Хамед Абдел-Самас (43) е германски публицист, роден в Египет. Син е на имам сунит. Емигрира от родината си на 23 години. През 2013 г. получава фатва заради израза „религиозен фашизъм”, в който обвинява исляма. Оттогава няма постоянен адрес и е охраняван от полицията. „Мохамед. Равносметка” е новата му книга. Интервюто е публикувано в австрийския вестник „Die Presse”. 

-----------------------------------

Каква равносметка правите на пророка Мохамед? 

- Смятам, че е отговорен за много проблеми в ислямския свят. Нарцисизмът, параноята, безкритичността, насилието, тероризмът са вдъхновени от Мохамед. Също пренебрежението на мъжете към жените, на мюсюлманите към останалите религии, разминаването със Запада. Мохамед е бил болен визионер. Водил е войни, насърчил е избиването и заробването на евреите в Медина. Той трябва да бъде разглеждан като човек с качества и недостатъци. В книгата си аз осветлявам недостатъците му. 

Защо подхождате сатирично към Мохамед?

- Добре е да се публикува много сатира за него. Тогава мюсюлманите ще разберат, че не могат да изискват нищо от 6-те милиарда немюсюлмани на земята, че пророкът им не е недосегаем. Карикатурите на „Шарли Ебдо” са дар за мюсюлманите, за да се научат да понасят критика. 

Смятате ли, че книги като вашата и карикатурите на „Шарли Ебдо” ще накарат ревностните мюсюлмани да се замислят и да разсъждават?

- Пуснах съдържанието на книгата ми на арабски в YouTube и получих 1 млн. кликвания – това е сензация. Много млади хора в арабския свят разбират, че има нещо сбъркано в религията им. Че този терор има исторически и религиозни корени. Те не се задоволяват с постулата, че това нямало нищо общо с исляма. Те искат да разберат как ислямът е свързан с терора. И аз им казвам: Всичко идва от Мохамед. 

Нищо не се знае обаче за критиците на исляма, които вие подкрепяте. 

- В историята на ислямския свят е имало много такива, както и атеисти. Те все още не могат да се обединят, тоест не са стигнали до Просвещението. Засега аз принадлежа към малцинство и затова постоянно живея в опасност за живота. Ако бяхме повече, нямаше да ми се налага да се крия. Става дума за битка на култури вътре в самия ислям. 

Какво ще остане от исляма, ако мюсюлманите се дистанцират от Мохамед? Той е основател на религията и минава за пророка на Аллах.  

- Ясно е, че няма да има ислям в традиционния смисъл на думата, ако Мохамед се разглежда като човек, който е направил много грешки, и ако се сбогуваме с идеята, че Коранът съдържа думите на Господ. 

В Европа вече живеят много мюсюлмани, с бежанската вълна нахлуват още стотици хиляди, дори милиони. Как трябва да реагира Европа? 

- Разочарован съм, че политиците използват като партньори за преговори само консервативните ислямски съюзи, дори сега, в бежанската криза. Тези организации изискват грижи за бежанците и обвързват това с финансиране. Така бежанският проблем се ислямизира. Също и интеграцията. 

Проблематично е и как в Европа се приема критиката на исляма. Неприемливо е тя да се смята за расизъм и ислямофобия. Тези понятия са опасни. Аз не клеветя никой мюсюлманин, като казвам, че Мохамед е бил нарцистичен, параноиден и нетърпящ критика. Или когато казвам, че ислямът има проблем с насилието, жените, немюсюлманите. Такива са фактите. 

Как трябва да постъпват политиците в отговор на исканията за строеж на джамии?

- Строежът на джамия не е акт на интеграция, особено когато се финансира от Саудитска Арабия. Политиците обичат мюсюлмани с кърпи, които казват, че ислямът и демокрацията са съвместими и не забелязват, че се играе номерът с троянския кон, язди се демокрацията, докато се постигне целта. 

Джамии трябва да се строят с лиценз, а лиценз да се дава при куп условия – главното е да се изискват служби на немски, да няма нарушаване на човешки права, нито призиви за насилие, да се проповядва равенство между мъжа и жената. Която джамия не спазва правилата, да губи лиценза си. Още от самото начало е трябвало да се подхожда така, но заради религиозните свободи е решено другояче. 

Вие сте били правоверен мюсюлманин, член на „Мюсюлмански братя”. Като какъв се определяте днес? 

- Не намирах идентичността си вече в тази религия. Много хора напускат исляма, независимо че се страхуват за живота си. Когато се разчу за книгата ми, мнозина ме питаха – възможно ли е това? Защото изглежда невероятно. Да, възможно е. Все някой трябва да бъде пръв. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Всъщност няма нито изящен стил, нито изящна линия, нито прекрасен цвят. Единствената красота е достоверността, която става видима.“

Огюст Роден, френски скулптор, роден на 12 ноември преди 178 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).