„Секссимвол не може да се каже, че съм бил, защото такива бяха Ването (Иван Иванов), Стефан Данаилов. Аз бях така нареченият "загубен навремето интелектуалец" - копие на моите герои. Не помня кой ме кръсти така - мисля, че Вера Найденова. А артист станах случайно, защото учех в Лесотехническия и ме скъсаха по математика. Трябваше да работя 8 месеца, отидох на аерогарата, където Ването и Славчо Маленов последна година кандидатстваха във ВИТИЗ. Той реши, че Иван е много красив и трябва да стане артист. Иван пък искаше да стане летец. Но Славчо с връзки ни подаде документите. И ни приеха. Още втората година започнахме да снимаме. После, когато трябваше да ида по разпределение в Шумен, бях по средата на снимките на "Илюзия". Освободиха ме от разпределение и ме назначиха в Киноцентъра, за да бъда под ръка, и много режисьори предпочитаха мен; трудно се добираха до други актьори, които имат репетиции или трябва да пътуват, или нещо трето...”

Първият ми режисьор бе Въло Радев, един от малкото, които наистина обръщат много внимание на актьорите си, много им помагат. Повечето режисьори разчитаха предимно на актьора, че той сам ще развие образа, ще нарисува картината. Но от всеки съм взел нещо, не може да не си взел - Иван Ничев ме научи, например, на чисто кинематографичен подход към образа, от него разбрах каква трябва да бъде настройката на актьора. С Януш Вазов усетих, че киното изисква и много емоционално напрежение. От Людмил Стайков научих какво означава абсолютна работоспособност. Бинка Желязкова "режисира от разстояние" - тя те оставя да правиш нещата, които чувстваш; Христо Писков и Ирина Акташева търсят приятелството с актьора, чисто човешкото доверие. Много съм взел и от Владо Икономов, от Коста Биков, Дочо Боджаков, Мариана Евстатиева... Аз затова, като гледам себе си във филми преди 30 години, не мога да позная това нахално момче, което нещо се пъне да прави - може би не го познавам, защото съм пораснал.”

Не се чувствам забравен. В сериалите се явявам. В момента снимам с едни млади хора - двама режисьори, едно момиченце българка и един англичанин; правят красив филм за двама човеци на моята възраст - мъж и жена. Снимам и един филм в Розовата долина, спонсориран от много щур човек - за мене щур е комплимент; човек, който върши страхотни неща материално, решил да направи филм - там играя човек на моята възраст, не мога да играя Ромео. Ами роли за дядовци и баби няма, киното е за млади хора, това е истината, няма какво да се лъжем. Вече сме казали, каквото сме имали да кажем, а сега можем само да помагаме на младите.” 

В този пасивен, песимистичен свят, в който живеем, е нормално и киното, без да иска, да го отразява. Въпреки че интересни филми има - добре направени от сравнително млади хора, вярно разбират и знаят какво искат. Моята мечта е да се върнат към намигването, леката усмивка, "бъзика", както се казва. Може би самите млади го нямат, защото нямаше кой да им създаде условия да развият това в себе си. Този Езопов език го няма, днес всичко е някак буквално, всичко може да се казва, което е далеч от изкуството: изкуството задава въпроси, то не дава отговори; изкуството коментира, подсказва и намига. Аз съм дълбоко убеден, че истините най-добре се чуват и усещат в комедия. Никой зрител не е склонен някой да му размахва пръст и да му казва: "Това така трябва да бъде! Ние сме такива, а пък ти си такъв!" Комедия не съм видял от 25 години.

ЛЮБЕН ЧАТАЛОВ е роден на 24 февруари 1950 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1978 г. Сред 130-те филма с негово участие са "Голямото нощно къпане", "Адаптация", "Лавина", "Опасен чар", "Само ти, сърце", "Илюзия", "Игра на любов", "Ти, който си на небето", "Бащата на яйцето", "Кладенецът", "Другият наш възможен живот", "Патриархат", "Мъж за милиони" и др. В момента живее във Варна и води радиопредаването "Училище за вкусове". 

 

Източник: в. "Сега"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние нито знаем да слушаме, нито да играем. Кючекът и пошли текстове от рода на „Искам го, стискам го” заглушават фолклора и възпитават младото поколение в безвкусица и простотия.“

Иво Папазов – Ибряма, български музикант, роден на 16 февруари преди 67 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.