Най-нашумялото сопрано в света Анна Нетребко (44) и тенорът Юсиф Ейвазов (38) от два дни са семейство. Представяме ви тяхно интервю, дадено през май 2015 г. за руската телевизия „Россия”.

--------

Анна, като дете вие сте били част от ансамбъла „Кубански пионери”, където сте пели и танцували. Кога усетихте, че пеенето ще стане вашата професия?

Нетребко: Доста по-късно. Исках да бъда актриса, но после премислих и реших, че ще е по-лесно да постъпя в музикално училище вместо в театрално. После започнах да слушам опери и реших да се пробвам в този жанр. Започнах да ходя в Мариинския театър.

Защо в Лениград, а не в Москва?

Нетребко: Много ми хареса Петербург, когато още беше Ленинград. Гледах снимки, влюбих се в града и си казах, че искам да уча там. Навярно беше интуиция. Изборите в животи си ги правя благодарение на нея. 

През 1993 г. се явявате на конкурса „Глинка”, а после е първият ви спектакъл – „Сватбата на Фигаро” на Моцарт. Валерий Бесалович ви дава път. 

Нетребко: Бесалович тогава реши да подмлади състава, бяхме цяла плеяда млади певци с различни типове гласове, и той ни даде зелена светлина и възможност да се изявяваме в големи роли. 

Как и къде се научихте на актьорско майсторство?

Нетребко: Основата ни я преподаваха в консерваторията и много им благодаря за това. Но иначе аз гледам ролята, изучавам я и я изпълнявам – пак чисто интуитивно. Имам свое виждане за всеки характер, но това не означава, че добавям от себе си. Не се захващам с партии, които не мога да изпея, дори да ми се иска много. 

Има ли такива, които не можете да изпеете?

Нетребко: Има много партии, които са сложни, до които не съм дорасла.

Например?

Нетребко: Ой…

Ейвазов: Няма такива партии. Има партии, които не й харесват. 

Нетребко: Не ми харесват мадам Бъртефлай, Дездемона, Татяна… Татяна ми харесва, когато я пеят други певици. В мен няма нищо от Татяна и ми е много трудно, неудобно. Въпреки че съм я пяла. Виж в лейди Макбет съм себе си. 

Юсиф, и към вас същия въпрос – кога и как започнахте да пеете и разбрахте, че това ще бъде професията ви?

Ейвазов: Разбрах го късно. Сближаването ми с музиката стана напълно случайно и колкото и да е странно – благодарение на КВН (Клуб весёлых и находчивых – руско телевизионно състезание – бел. ред).

Нетребко: Какъв ужас!

Ейвазов: Ние сме три деца, татко беше професор в технически университет. В семейството ни никога не е имало музиканти. И когато стана дума кой трябва да продължи делото на татко – така е при нас в Баку – решиха това да съм аз. И аз почнах да уча това, но внезапно от политехническия институт се оказахме участници в КВН и трябваше да изпеем песен. Даже не помня коя. Седем от осемте участници в отбора ни се оказаха напълно бездарни, изобщо не можеха да пеят. Пианистката изпадна в ужас и аз казах, че ще изпея нещо – или аз, или никой. Започнах да пея и видях, че никой не си запушва ушите. Пея, пея, започнах втория куплет, допях песента, а пианистката се обърна към мен и каза:”О! Това не беше фалшиво”. Тогава ми каза, че имам глас. Тогава реших да се пробвам да пея песни в Москва – като Филип Киркоров. Не знаех абсолютно нищо от класическата музика. Кръгла нула!  

Тогава по телевизията за първи път дадоха Монсерат Кабайе, която беше на турне в Русия. Бях си вкъщи с ангина и гледах. Това беше преломният момент, който ме принуди да обърна внимание на този жанр. От този момент се заразих с тази музика. 

Юсиф, помните ли кога за първи път чухте певицата Анна Нетребко?

Нетребко: Когато се запознахме, ме попита коя съм!

Ейвазов: Жената на Рикардо Мути ме прати на прослушване за „Манон Леско”. Знаех, че съществува певица Нетребко, но тогава разбрах, че и тя ще пее в тази опера. Помислих си, че е луда и вероятно не знае какво се кани да пее. Аз 6 месеца учих „Манон Леско” – до прегракване…

Нетребко: А аз пристигнах за първата репетиция със закъснение.

Ейвазов: До премиерата имаше 3 седмици. Аничка се явява разкошна – до ден днешен помня дори с какво беше облечена, поздрави всички и като ме видя каза: „Ой! Привет!” И прошепна на руски, че не си е научила партията. Щях да получа сърдечен удар! Аз се мъчих 6 месеца. Надявах се, че ще дойде звезда и някак си ще ми помогне, а тя не си била научила партията!

Нетребко: Талантът се състои в това да скриеш от диригента, че не си знаеш партията. Това го научих от Пласидо Доминго. 

Имате толкова богат артистичен опит, ще издадете ли някога книга?

Нетребко: Ако излезе такава книга, значи вече не съм между живите. 

Ейвазов: Или аз съм я написал тайно. 

Как се борите с простудите?

Нетребко: Винаги когато се разболея преди концерт, си казвам: нищо ми няма, не е важно, нищо не ме боли, длъжна съм да изляза на сцената и да пея. И простудата отива на заден план. Колкото по-малко обръщаш внимание на здравето си, толкова по-добре. Хранете се, не правете глупави диети, яжте био продукти, месо, риба. Непременно пийте вино, в малки количества. 

Какво е за вас да бъдете примадона и любимка на зрителите?

Нетребко: Често казано, това е огромна чест и радост, но не ме кара да припадам, че съм звезда. Държа се като звезда единствено когато отида на репетиции в някой театър и нещо там не ме устройва в професионален план. Тогава „включвам” дивата в мен и заявявам, че заслужавам хубава постановка. В останалите случаи – питайте Юсиф – не съм дива. 

Ейвазов: Абсолютно. 

Как си почивате?

Ейвазов: На плажа, на морето. За съжаление, времето е малко. Детето на Анна учи в Ню Йорк, а най-хубаво ни е, когато сме с него, толкова е сладък.

Как вашата виталност, бохемство се съчетава с тежкия начин на живот на оперните певци – куфари, автомобили, влакове, самолети, хотели?

Нетребко: Много ми е омръзнало... Ангажиментите ме затрупват като лавина. Бих прекратила това, не бих пяла повече, бих се отдала на семейството, защото то е радостта в живота. 

Ейвазов: Най-големият шанс в живота е да срещнеш половинката си. 

 

Коментари  

0 #2 Иван Петров 10-02-2018 09:42
И от какво се възмутихте, мадам?
Цитиране
-1 #1 възмутително 10-02-2018 08:29
Страшно неграмотна статия! Отвратително!!
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 77 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .