След участието си във филма “Карол”, който, както изглежда, ще обере всички награди на 2015 г., Руни Мара (30) вече е известна и в друго амплоа и взе награда за него в Кан тази пролет. Досега тя беше асоциирана единствено с Лисбет Саландер – странната пънкарка хакерка от филма по сагата на Стиг Ларшон - “Милениум”, за която роля беше номинирана за “Оскар” и “Златен глобус”. Сега отново е номинирана за “Златен глобус”, очакват се и други номинации. Преди дни актрисата даде интервю за германския “Вог”.

--------------------------

Бяхте ли омагьосана от Кейт Бланшет както героинята ви Терез от Карол?

- Кейт има много силно присъствие, което много ме впечатли. За разлика от нея аз съм интровертен тип, така че в истинския живот сме със същия темперамент, както и във филма.

Играете впечатляваща двойка. Някога преди това играли ли сте лесбийка?

- Веднъж отказах такава роля през 2010 г., когато снимах “Момичето с драконовата татуировка”. Не се чувствах дорасла да играя нещо такова. Но пък след това ме поканиха за “Карол”. И кой би пропуснал шанса да се снима с Кейт Бланшет под режисурата на Тод Хейнс?

Ще продължите ли да се снимате в сагата по книгите на Ларшон?

- С удоволствие и дори би ми било тъжно, ако нямам тази възможност.

Навремето Патриша Хайсмит публикува романа си “Цената на солта”, по който е направен сценарият на “Карол”, с псевдоним. Книгата е автобиографична, авторката се опасява от скандал. Думата лесбийка очевидно е непроизносима през 1952 г.

- Изобщо не се е употребявала. Тогава не е имало официално хомосексуални групи, тези хора не са имали право да показват любовта си.

Как заснехте еротичните сцени?

- Честно казано предпочитам другите сцени, където сме с дрехи. Не си падам много по голи сцени. Но щом е необходимо за сюжета, не ми е голям проблем. А любовните сцени с Кейт Бланшет са си прекрасни.

Как бихте обяснили любовта с думи?

- Любовта не е съзнателно решение. Тя ти се случва и не можеш да я контролираш, връхлита те като торнадо.

Вашата нежност и изящност напомнят на Одри Хепбърн. Стана ли дума за това, когато снимахте “Карол”?

- Не, но разбирам, че благодарение на костюмите и грима хората лесно могат да си го помислят. И наистина фигурата ми е невинна като на Одри. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Който обича народа, трябва да го заведе на баня.”

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 222 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.