Хайд парк

Чалгата е еманация на подтиснати базови страсти и нещо като крайна форма на купон като за последно.

Заради митовете, че Законът за социалните услуги ще позволи на някакви злонамерени към българското дете и семейство организации да влязат в страната и да създадат затруднения, хора в тежко положение ще останат без подкрепа. 

„Автентичността” на костюмите и на включените в тях детайли не може да се приема безрезервно. А и през междувоенния период професионалните художници продължават допълнително да работят около изработването на „българска шевица” и „българска носия”.

 

„Най-лошото на комунизма е онова, което следва след него...”  - Адам Михник

Николай Слатински:

„Тогава залагаш на „Разделяй и владей!” - Перник срещу Радомир, проевропейци срещу русофили, млади срещу стари, майки на деца с увреждания срещу майки на деца засега без увреждания…”

Захвърлени и упоени деца, които се люлеят напред-назад и блъскат главите си в стената. 12 години след филма за дома в Могилино нещата излеждат горе-долу по същия начин. Но никой в България не протестира за тези деца.

В областта на четивната грамотност през годините резултатите на българските ученици устойчиво се понижават, сочи изследването.

-------

Красимир Вълчев, министър на образованието:

"Тези резултати ги виждаме малко или много и в националното външно оценяване ."

"Страната ви продължава да е пропита с корупция. Особено ме тревожи липсата на медийна свобода", казмва дипломатът.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Румен Леонидов: Алчността убива. Човечеството загуби войната пред материалното

    „Светът не върви добре с модела на мъжкия егоцентризъм и мъжките амбиции. Светът трябва да върви към повече духовност, към повече скромност, към повече съпричастие. Е, няма по-съпричастни същества от жените“, казва поетът и издател.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 84 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?