Днес се навършват 80 години от рождението на писателя Кен Киси (1935-2001). Романът му „Полет над кукувиче гнездо“ е класика, по него е заснет много успешен филм, създадена е и театрална пиеса. Преди 23 години журналистът и писател Тод Брендън Фей взима интервю с автора. То е публикувано в fargonebooks.com. Представяме ви част от него.

-----------------------

Интервюирах Тимъти Лиъри и той каза много мили думи за вас. Каза също, че според него романът се превръща в архаична форма, защото мозъкът е способен да абсорбира информация много бързо. Какво е вашето мнение за бъдещето на романа?

- Ами съгласен съм. През последните години работя върху един роман („Песента на моряка“) и е пълно фиаско от историческа гледна точка. Разказвачът има много по-голям успех, когато използва огъня в себе си, гласа си, сенки, чудовища, музика, поезия. Когато се отпечата, една история губи голяма част от ефекта си. Но пък става лесна за пакетиране и разпространяване. За да привлечем новото поколение обаче, ние, по-старите автори, трябва да превключим на друга скорост. Когато Шекспир е писал, целта не е била хората само да го четат. Написаното е трябвало да бъде играно на сцена. Това е нещо, с което ние , писателите, вече се сблъскваме. Разказвачът е изпълнител. Колкото по-добре разкаже историята си, толкова по-добър и по-известен е.

Защо се пренасочихте към детската литература през 80-те?

- Публиката повече ми харесва. Тя е много по-широка, защото възрастните купуват книгите и винаги ги четат, преди да ги дадат на децата си. Достигаш едновременно до новото и старото поколение. А моите послания си остават същите, независимо дали са в детска книга или за възрастни.

Лиъри каза, че когато пише роман, писателят трябва да запише на видео поне половината.

- Точно така е. Всъщност скоро записах с видеокамера как стоя и чета „Полет над кукувиче гнездо“. Издателите искаха да го направя за аудио вариант на книгата. Но стигам до извода, че когато вдигнеш глава към камерата, вместо само да си с микрофон, присъствието ти е много по-значимо. Добрият разказвач използва лицето си и очите си много.

Наричат ви баща на контракултурата. Вие виждате ли се като такъв?

- Не, изобщо.

Но тогава, през 60-те, вие като че ли бяхте водачът на това движение?

- Тогава мислех, че това, което правим, е важно и има значение. През 60-те се случиха много неща. Появиха се феминизмът, движенията за защита на околната среда и най-важното – психоделичното движение. То се опита да промени съзнанието на хората, да ги накара да се замислят за неща като тоталитаризъм, статукво, чистота, честност. Ние достигнахме до непознати земи тогава. Всеки го усещаше. Ако си фермер, усещаш, че ореш по начин, по който не си го правил преди. Аз като писател го усетих, докато писах „Sometimes a Great Notion“. Усещах нова енергия, всеки я усещаше. Не става въпрос за рокендрол, изкуство, музика или танци. Нещо се случваше, една огромна вълна ни заля, а някои от нас дори успяха да сърфират върху нея. Подобна вълна се издига и сега. На последното си турне видях хора, каквито не бях виждал 20 години. Особено колежаните. Те започват да разбират, че старите проповеди вече не са важни. Хората, които ми допадат, са воините. Тим Лиъри е воин. Гас Ван Сант е воин с филмите си. Групата „Грейтфул Дед“. Алън Гинсбърг беше невероятен воин. Първо воин и тогава поет. Видял е възможността да стане велик поет и я е използвал. Използвал е поезията си, за да стане воин. Така гледам и аз на моята работа. Искам да подготвям воини, а не просто да забавлявам с приказки.

Какви са плановете ви след „Песента на моряка“, освен записването на аудио книгата „Полет над кукувиче гнездо“? Ще ни разкриете ли малко творчески тайни?

- Ще помагам на Ван Сант за проект, който се казва „The Sea Lion“. Ще се опитаме да убедим „Грейтфул Дед“ да напишат музиката, обещаха ни преди 10 години. Не се знае дали ще се получи, защото машината, в която те участват, има свой собствен начин на работа. Не е лесно да се вмъкнеш. Но трябва да успеят. Искам да направим една мащабна и впечатляваща рок опера, вдъхновена от Вагнер. 

Гледах ваше интервю с Боб Костас. Той ви попита защо сте направили разни неща и вие му отговорихте, че сте ги направили, защото сте американец, а американците са пионери и откриватели. Има ли все още неизследвани земи от Кен Киси?

- Земите зад границите, които преминахме през 60-те, са все още неизследвани. Успяхме да навлезем в нов свят, подобно на Колумб, но този свят все още е непознат за нас. Хората като Лиъри правят всичко възможно да го изследват, но правителството и силните на деня не искат, защото това означава да се промени установеният ред. Винаги е било така. Хората не искат другите да се издигат, защото ако се издигнеш, ще видиш фалша и изкуственото в обществото, в което живеем. Мислехме, че досега ще са започнали да дават LSD в часовете в колежа. Че ще има хора, които да изучават влиянието му, ефектите от взимането му и как да се използва най-добре. Бяхме наивни. Мислехме, че сме дошли на ново и вълнуващо място, в нова Америка. Но ни спряха. Хората често ме питат какво се случи. Арестуваха ни, това се случи. Почти всеки, който познавам, прекара известно време в затвора.

Вас ви арестуваха за марихуана, не LSD.

- Да, но след като те арестуват, вече няма значение защо са го направили. Фактът, че биеха Родни Кинг, е знаков. Няма значение защо го биеха. Много подобни неща трябваше да останат скрити. Никога не съм виждал крек или другите нови наркотици. Не ги познавам и не знам дали имат някакви положителни черти. Но твърдо вярвам в спиритуалните позитиви на LSD и тревата. Ако тревата беше легализирана, проблемите с наркотиците щяха да бъдат много по-малко. Както казва Джон Мадън, много повече хора са се наранявали на изкуствена трева, отколкото докато са пушили марихуана. 

Смятате ли, че докато LSD е незаконно, младежта може да изпита поне малка щипка от свободата, която вашето поколение изпита на младини, в началото на 60-те?

- Не, не мисля. Хората, които взимаха тези наркотици по мое времеq бяха в колежа. Вече бяхме чели ориенталска литература, Херман Хесе, познавахме индийските традиции, будистките традиции, Библията. Тези неща ти дават звезди, които да те ориентират, от спиритуална гледна точка. Без тези звезди си изгубен в океана, образно казано. За щастие все още има стари морски вълци, които да помагат на изгубените да намерят пътя. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Човек, който се срамува от страстите, които са естествени и разумни, обикновено се гордее с тези, които са срамни и глупави.“

Мери Монтегю, английска аристократка и писателка, родена на 26 май преди 331 години

Анкета

Одобрявате ли храната в ресторантите да е с по-нисък ДДС от книгите?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.

"Семейство Даръл" - защото най-красивата любов е невъзможната

 

Без да е шедьовър, сериалът въздейства много повече от десетки други претенциозни ленти.