След участието си във филма “Карол”, който, както изглежда, ще обере всички награди на 2015 г., Руни Мара (30) вече е известна и в друго амплоа и взе награда за него в Кан тази пролет. Досега тя беше асоциирана единствено с Лисбет Саландер – странната пънкарка хакерка от филма по сагата на Стиг Ларшон - “Милениум”, за която роля беше номинирана за “Оскар” и “Златен глобус”. Сега отново е номинирана за “Златен глобус”, очакват се и други номинации. Преди дни актрисата даде интервю за германския “Вог”.

--------------------------

Бяхте ли омагьосана от Кейт Бланшет както героинята ви Терез от Карол?

- Кейт има много силно присъствие, което много ме впечатли. За разлика от нея аз съм интровертен тип, така че в истинския живот сме със същия темперамент, както и във филма.

Играете впечатляваща двойка. Някога преди това играли ли сте лесбийка?

- Веднъж отказах такава роля през 2010 г., когато снимах “Момичето с драконовата татуировка”. Не се чувствах дорасла да играя нещо такова. Но пък след това ме поканиха за “Карол”. И кой би пропуснал шанса да се снима с Кейт Бланшет под режисурата на Тод Хейнс?

Ще продължите ли да се снимате в сагата по книгите на Ларшон?

- С удоволствие и дори би ми било тъжно, ако нямам тази възможност.

Навремето Патриша Хайсмит публикува романа си “Цената на солта”, по който е направен сценарият на “Карол”, с псевдоним. Книгата е автобиографична, авторката се опасява от скандал. Думата лесбийка очевидно е непроизносима през 1952 г.

- Изобщо не се е употребявала. Тогава не е имало официално хомосексуални групи, тези хора не са имали право да показват любовта си.

Как заснехте еротичните сцени?

- Честно казано предпочитам другите сцени, където сме с дрехи. Не си падам много по голи сцени. Но щом е необходимо за сюжета, не ми е голям проблем. А любовните сцени с Кейт Бланшет са си прекрасни.

Как бихте обяснили любовта с думи?

- Любовта не е съзнателно решение. Тя ти се случва и не можеш да я контролираш, връхлита те като торнадо.

Вашата нежност и изящност напомнят на Одри Хепбърн. Стана ли дума за това, когато снимахте “Карол”?

- Не, но разбирам, че благодарение на костюмите и грима хората лесно могат да си го помислят. И наистина фигурата ми е невинна като на Одри. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.