„Секссимвол не може да се каже, че съм бил, защото такива бяха Ването (Иван Иванов), Стефан Данаилов. Аз бях така нареченият "загубен навремето интелектуалец" - копие на моите герои. Не помня кой ме кръсти така - мисля, че Вера Найденова. А артист станах случайно, защото учех в Лесотехническия и ме скъсаха по математика. Трябваше да работя 8 месеца, отидох на аерогарата, където Ването и Славчо Маленов последна година кандидатстваха във ВИТИЗ. Той реши, че Иван е много красив и трябва да стане артист. Иван пък искаше да стане летец. Но Славчо с връзки ни подаде документите. И ни приеха. Още втората година започнахме да снимаме. После, когато трябваше да ида по разпределение в Шумен, бях по средата на снимките на "Илюзия". Освободиха ме от разпределение и ме назначиха в Киноцентъра, за да бъда под ръка, и много режисьори предпочитаха мен; трудно се добираха до други актьори, които имат репетиции или трябва да пътуват, или нещо трето...”

Първият ми режисьор бе Въло Радев, един от малкото, които наистина обръщат много внимание на актьорите си, много им помагат. Повечето режисьори разчитаха предимно на актьора, че той сам ще развие образа, ще нарисува картината. Но от всеки съм взел нещо, не може да не си взел - Иван Ничев ме научи, например, на чисто кинематографичен подход към образа, от него разбрах каква трябва да бъде настройката на актьора. С Януш Вазов усетих, че киното изисква и много емоционално напрежение. От Людмил Стайков научих какво означава абсолютна работоспособност. Бинка Желязкова "режисира от разстояние" - тя те оставя да правиш нещата, които чувстваш; Христо Писков и Ирина Акташева търсят приятелството с актьора, чисто човешкото доверие. Много съм взел и от Владо Икономов, от Коста Биков, Дочо Боджаков, Мариана Евстатиева... Аз затова, като гледам себе си във филми преди 30 години, не мога да позная това нахално момче, което нещо се пъне да прави - може би не го познавам, защото съм пораснал.”

Не се чувствам забравен. В сериалите се явявам. В момента снимам с едни млади хора - двама режисьори, едно момиченце българка и един англичанин; правят красив филм за двама човеци на моята възраст - мъж и жена. Снимам и един филм в Розовата долина, спонсориран от много щур човек - за мене щур е комплимент; човек, който върши страхотни неща материално, решил да направи филм - там играя човек на моята възраст, не мога да играя Ромео. Ами роли за дядовци и баби няма, киното е за млади хора, това е истината, няма какво да се лъжем. Вече сме казали, каквото сме имали да кажем, а сега можем само да помагаме на младите.” 

В този пасивен, песимистичен свят, в който живеем, е нормално и киното, без да иска, да го отразява. Въпреки че интересни филми има - добре направени от сравнително млади хора, вярно разбират и знаят какво искат. Моята мечта е да се върнат към намигването, леката усмивка, "бъзика", както се казва. Може би самите млади го нямат, защото нямаше кой да им създаде условия да развият това в себе си. Този Езопов език го няма, днес всичко е някак буквално, всичко може да се казва, което е далеч от изкуството: изкуството задава въпроси, то не дава отговори; изкуството коментира, подсказва и намига. Аз съм дълбоко убеден, че истините най-добре се чуват и усещат в комедия. Никой зрител не е склонен някой да му размахва пръст и да му казва: "Това така трябва да бъде! Ние сме такива, а пък ти си такъв!" Комедия не съм видял от 25 години.

ЛЮБЕН ЧАТАЛОВ е роден на 24 февруари 1950 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1978 г. Сред 130-те филма с негово участие са "Голямото нощно къпане", "Адаптация", "Лавина", "Опасен чар", "Само ти, сърце", "Илюзия", "Игра на любов", "Ти, който си на небето", "Бащата на яйцето", "Кладенецът", "Другият наш възможен живот", "Патриархат", "Мъж за милиони" и др. В момента живее във Варна и води радиопредаването "Училище за вкусове". 

 

Източник: в. "Сега"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка формалност – официалните учреждения, религията, не само не са задължителни, за да се подобри светът, а напротив, те пречат за това.”

Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и режисьор, роден на 5 март преди 99 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.