Най-нашумялото сопрано в света Анна Нетребко (44) и тенорът Юсиф Ейвазов (38) от два дни са семейство. Представяме ви тяхно интервю, дадено през май 2015 г. за руската телевизия „Россия”.

--------

Анна, като дете вие сте били част от ансамбъла „Кубански пионери”, където сте пели и танцували. Кога усетихте, че пеенето ще стане вашата професия?

Нетребко: Доста по-късно. Исках да бъда актриса, но после премислих и реших, че ще е по-лесно да постъпя в музикално училище вместо в театрално. После започнах да слушам опери и реших да се пробвам в този жанр. Започнах да ходя в Мариинския театър.

Защо в Лениград, а не в Москва?

Нетребко: Много ми хареса Петербург, когато още беше Ленинград. Гледах снимки, влюбих се в града и си казах, че искам да уча там. Навярно беше интуиция. Изборите в животи си ги правя благодарение на нея. 

През 1993 г. се явявате на конкурса „Глинка”, а после е първият ви спектакъл – „Сватбата на Фигаро” на Моцарт. Валерий Бесалович ви дава път. 

Нетребко: Бесалович тогава реши да подмлади състава, бяхме цяла плеяда млади певци с различни типове гласове, и той ни даде зелена светлина и възможност да се изявяваме в големи роли. 

Как и къде се научихте на актьорско майсторство?

Нетребко: Основата ни я преподаваха в консерваторията и много им благодаря за това. Но иначе аз гледам ролята, изучавам я и я изпълнявам – пак чисто интуитивно. Имам свое виждане за всеки характер, но това не означава, че добавям от себе си. Не се захващам с партии, които не мога да изпея, дори да ми се иска много. 

Има ли такива, които не можете да изпеете?

Нетребко: Има много партии, които са сложни, до които не съм дорасла.

Например?

Нетребко: Ой…

Ейвазов: Няма такива партии. Има партии, които не й харесват. 

Нетребко: Не ми харесват мадам Бъртефлай, Дездемона, Татяна… Татяна ми харесва, когато я пеят други певици. В мен няма нищо от Татяна и ми е много трудно, неудобно. Въпреки че съм я пяла. Виж в лейди Макбет съм себе си. 

Юсиф, и към вас същия въпрос – кога и как започнахте да пеете и разбрахте, че това ще бъде професията ви?

Ейвазов: Разбрах го късно. Сближаването ми с музиката стана напълно случайно и колкото и да е странно – благодарение на КВН (Клуб весёлых и находчивых – руско телевизионно състезание – бел. ред).

Нетребко: Какъв ужас!

Ейвазов: Ние сме три деца, татко беше професор в технически университет. В семейството ни никога не е имало музиканти. И когато стана дума кой трябва да продължи делото на татко – така е при нас в Баку – решиха това да съм аз. И аз почнах да уча това, но внезапно от политехническия институт се оказахме участници в КВН и трябваше да изпеем песен. Даже не помня коя. Седем от осемте участници в отбора ни се оказаха напълно бездарни, изобщо не можеха да пеят. Пианистката изпадна в ужас и аз казах, че ще изпея нещо – или аз, или никой. Започнах да пея и видях, че никой не си запушва ушите. Пея, пея, започнах втория куплет, допях песента, а пианистката се обърна към мен и каза:”О! Това не беше фалшиво”. Тогава ми каза, че имам глас. Тогава реших да се пробвам да пея песни в Москва – като Филип Киркоров. Не знаех абсолютно нищо от класическата музика. Кръгла нула!  

Тогава по телевизията за първи път дадоха Монсерат Кабайе, която беше на турне в Русия. Бях си вкъщи с ангина и гледах. Това беше преломният момент, който ме принуди да обърна внимание на този жанр. От този момент се заразих с тази музика. 

Юсиф, помните ли кога за първи път чухте певицата Анна Нетребко?

Нетребко: Когато се запознахме, ме попита коя съм!

Ейвазов: Жената на Рикардо Мути ме прати на прослушване за „Манон Леско”. Знаех, че съществува певица Нетребко, но тогава разбрах, че и тя ще пее в тази опера. Помислих си, че е луда и вероятно не знае какво се кани да пее. Аз 6 месеца учих „Манон Леско” – до прегракване…

Нетребко: А аз пристигнах за първата репетиция със закъснение.

Ейвазов: До премиерата имаше 3 седмици. Аничка се явява разкошна – до ден днешен помня дори с какво беше облечена, поздрави всички и като ме видя каза: „Ой! Привет!” И прошепна на руски, че не си е научила партията. Щях да получа сърдечен удар! Аз се мъчих 6 месеца. Надявах се, че ще дойде звезда и някак си ще ми помогне, а тя не си била научила партията!

Нетребко: Талантът се състои в това да скриеш от диригента, че не си знаеш партията. Това го научих от Пласидо Доминго. 

Имате толкова богат артистичен опит, ще издадете ли някога книга?

Нетребко: Ако излезе такава книга, значи вече не съм между живите. 

Ейвазов: Или аз съм я написал тайно. 

Как се борите с простудите?

Нетребко: Винаги когато се разболея преди концерт, си казвам: нищо ми няма, не е важно, нищо не ме боли, длъжна съм да изляза на сцената и да пея. И простудата отива на заден план. Колкото по-малко обръщаш внимание на здравето си, толкова по-добре. Хранете се, не правете глупави диети, яжте био продукти, месо, риба. Непременно пийте вино, в малки количества. 

Какво е за вас да бъдете примадона и любимка на зрителите?

Нетребко: Често казано, това е огромна чест и радост, но не ме кара да припадам, че съм звезда. Държа се като звезда единствено когато отида на репетиции в някой театър и нещо там не ме устройва в професионален план. Тогава „включвам” дивата в мен и заявявам, че заслужавам хубава постановка. В останалите случаи – питайте Юсиф – не съм дива. 

Ейвазов: Абсолютно. 

Как си почивате?

Ейвазов: На плажа, на морето. За съжаление, времето е малко. Детето на Анна учи в Ню Йорк, а най-хубаво ни е, когато сме с него, толкова е сладък.

Как вашата виталност, бохемство се съчетава с тежкия начин на живот на оперните певци – куфари, автомобили, влакове, самолети, хотели?

Нетребко: Много ми е омръзнало... Ангажиментите ме затрупват като лавина. Бих прекратила това, не бих пяла повече, бих се отдала на семейството, защото то е радостта в живота. 

Ейвазов: Най-големият шанс в живота е да срещнеш половинката си. 

 

Коментари  

0 #2 Иван Петров 10-02-2018 09:42
И от какво се възмутихте, мадам?
Цитиране
-1 #1 възмутително 10-02-2018 08:29
Страшно неграмотна статия! Отвратително!!
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 52 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,