Хайд парк

Преди десетина години наследниците я продават на производителка на колбаси. Тя обаче дължи данъци.

Използвал почти буквално цели пасажи от реч на Гьобелс за германското изкуство от 1933 г.

Упорито продължава да се крие от българската публика, че както в македонското общество, така и по върховете, а и в езиковата комисия се борят основно две различни версии, но все на македонската идентичност (от които едната е видимо по-предана на Белград), а не македонската срещу българската.

Неволите на перничани вече вълнуват и чуждестранните медии. Ето какво пишат три немскоезични издания за причините, довели до безпрецедентната криза в града.

В България нямаме склонност да мислим за далечното бъдеще. А още по-малко сме склонни да направим нещо за мъглявата кауза на човечеството или на децата отвъд нашите собствени, пише в коментара Ивайло Дичев.

Едно от нещата, които най-силно впечатляват Антони Георгиев по време на обиколката му из страната, са паметниците, които свързват в едно три исторически дати – 1878, 1923 и 1944 г.

Обясняват: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим!

А нашите раздути университети са готови да приемат всеки полуграмотен кандидат-студент само, за да си запазят щата и субсидията. Делегираните бюджети - тази невиждана в света глупост, без прецедент в Европа и света!, и автономността се оказаха разрушителни не само за театрите, оркестрите и оперите у нас, но и за образованието. 

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Румен Леонидов: Алчността убива. Човечеството загуби войната пред материалното

    „Светът не върви добре с модела на мъжкия егоцентризъм и мъжките амбиции. Светът трябва да върви към повече духовност, към повече скромност, към повече съпричастие. Е, няма по-съпричастни същества от жените“, казва поетът и издател.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 84 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?