САВА СЛАВЧЕВ

Надявам се наред със страданието по загубата на близки в пандемията и с болките покрай преболедуването на вируса, много хора да са си дали сметка, че това е повод за размишление, на осъзнаване, че човек не е господар на дните си, не е властелин нито на земята, нито на живота си. Повод за осъзнаване на собствената ни слабост, немощ и уязвимост. Затова радостта от Рождество 2020 е трябва да е по-силна от всякога.

С какво Рождество Христово е по-различно тази година? За някои вероятно с нищо или с малко, за тях изминалите 12 месеца са просто изминало време, формално, преходно време, линейната, хронологична  последователност при смяната на един ден с друг. Това древните гърци определяли с думата „хронос“ – времето, което води към смъртта, времето, което изяжда себе си (древногръцкият титан  Хронос, изял собствените си деца). Безлична поредица от изчислимо количествено, календарно време. За вярващия обаче Рождество Христово 2020 е ново. По много причини. Първо, защото той осъзнава своята физическа необезпеченост и окрайностеност. Вярващият съзнава, че е просто едно тленно битие и че всеки ден му е подарък от Бога, защото всичко от Него зависи и без Негова намеса или позволение нищо не се случва.  Всеки ден като дар, това е щастливото време, щастливият миг, това е другата дума на древните гърци за време, това е „кайрос“. Но тя означава нещо съвсем различно. „Кайрос“ е истинното, благодатно време на сбъдването, извършването, осъществяването, времето, изпълнено със съдържание и смисъл. А крайъгълният камък, даващ смисъл на времето и историята е Исус Христос. С раждането и боговъплъщението на Христос, „кайросът“ влиза в „хроноса“ и дава възможност на всеки  човек да вкуси от вечността на Божието Царство. Животът в Христа започва в този живот, семената му израстват в този свят, но Той в пълнота се осъществява в идващия живот, който ние очакваме.

Затова „кайросът“ е точката, в която Бог среща човечеството в „хроноса“. Това е мястото, където вечното се спуска към временното и временното се докосва до вечното.

Това е най-съществената причина, поради която ние отново празнуваме щастливи Рождeство Христово 2020. С нова радост, нова надежда и нова вяра в Спасителя.

И тъй като  „хроносът“ представлява поредица от обикновени събития, верига от идентични моменти, които могат да създадат илюзорното впечатление,  че ние можем да го управляваме, трябва да сме наясно, че ако го направим това ще е грешка. Ние може да влезем в потока му, създавайки графици и разписания и по този начин  да установим срокове за изпълнението на едни или други събития, но това съвсем не означава, че го правим подвластен на себе си. „Хроносът“ е средство в живота на хората, но не може да бъде цел. Целта на човешкия живот е друга и тази цел се постига в „хроноса“. Човек трябва, да използва „хроноса“ и чрез събитието на „кайроса“  да премине във вечността. Но той не може да направи това сам, затова Бог влиза във времето, за да може човек да влезе във вечността. Бог, чрез раждането на Спасителя е Този, който прокарва пътя между небето и земята и прави възможен прехода от временното към вечното. С раждането на Христос времето престава да има власт над човека:  с рождението на Исус Христос, Бог ни дава „кайроса“ – щастливото време, точният момент, на благодатното време, на сбъдването, извършването, осъществяването, времето, изпълнено със съдържание и смисъл. Времето за следване на Христа, на вярата, на изграждането и на освещението. Честито Рождество на всички!  

  

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 191 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.