ХРАСТАЛАКИЙ БИБЛИОТЕКАР, "Сега"

Св. Княз Борис-Михаил, Покръстителят на българите, влязъл в Историята и също като Борисов се задържал там. По някое време се оттеглил от Историята, после пак се върнал, колкото да напердаши единия си син Владимир Расате и да въздигне другия - Симеон Велики.

Сиреч - имал толкова голям авторитет, че можел да си влиза и излиза от Историята, когато реши.

Все едно Борисов сега да слезе от власт и да назначи за премиер Пеевски, пък да се оттегли в някой манастир да си чете исторически и религиозни съчинения или романи за Дивия запад, според настроението. И само от време на хвърля по едно око към политиката.

И когато в продължението на тази хипотеза Пеевски примерно не оправдае доверието, Борисов се връща след някоя годинка, измества Пеевски и въздига да речем Екатерина Захариева Полувелика да изфраска един Златен век... 

***

И така - Борис Покръстител имал голям авторитет и историческа далновидност, обаче във военно отношение имал сериозни трудности. Може би, защото обичал книгите и просветата и, залисан в хуманитарните науки, изпуснал военната си подготовка. Във всеки случай не е било от някакъв пацифизъм и липса на решителност - в критични моменти доста зелки е изпосякъл, ако може да се изразим по-вегетариански за тези кървави маниери от миналото. 

Но - той ли не бил достатъчно прецизен главнокомандващ, балансът на силите ли не му вървял, исторически късмет ли нямал - това ние не знаем със сигурност, обаче историческата наука е категорична, че княз Борис не е спечелил нито една война през живота си. 

Това е дори исторически неприятно за такава изтъкната личност на християнството и прогреса - Борис не само прави християнството държавна религия (с доста зор и насилие), но и развърта книжовните школи, продължава в български интерес делото на Кирил и Методий, хвърля пламъка на просветата, дето озарява славянството, че после и неславянството.  

Това с въвеждането на правата християнска вяра било безусловно необходимо в исторически и духовен смисъл. 

Обаче не всички разбирали тази безусловна необходимост и Борис се захванал с тая сеч на болярски зелки, която вече споменахме. За да укроти бунта срещу новата вяра, според различните летописи Борис ликвидирал 52-а боляри или 52 рода.

Ние като наблюдатели на Историята си мислим, че 52 рода е прекалено зловещо дори за средновековна държава, това е много човешки материал, който в Средновековието се добивал много трудно. И това голямото число - 52 рода заклани за правата вяра, това си мислим, че по-скоро е някаква историческа хипербола, до която са прибягвали някога колегите от миналото, пък и в наши дни. 

Но дори да вземем най-малкото число и да го намалим - примерно на 50 човека заклани от правителството на Борис, защото бунтуват народа и спъват прогреса. Това пак е доста много и сериозно обезкръвява държавата - това са били хора от елита, хора необходими във военно и всякакво отношение.

И ние си представяме как Борис трябва да отсече поредната болярска глава и сърцето му малко се уморява. 

И примерно казва на болярина:

- Как може да не разбираш сега историческата необходимост да станем християни и да се издигнем в културно отношение до високоразвитите народи! 

Но боляринът държи на ретоградните си ценности:

- Ама аз не искам да се християнчим и гърчеем! Каква е тая християнска вяра, ние си имаме религия на предците! Ти защо се отказваш от религията на предците! 

- Няма да се гърчеем, тука нашите книжовници правят още по-нова азбука и ще ставаме българи християни със своя писменост! Това е голяма работа, ей!..

- Врели-некипели ми приказваш, не ми трябва кирливата ти писменост, християнството е някаква извратена работа! 

- Не, ти не разбираш, определено. Ех, твоята зелка също ще хвръкне, а си добър военачалник, жалко.

Така Борис сякъл, колкото сякъл - и стабилизирал историческия процес, макар че губел войните.

Трябва да е бил наистина голям авторитет, щом въпреки военните неуспехи е успял да наложи такава радикална реформа и пак да си излиза и влиза в Историята. 

Това с покръстването е наистина в някакъв смисъл обръщане на палачинката, но пък - историческа необходимост.

Както ранният Борисов ​е комунист по съвест и убеждение, пък после прихваща друга политическа вяра, така и Борис може би в ранните си години е упражнявал със същата страст религията на предците, както са му я преподавали​​ съответните жреци. Но после - колелото на Историята се върти, край с религията на предците, става християнин, озарява Историята с просвета и дипломация, и така нататък.

И все пак - просвета, култура, Исус Христос, ряз 52 зелки на първенци! 

Големите личности съчетават и такива разнопосочни величини в себе си, а може да е имало и други, по-делнично-оперативни причини да се изколи толкова народ за новата вяра. 

***

Покръстването на самия Борис (и след това на държавата), не става хептен отведнъж и си е сложен процес. В историческата плетеница Борис развъртява културата и дипломацията, заиграва се с конкурентните християнски групировки (латински и гръцки), губи война след война и в крайна сметка приема християнството от тогавашния 24-годишен гръцки император Михаил Трети Пияницата, който сигурно е бил голям негодник, за да остане в Историята с такъв прякор. Във всеки случай бил последният от кратко управлявала династия, а след него дошъл някой си селянин Василий Македонец, който се оказал корав родоначалник на 150-годишна императорска династия. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 289 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.