ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Днес, 26 август 2015 г., се навършват 25 години от провокацията, довела до нагнетяване на напрежение в обществото в резултат на отказа на наследника на БКП - БСП, да скъса с комунистическото минало.

Партийният дом е построен през 50-те години на ХХ век, като от 1954 г. до 4 ноември 1990 г. над него се извисява рубинена петолъчка (днес се намира в Музея на социалистическото изкуство), комунистически символ, копиран от Кремъл в Москва.

Предисторията на събитията от горещото лято на 1990 г.

На 10 юни 1990 г. се провеждат първите свободни избори след промените, които БСП печели (по-късно, през 1997 г., Главна прокуратурата след разследване, продължило няколко години, обявява, че изборите са били фалшифицирани, бел. ред.). Съмненията, че резултатите са манипулирани, изкарва противници на преименувалата се през април същата година в БСП комунистическа партия по улиците на страната като форма на гражданско неподчинение.

На 12 юни 1990 г. започва студентската стачка с окупацията на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, блокирано е кръстовището до ВУЗ-а, като студентите призовават да се изяснят сигналите за фалшифициране на изборите за VІІ Велико Народно събрание.

На 14 юни 1990 г. в телевизионното предизборно студио на СДС е излъчен видеозаписът на режисьора Евгений Михайлов с репликата на президента Петър Младенов „По-добре танковете да дойдат” по време на блокадата на Народното събрание на 14 декември 1989 г.

Петър Младенов, който по това време е председател/президент на републиката, обявява кадрите и звука за монтаж в обръщение по Българската телевизия (по-късно експертизата и следствието по случая потвърждават репликата му, произнесена в момент на гняв към протестиращите, които отказват да го чуят по мегафона, по който се обръща към тях през парламента през декември 1989 г.).

Принудителната оставка на Петър Младенов

Стачкуващите студенти призовават да се извърши експертиза на записа. На 4 юли стачкуващите се пренасят пред президенството с искане на оставката на Младенов, където протестът на хората прераства в Града на истината и се обединява със студентите.

Тотално компрометиран и под напора на гражданския натиск, Петър Младенов подава оставка. Следват няколко провалени гласувания за избор на президент, при които БСП отхвърля кандидатурата на СДС за президент да бъде избран социалдемократът Петър Дертлиев, лидер на най-организираната партия в опозицията и пряк политически опонент на разколебаната социалистическа (комунистическа) партия.

След договорки, ключова роля в които изиграва лидерът на БСП и премиер Андрей Луканов, БСП подкрепя избора на председателя на СДС Желю Желев за президент, а СДС подкрепя кандидатурата на БСП за вицепрезидент в лицето на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (разпоредил през януари същата година тайното прочистване на досиетата на ДС).

Градът на истината

Тези събития не повлияват на протестиращите от Града на истината, където са издигнати нови граждански искания, сред които: да бъде определена дата за публичен процес срещу Тодор Живков; да се гарантира, че новият президент няма нищо общо с партийни, държавни, стопански и военни структури, вкл. МВР и ДС; да бъде оповестено имуществото на БСП; да се гарантира, че във ВНС няма да заседават хора, отговорни за създаването на лагерите на смъртта, нахлуването на българските войски в Чехословакия през 1968 г., укриването на истината за Чернобил и други тежки престъпления.

Искането за сваляне на петолъчката и отказът на БСП

Малко по-късно към тях е прибавено и искането на движението „Инициатива за гражданско неподчинение“ за сваляне на петолъчката от Партийния дом, след като в VІІ Велико Народно събрание се разгаря спор – СДС поставя въпроса за премахване на комунистическите символи, но БСП се обявява против.

Неостъпчивостта на БСП допълнително нагнетява напрежението Протестиращият Пламен Станчев, член на „Инициатива за гражданско неподчинение“, заплашва, че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се премахне чуждият символ. Лидерът на „Подкрепа” Константин Тренчев предупреждава, че сградата може да бъде щурмувана.

Правителството на Луканов не се намесва категорично в създавала се обстановка. МВР не само не взема необходимите предпазни мерки, но когато изведнъж в нощта на 26 август 1990 г. лумват пламъците около Партийния дом, намиращата се в близост пожарна изпраща със очевидно закъснение пожарогасителни екипи, а около сградата цари хаос.

БСП това и чака – обвинява СДС и протестиращите в екстремизъм.

Луджев: Бяха 100 момчета с подготвени запалителни материали

Стенограма предава разговора по време на срещата на ръководството на МВР с представители на политическите сили и президента Желев и вицепрезидента Семерджиев в деня след палежа. Почти всички присъстващи висши офицери от МВР на срещата са доскорошни щатни служители на Държавна сигурност.

Зам.-министърът на вътрешните работи Стоян Стоянов твърди, че масата (5000-6000 души) превъзхождала числено милиционерите и това е основната причина да не бъдат удържани.

Димитър Луджев от СДС обаче заявява, че събралите се хора са скандирали, а активните са били около 100 млади момчета. „Те имаха запалителни материали, подготвени. Те се движеха във всички посоки. Горе имаше няколко души”, заявява пределно точно той.

След оправданията на представителите на МВР и обвиненията на ген. Семерджиев към "тълпата" и Тренчев, Димитър Луджев отново взима думата и допълва: "Вярно е, че Тренчев заяви, че ще щурмуват. Обаче вярно е, че милицията буквално се разпадна. Никаква охрана нямаше. Тя се дръпна на всички посоки".

Воденото с години разследване накрая е прекратено поради изтичане на давността, като не се произнася категорично кой стои зад палежа.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота.“

Хулио Кортасар, аржентински писател, роден на 26 август преди 105 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.