Йън Фрейзър „Леми“ Килмистър е английски музикант – певец и бас китарист, роден през 1945 година. Основател е на рок група „Моторхед”. За него казват, че няма човек, който е взел повече наркотици, изпил е повече бърбън и е спал с повече жени. На 24 декември навърши 70 години. На 26 декември е диагностициран с рак. Умира на 28 декември. Списание „Hit Parader” го включва на 48-а позиция в листата си „100 най-велики метъл вокалисти за всички времена“. Предлагаме ви интервю с Леми Килмистър, дадено за „Шпигел” на 6 юли тази година по повод 40-годишнината от основаването на групата. 

----------

„Моторхед” е нарицателно за пристрастени към амфетамините. Каква роля изиграха наркотиците при основаването на групата?

- Никаква. Наистина тогава експериментирахме с всичко, което можеше да се намери. 

Как стои въпросът с наркотиците към днешна дата?

- Най-тежките времена минаха. По-рано ние никога не сме били послушни граждани, но сега няма начин където и да е по света да ни арестуват за притежаване на дрога. Но пък ме дразни, че разни хлапета ги закопчават за няколко грама хашиш. Когато в напреднала възраст трябва да си във форма, наркотиците помагат. Дълго време едно шише уиски на ден си беше еликсир. След това минах на водка с портокал. 

Много рокзвезди станаха жертви на дрогата – между тях и ваши приятели от Sex Pistols и AC/DC. Къде се объркаха нещата?

- Наркотиците са дяволска работа, които човек не трябва да докосва. Аз винаги съм бил против хероина, който погуби най-много хора. Добре е да се знае къде минава границата. 

Преди 40 години основахте „Моторхед. Помните ли датата? 

- Не. Всичко ми се губи в тогавашната наркотична мъгла. Сигурно е, че беше през лятото на 1975 г. Но датата няма никакво значение. „Моторхед” все още „сритва задници” – ние сме на турнета 7 месеца в годината. 

Удивително е, че оцеляхте толкова дълго като рокгрупа. На 24 декември ставате на 70 г. – не остаряхте ли за рокенрол?

- Рокенролът определено не е за стари хора. Нашата тайна се състои в това, че ние все още сме деца. Все още с удоволствие се качваме на сцената и феновете ни усещат това. Специално в Германия ни обичат цяла вечност и ние сме много благодарни за това. 

Вярно ли е, че първата ви бас китара сте я спечелили на лотария?

- Да, така е. Беше германска и ми се падна на една лотария на лондонското летище Хийтроу. Оттогава съм басист – стана съвсем случайно. 

Музиката ви е дива и шумна. Имате нужда от това, за да наваксате детството си ли?

- Детството ми беше относително тежко, израснах без баща. Като възрастен го видях само веднъж – вероятно съвестта го гризеше. 

Мачо ли сте?

- Откъде да знам? Отгледан съм от майка ми и баба ми, които ме учеха да съм вежлив с жените, да ги уважавам. 

Ако млад човек иска да чуе за първи път "Моторхед", коя песен ще му препоръчате? 

- Естествено "Ace Of Spades".

 

(със съкращения)

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 129 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.