Българските интелектуалци! Най-после! И те! Умни и красиви.

Ала народният певец сяда на трикрако столче насред триъгълника пред Президентството, опва струни и проплаква:

Късно е, либе, за китка!

И наистина, не е ли малко позакъсняло това повсеместно свободолюбие, този внезапен нагон "в редовете на борбата да си найдеш и ти гробът"?

Толкова грандиозно „дисидентско” движение, че дори свободната от чалга зона „Площад Славейков” намира за невъзможно да не го отрази.

Обаче, който хваща гората на 6 и 7 септември, не рискува ли да слезе от Балкана на 11-ти. И да недоумява защо камерите се чудят какво да снимат. Ами много просто - запечатали са вече историческия момент: на 9 властта се е сменила не само без партизаните, но и без те да разберат..

Днешните партизани обаче знаят – Герб вече е паднал (освен в илюзиите на самите гербери). И списъкът с „активните борци” набъбва. И ще продължава. Някои се качват на влака с леко мрънкане – дали за извинение, че са позакъснели. Като си помисли човек, че някои ще висят и по стъпенките на последния вагон, свят да ти се завие. А може би има и недоволни, че не са поканени да са сред организаторите на вълненията. Дали не се чувстват изоставени да организират мъртвото вълнение в Черно море. Сигурно съжаляват, че на мястото на триото няма октет, а може би и гарнизонната духова музика, единственото нещо останало от българската армия. Но нейсе!

Отровното трио, разбира се, не са Светата Троица, трио от виола да гамба, дудук и тъпан не са най-удачната комбинация, но те трябва много да внимават да не се превърнат в един момент в шведска тройка. Ще станем за резил.

Не знам кой и защо обяви, че протестът не трябва да се яхва, но това изигра лоша шега. Разбира се, идеята може би е била благородна: да не се позволява на гърба на протеста да се метне я някоя поналяла бутове политическа амазонка, я някой Крали Марко Тотев, за когото от „Черни връх” по-високо нема. Както вече имах възможност да пиша, един кон не се ли обязди навреме, може скоро да ни накара да увесим ченета: „Я, утече коня в ряката!” Стига вече протестиращите са откривали и закривали ежедневните си бунтове с песента:

„Вятър ечи, Балкан стене,

БЕЗ юнак на коня!”

Така или иначе протестът чака своя ездач!

Може би вече е късно, но крайно наложително е да се излъчи инициативен комитет, достатъчно авторитетен, и да се поиска международна медицинска експертиза от светила (по възможност извън Европейския съюз)за физическото, и най-вече за психическото здраве (разстройство) на лицето Бойко Методиев Борисов от гр. Банкя, понастоящем живущ в Бояна в собствения склад за златни кюлчета и европейска валута.

Мотивите: лицето се изживява ту като председател на политическа партия, ту като благодетел на цял народ, ту като строител на магистрали, а в последно време и като кулинарен продукт (добре сготвен, по собствените му думи).

И да се иска заключение дали лицето е в състояние, наред с карането на джип по магистралите и междуселските пътища на България, по съвместителство да е и на волана на държавата, извън съображението, че книжката му за второто е взета по втория начин, а вече е и с изтекъл срок. Нещо което той не желае или не може да проумее.

 

Кирил Кадийски,

писател

Кавалер на френския Орден за Изкуство и Литература,

лауреат на наградата Макс Жакоб,

член-кореспондент на академия Маларме,

почетен гражданин на Монмартърската република,

бивш директор на Българския културен институт, Париж.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако дойде ден, в който не можем да сме заедно, пази ме в сърцето си. Аз ще бъда там винаги.“

Алън А. Милн, английски писател, роден на 18 януари преди 139 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.