към друга нация/култура и коя? Това е въпрос от знаменитата анкета на Макс Фриш от 1966 г.

- Никога не съм си задавала този въпрос, но определено съм щастлива от това, че съм европейка. Не бих искала да принадлежа на друга култура освен на европейската.

Кой формат книга предпочитате – електронната или хартиената?

- Аз лично предпочитам хартиената книга. Докато чета, трябва да ми мирише на хартия, да разлиствам страници, да ги чувам как шумолят под пръстите ми, да отварям и затварям с ръце книжното тяло. Ей такива едни, на пръв поглед незначителни неща, които обаче обичам още от детството си, когато баща ми ме учеше на Вазовото стихотворение, в което се казва: 

Детенце хубаво,

пиленце любаво!

Къде под мишница

с таз малка книжчица?

Оттогава ми е останала детската представа за хартиената книга като за някаква тайнствена и добра птица, с която всяко дете може да лети, ако я носи под мишницата си. И до днес винаги нося книга в дамската си чанта, за да мога да полетя с нея към нечий писателски свят, когато си поискам.

Работите ли върху нов роман? 

- Съвсем наскоро привърших най-новия си роман, който се казва „Изрично възражение“. Ето за какво става дума в него: В едно дискусионно предаване на швейцарската телевизия участниците разискват сложните въпроси около донорството на органи. Студиото среща отново бивша любовна двойка – Лукас и Жанин. В дискусията те защитават противоположни позиции. Лукас е загубил сестра си, защото не се е намерил подходящ черен дроб за спешна трансплантация. Бащата на Жанин пък оцелява благодарение на донорско сърце. Преживяното не го променя, той продължава да тормози близките си и един ден се самоубива.

Романът отразява различни човешки съдби - на продавачката от известен бутик Рут, на банкера Килиан и съпругата му Никол, на изхвърленото в контейнера за отпадъци бебе... Попаднали по един или друг начин в мелниците на съвременния стремеж към всепостижимостта на всички неща, Рут, Килиан, Никол, Жанин и Лукас се сблъскват по неочаквани пътища както с дилемите на донорството, така и с тези на органната трансплантация.

Това е един социален роман, който наред с темата за донорство на органи, поставя и въпроса за оцеляването в неолибералното общество, както и въпроса наистина ли е толкова свободен съвременният човек, колкото той смята, че е...

 

Коментари  

+1 #1 Фабиана Бианки 03-01-2016 20:22
Евелина Ламбрева пише за истинските проблеми на хората, а това е огромно предимство. Не е без значение фактът, че лабиринтите на човешкото съзнание са нейна професия.
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.