Още с първите си две роли в киното – „Петимата от Моби Дик” и „Момчето си отива” - тя стана известно име. Александра (Сашка) Братанова беше сред най-популярните лица в българските филми през 70-те и 80-те години. Днес актрисата, родена през 1950 г. в Свищов, се появява спорадично в роли в киното, само че то вече не е същото. SKIF я покани да отговори на въпроси за съвременното състояние на културата.

-----------------------------------------

Ходите ли на театър, г-жо Братанова? Коя постановка бихте препоръчали на читателите ни? Какво се случи в българския театър през последните 25 години?

- Ходех, докато ми беше възможно,тоест докато намирах начин как да вляза без билет. Напоследък много стриктно се следи. Нямам възможност да си купувам билети, да не говорим, че гледането на представление за мен е до голяма степен травмиращо преживяване, тъй като още не съм се отърсила от това да ми е мъчно, че другите играят, а пък аз не. Последното представление, което гледах, беше "Кралицата майка" в „199”, и то защото Невена Мандаджиева ми осигури пропуск. Нямам поглед върху целия български театър, но имам чувството,че хората озверяха.

Вие самата играете ли някъде в момента, или се разделихте със сцената? Защо на Запад актьорите играят до края на живота си, а тук „уморените коне ги убиват” с пенсиониране?

- В края на миналата година и в началото на тази репетирах в "Паника в хотела" в "Сълза и смях". Много се зарадвах, че Вельо Горанов ми даде тази възможност. Репетирах с удоволствие, но си останах с репетициите. Накрая той ми даде да разбера, че не харесва как играя и ми каза, че не може да ме пусне. Точно така се изрази "Не мога да те пусна". Трябва да кажа, че направо се разболях и още не мога да преболедувам. Опитвам се да направя разни други неща, но засега няма резултат. Пенсионирането няма значение, ако играеш. По-често ми се случва да снимам.

В момента театрите са на ръба на оцеляването заради поредната „реформа” във финансирането им. Смятате ли, че държавата трябва да инвестира в културата? Докъде ще доведе това маргинализиране на хората в страната, особено в малките градчета и села, които са лишени от кино, театър и концерти?

- Не всички театри са на ръба на оцеляването. Доколкото чувам от колеги, някои са добре. Изглежда зависи от директорите. Държавата би трябвало да инвестира в културата,но ми се струва, че когато го прави, го прави на сляпо, без да има представа от резултата. Всъщност какво значи "държавата"? Това са определени хора, които са оторизирани от държавата да се разпореждат със средствата, предвидени в бюджета за култура. А тези средства непрекъснато намаляват.  Маргинализирането, доколкото разбирам тази дума, води до духовно оскотяване, а това в никакъв случай не е хубаво. Но това е положението.

Харесвате ли „осъвременяването”, което мнозина театрални режисьори прилагат на класически творби на Шекспир, Ибсен и др.? Само хапливите препратки към всекидневието ли трябва да привличат публиката?

- Както ви казах, не гледам често театър, не че не искам. По принцип в осъвременяването няма нищо лошо. А публиката, според мен, трябва да се привлича с възможността да съпреживява това, което става на сцената. Не я ли засегнеш емоционално - всичко друго е умряла работа. 

Как Ви звучи идеята на Ваша колежка актриса в училище задължително да се въведат часове по театър?

- Според мен изучаването на театър в училище ще доведе до отвращение от него. По-добър резултат биха имали представления, в които играят самите ученици. И то само ако те искат. 

Станахте звезда с ролите си в киното. Защо с началото на Прехода изчезнаха добрите български филми? Имате ли обяснение защо съвременните кънтят на кухо? Кои свои роли смятате за най-добрите в живота Ви? 

- Не смятам,че съм станала звезда.Това  - да те познават на улицата, не значи, че си звезда. Аз мисля, че звездата я правят добре написаните и изиграни роли. Както често съм чела, че казват звездите, най добрите роли предстоят. И е вярно. Напоследък съм на вълната на интернета.

Какво предпочитате вечер – телевизия или книги? Какво четете? Как оценявате развлекателната телевизионна продукция?

- От време на време гледам някои реалити формати, но ми се струва,че те се правят по едни и същи калъпи, които бързо се разгадават и омръзват. Поне на мене ми омръзват. Телевизията е голяма сила и който се покаже там, бързо набира популярност. Само че тя е краткотрайна. И после накъде? 

Разкажете ни някоя носталгична интересна случка от кухнята на българското кино и театър. 

- Кухнята на българското кино и театър, в която аз съм участвала, сама по себе си е интересна и вълнуваща. Тази атмосфера, струва ми се, я няма никъде. Когато ти се случва, когато участваш всеки ден, е преживяване. Дали добро или лошо,това вече са подробности.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.