Йън Фрейзър „Леми“ Килмистър е английски музикант – певец и бас китарист, роден през 1945 година. Основател е на рок група „Моторхед”. За него казват, че няма човек, който е взел повече наркотици, изпил е повече бърбън и е спал с повече жени. На 24 декември навърши 70 години. На 26 декември е диагностициран с рак. Умира на 28 декември. Списание „Hit Parader” го включва на 48-а позиция в листата си „100 най-велики метъл вокалисти за всички времена“. Предлагаме ви интервю с Леми Килмистър, дадено за „Шпигел” на 6 юли тази година по повод 40-годишнината от основаването на групата. 

----------

„Моторхед” е нарицателно за пристрастени към амфетамините. Каква роля изиграха наркотиците при основаването на групата?

- Никаква. Наистина тогава експериментирахме с всичко, което можеше да се намери. 

Как стои въпросът с наркотиците към днешна дата?

- Най-тежките времена минаха. По-рано ние никога не сме били послушни граждани, но сега няма начин където и да е по света да ни арестуват за притежаване на дрога. Но пък ме дразни, че разни хлапета ги закопчават за няколко грама хашиш. Когато в напреднала възраст трябва да си във форма, наркотиците помагат. Дълго време едно шише уиски на ден си беше еликсир. След това минах на водка с портокал. 

Много рокзвезди станаха жертви на дрогата – между тях и ваши приятели от Sex Pistols и AC/DC. Къде се объркаха нещата?

- Наркотиците са дяволска работа, които човек не трябва да докосва. Аз винаги съм бил против хероина, който погуби най-много хора. Добре е да се знае къде минава границата. 

Преди 40 години основахте „Моторхед. Помните ли датата? 

- Не. Всичко ми се губи в тогавашната наркотична мъгла. Сигурно е, че беше през лятото на 1975 г. Но датата няма никакво значение. „Моторхед” все още „сритва задници” – ние сме на турнета 7 месеца в годината. 

Удивително е, че оцеляхте толкова дълго като рокгрупа. На 24 декември ставате на 70 г. – не остаряхте ли за рокенрол?

- Рокенролът определено не е за стари хора. Нашата тайна се състои в това, че ние все още сме деца. Все още с удоволствие се качваме на сцената и феновете ни усещат това. Специално в Германия ни обичат цяла вечност и ние сме много благодарни за това. 

Вярно ли е, че първата ви бас китара сте я спечелили на лотария?

- Да, така е. Беше германска и ми се падна на една лотария на лондонското летище Хийтроу. Оттогава съм басист – стана съвсем случайно. 

Музиката ви е дива и шумна. Имате нужда от това, за да наваксате детството си ли?

- Детството ми беше относително тежко, израснах без баща. Като възрастен го видях само веднъж – вероятно съвестта го гризеше. 

Мачо ли сте?

- Откъде да знам? Отгледан съм от майка ми и баба ми, които ме учеха да съм вежлив с жените, да ги уважавам. 

Ако млад човек иска да чуе за първи път "Моторхед", коя песен ще му препоръчате? 

- Естествено "Ace Of Spades".

 

(със съкращения)

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация