Мартичка Божилова е филмов продуцент. Нейната компания  “Агитпроп” е позната с документалните си филми “Проблемът с комарите и други истории”,  “Коридор № 8” , а “Георги и пеперудите“ е смятан за  най-успешния български документален проект,  награден със “Сребърен вълк” на IDFA в Амстердам. Името й стои също зад пълнометражни игрални филми като „Безкрайната градина” на Галин Стоев , „Не ме докосвай” на румънската режисьорка Адина Пинтилие, а неотдавна зрителите на БНТ гледаха завладяващия мини сериал „Денят на бащата“. 

От 7 до 14 септември ръководения от нея Балкански документален център съвместно с фондация „Конрад Аденауер” и Чешки център организира филмов фестивал, посветен на най-доброто документално кино, в чийто център е темата за човешките права. Общото между всички  подбрани ленти е смелостта на героите да отстояват свободния си избор, воля, религия, политическа принадлежност, полова идентичност, право на глас. Затова и организаторите са избрали  слогана „Docrosstheline”,  с който канят  зрителите да се освободят от  задръжки и предразсъдъци, да  прекрачат всички граници и да гледат едно по-различно и дръзко кино. След миналогодишното издание, провело се по принуда онлайн, сега срещата с публиката ще е лична  на избрани арт места в София - в подкуполното пространство на Ларгото , Дома на киното” и  Чешкия център. 

40 филма, 8 дни, 7 тематични секции, 3 локации, 2 награди – това е кратката визитка  на фестивала. Много от прожекциите ще бъдат последвани от дискусии, в които ще се включат творческите екипи на филмите, а сред гостите от чужбина са  Антония Килиян,  Дейвид Осит,  Таня Хорилчук, Димитра Кузи  и други.

И тази година форумът  ще бъде домакин на Уъркшоп за млади документалисти с проекти, които засягат теми, свързани с човешки права. Общо шест авторски колектива  ще  се представят  пред  едни от най-влиятелните професионалисти в областта на документалното кино. Един от основните ментори ще е МелъдиГилбърт, която фестивалът ще почете с панорама от 5 нейни филма. 

Сред най-силните заглавие  са „Земята е синя като портокал“на Ирина Цилик, спечелилнаграда за най-добра режисура -"World CinemaDocumentary”, 2020 Sundance и Сабая (2021, Швеция, Реж. ХогирХирори) , който показва усилията за спасяване на язидските жени, държани от Ислямска държава като „сабая“ (отвлечени и превърнати в сексуални робини).  Историята на най-известната тийнейджърка климатична активистка е разказана в лентата „Аз съм Грета (2020, САЩ, реж. Нейтън Гросман ) чрез завладяващи, невиждани досега кадри.   „Сестри на радиочестоти“ (2020, Великобритания на режисьорката  Лиза Ровнер) разказва за пионерките на електронната музика, прегърнали  машините и технологиите, за да трансформират напълно начина, по който произвеждаме и слушаме музика днес…Има и три български филма. Сред тях премиера ще има новата лента на Стефан Командарев  „Живот от живота“. 

В навечерието на фестивала разговаряме с Мартичка Божилова.

Днешните млади хора гледат главо стрийминг телевизии - Netflix, HBO go. Това добре ли е, как се отразява на вкусовете и навиците им, с какво „София ДокуМентал“ ще привлече тази публика?

- Документалното кино се радва на свръхпосещаемост както в платформите, така и на топ фестивалите по света. Това, което „София ДокуМентал“ предлага, е преживяване с добавена стойност, което да остане за дълго в сърцето на зрителя. А именно среща с автора или героите от филмите на живо. И дискусия и разговор през призмата на личното усещане и емоция. Защото публиката в София е като никоя друга по света. И ситуацията тук поражда уникалното изживяване на всяка прожекция. 

А тези на 40, 50 и 50 + - за тях какво сте подготвили? 

- За публиката 40 и  50 плюс която носи на плещите си семейство, работа и още какво ли не, и усеща много ярко неправдите и липсите на родната ни демокрация, предлагаме храна за размисъл, частица време за себепознание и мечтание за по-добър и смислен свят. Също предлагаме и заразителни теми и каузи, зад които да застанат. 

Вашият личен Топ 3 избор от програмата на фестивала?

- Личният ми топ 3 на „София ДокуМентал“  са „Дисидентът“, „Кмет“ и „Форумът“ - три много различни, но изключителни филма за свободата на словото, за личния пример и за кукловодството в световната икономика. Освен това съм горда до крайност със селекцията от филми на жени режисьорки  в първата ни състезателна програма на фестивала.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.