ДАНИЕЛ СМИЛОВ, DW

Един ден един български политик се търкулна да подремне след обилен обяд. Присъни му се следният кошмар.

В началото премиерът на Северна Македония с готовност подписа анекс към договор за добросъседство, с който призна, че страната му систематично е крадяла българската история и като цяло има изкуствена национална идентичност. Разбира се, в анекса имаше и специална клауза "Гоце е българин” (като в нея не ставаше дума само за бившия президент на България Георги Първанов).

Кошмарът

След тази триумфална дипломатическа победа обаче нещата в съня бързо придобиха кризисен характер. Високопоставеният български политик някак се озова на летище “Враждебна”, където беше кацнала смесена делегация от Турция, Азербайджан и Туркменистан. Още от стълбичката на самолета дипломатите на трите държави заразмахваха някакъв проектодоговор. В него пишеше, че в периода 681-860 г. българите са имали обща с тях тюркска история. И че българската народност след това била изкуствено създадена от християнския интернационал на Византия в съучастие със славяните. Турците заплашваха, че ще ни залеят с бежанци, ако не подпишем историческо признание по въпроса, а азерите включваха въпросните исторически клаузи в газови споразумения. Туркменистан пък просто апелираше за уважение към историческата истина.

По същото време на летището беше кацнала и иранска делегация, която оспорваше твърденията на тюрките и ни предлагаше да подпишем договор за иранския произход на българите. При условие, че подкрепим Иран в конфронтацията му със САЩ и обявим Хизбула за хуманитарна организация.

Докато политикът се разправяше с тюрките и иранците на "Враждебна”, гърците удариха България в гръб. Съобщиха му, че тяхна историческа делегация се беше промъкнала коварно през Кресненското дефиле и се бе озовала направо в незащитения Министерски съвет. ("Така е, като нямаме телена ограда на гръцката граница”, помисли си политикът). Без големи предисловия гърците вече бяха поставили ултиматум: да се подчертае в нашите учебници цивилизационната роля на Византия по българските земи и да не се набляга толкова много на военното ни противопоставяне с империята. Проектодоговорът, предложен от тяхната делегация, съдържал и специална клауза за император Василий II Българоубиец. Той трябвало да се разглежда в българските учебници по-нюансирано и да не се забравя ролята му на цивилизатор и пръв водач на християнския свят в много трудни времена. Ако не изпълним тези искания, гърците заплашвали, че ще блокират приемането на евробюджета и специално 12-те милиарда евро за България от възстановителния фонд.

Вбесеният политик изпсува в съня си, изостави тюрките и иранците и се втурна да отблъсква наглата византийска историческа агресия. Тогава телефонът му тревожно иззвъня. Съобщиха му, че руският черноморски флот е акостирал във Варна, като на флагманския кораб се веел, забучен на копие, Санстефанският мирен договор. Руснаците идвали и с дълъг списък от искания за исторически признавания, започващи с военната дружба между средновековна България и Киевска Рус, минаващи през нуждата от построяване на нови паметници на Съветската армия освободителка и завършващи с тезата, че руският газ е като въздуха и слънцето за българския народ. Дипломатите на великата страна настоявали също така българските учебници по история да се пренапишат от Костадин Костадинов и Волен Сидеров, съвместно с екип учени от МГУ. За капак Царево трябвало отново да се нарича Мичурин.

Докато се чудеше дали да хване самолета за Варна или направо да звъни на НАТО, политикът получи и друго известие, което вече го разсмя. Румънска делегация прекосила на кожени мехове Дунава при Никопол и поискала правителството ни да признае Второто българско царство за общо с румънците (заради куманския произход на много наши царе). Политикът съобразително реши да прати румънците да се разправят с тюркската делегация, тъй като куманите май също бяха някакво тюркско племе. Искаше да спечели време, за да обмисли цялостната отбранителна стратегия на страната.

Развръзката

Изведнъж развръзката дойде от най-неочаквано място. Докато политикът отчаяно събираше контрааргументи и правеше списъци на историци за различните съвместни комисии, той включи CNN с надеждата, че светът все още не е разбрал за конфузната ситуация, в която България е попаднала. Но това, което видя в новините, направо го порази. Никой не се интересуваше от България, защото ефирът гърмеше от още по-бомбастични известия за исторически претенции. Швеция, Дания и Норвегия искаха Великобритания да спре кражбите на норманска история и да признае, че английската нация се е появила на викингска основа. Швеция заплашваше, че ще изтегли популярните мини кюфтета с боровинково сладко от магазините на ИКЕА на Острова. Италианците пък искаха да бъдат обявени за наследници на Рим и за цивилизатори на цяла Европа (заради което ЕС би трябвало да покрие държавния им дълг поне наполовина). Великобритания настояваше две трети от света да признае кралица Виктория за своя обща политическа ценност и лидер, осъществил прехода от Средновековието към модерния глобализиран свят. В противен случай Борис Джонсън заплашваше, че ще върне Обединеното кралство в ЕС. А индианците в САЩ вече бяха се договорили с  президента Джо Байдън американските официални лица да носят пера и да пушат лулата на мира на международни срещи...

Тук българският политик се събуди плувнал в пот, разтърка очи и ядосано ги извърна от потурите и калпака, овесени на закачалката в ъгъла на кабинета му. Тогава влезе секретарката и му съобщи, че премиерът Заев все още не е подписал анекса-признание за кражбата на история от страна на Северна Македония. Изпотеният и зачервен от съня човек си отдъхна наум и се замисли как най-незабелязано да разкара съвместната българо-македонска историческа комисия. И как да направи нещо смислено в отношенията със съседите. Например: добър път, жп линия или поне възможност гражданите от двете страни на границата безпроблемно да си гледат телевизиите.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 97 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.